„Водата и огъня имат различни цели.“

По делата им ще ги познаете.

Както вече видяхме на конференцията, организирана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, проведена в Париж през 1991 г. темата е била „Приносът на ислямската цивилизация за европейската култура”.
На следваща конференция Парижкия доклад от 1991 г. е допълнен с филология, лингвистика, икономика, агрономия и политически науки. Така се създават евро-арабски университети, повече ислямски книги, мобилизиране на медиите в услуга на пропагандата. Показателни са действията на управниците и медиите в България, например, турските сериали, новини на турски по БНТ, промените в учебниците по история, ислямските училища и още много други, като организираното разцепление на българската православна църква със създаването на втори синод.
В същото време същите тези медии нищо не споменават за избитите християни, заради славата на корана. Безусловното оправдание на терористите – самоубийци е, че проявяват „актове на съпротива”, според имамите това е дори „героизъм” при масовите убийства, които те извършват.
Като стана въпрос за Българската православна църква и въобще за християнството трябва да отбележим, че българските граждани в по-голямата си част се считат за християни, но и са малко атеисти. Те са християни, въпреки че отхвърлят християнските наставления, като догмите за прошката и за обръщането на бузата за плесницата. Независимо от това, те са християни, защото одобряват принципите, идеите на християнството. Защото според тях християнството е убедително. В християнството не намират нищо, което противоречи на техния атеизъм и светските им убеждения.
Тук се има в предвид, разбира се, идеите и принципите на Исус от Назарет, а не идеите и принципите, изкривени и предадени през вековете от католическата и протестантска доктрина. Принципите, които признават свободната воля, дават власт на човешкия ум и правят хората отговорни за действията им. Идеите и принципите, които правят хората господари на съдбите им. В това се вижда възхвала на разума и възраждане на рационалната мисъл. Когато има рационално мислене, има избор, когато има избор, има свобода.
От гледна точка на атеиста обаче се вижда една противоположност в обожествяването на един Бог, измислен от самотата, безсилието, отчаянието, слабостта, страха да живееш и да умреш. В един абстрактен, всемогъщ и безмилостен Бог, създаден от почти всички религии. Зевс, който ни изпепелява със светкавици, Йехова, който ни изнудва със заплахи, Аллах, който ни подчинява с жестокост и безчувствие. И тогава на мястото на тези невидими тирани се ражда една необикновена, уникална идея. Идеята, че Бог се превръща в Човек. Човек, който се превръща в Бог. Бог с ръце и крака, направен от плът, който иска да извърши революция на душата.
Макар много хора да считат, че „християнството е най-великата революция, извършена някога от човечеството” и на него се дължи положителния ход на човечеството, все пак има и такива, които пък изказват тезата, че католическата църква се е провалила и е станала част от Тройния съюз и фаворизира Исляма. Католическата църква носи основна вина за катастрофата, в която сега живеем.
Преди да окупират земите ни, преди да разрушат културата ни и да унищожат нашата идентичност, ислямските нападатели искат да „убият” християнството. Правят това чрез идеологически кражби и го представят с маската на един дегенерат. Те твърдят, че Исус е „пророк на Аллах”. Отричат, че той е разпнат на кръст и го поставят в центъра на разни извращения. Опитват се да направят това и с православието. Но за разлика от бездействащата католическа църква, православието се е доказало през вековете и продължава да се бори, макар и недостатъчно, с исляма.
Църквата отлично знае, че ислямските теолози винаги са поддържали тази религиозна кражба, това гротескно представяне на християнството. Църквата отлично знае, че ислямисткият империализъм винаги е искал да покори Европа, защото освен континент на богатства и вода, Европа е родина на християнството.
Докато за православието могат да се представят безспорни исторически доказателства за силата му, в чието име са удържани много победи на варварски нашественици от всякакъв род и най-вече османци, то за Католическата църква днес не може да се каже същото. Ако не беше православието и по-точно православна Русия сега щяхме да говорим на език, в който няма думата свобода и да гнием в свят, който не отрича смъртта, а я счита за привилегия.
Възниква въпросът предателска ли е Католическата църква и отговорът е Да. Защо, защото тя не само се занимава с благотворителност за ислямските имигранти, но и ги укрива в хотели, дава им политическо убежище и социални придобивки и се противопоставя на екстрадирането им. Във Франция църквата дори продава на ислямските имигранти християнски храмове, които те превръщат в джамии. И за всичко това, лесно могат да се намерят точни факти и имена.
Католическата църква е в чудесни отношения. Между свещеници и прелати и мюсюлмани съществува много добър диалог. Ясно е, че без тях нямаше да има евро-арабски диалог. Без католическата църква Европа нямаше да бъде ислямизирана и да дегенерира в Еврабия. Католическата църква мълчи, когато разпятието се осквернява и никога не протестира срещу полигамията, отхвърлянето на съпругата и робството. Драги свещеници, които проповядвате любов, макар да проповядвате да обичаме врага като себе си, защо забравяте, че за исляма робството не е срамно петно от миналото.