„На любовта е нужна свобода, на ума – простор.“

Поучение за спасение.

Всички ние сме временни страници на тази земя. Всеки от нас ще погостува тук, колкото му е отредено от Бога, и след това ще умре, непременно ще умре. Смъртта ще ни отнеме и къщите, и градините, и полетата, и имота, и нашето тяло. Единствено душата с нейните дела, добри или лоши, ще отиде във вечността, където или ще пребъдва в постоянно блаженство и радост, или ще бъде подложена на постоянни мъки, плач и стон. Въпросът е как да се спасим, как да благо угодим на Бога, как да се избавим от страшния ад и да наследим блажена радост.
Който иска да се спаси, трябва да принадлежи на едната свята Православна църква, да бъде верен неин син, да се покорява на нейните наредби. Ако някой не се подчинява на Църквата, ако се е отделил от нея, ако е разколник, колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и да се моли, той няма да се спаси. Господ сравнява тези, които не се покоряват на Църквата, с идолопоклонниците „Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар”.
В Новия Завет любимият Христов ученик Йоан свидетелства, че Господ само тогава приема нашата молитва, когато тя се принася по Божията воля. Молитвите на тези, които със своите действия се противят на Бога, не се приемат, а биват отхвърлени от Господа. Разколникът и еретикът, както и дяволът са чужди на смирението, затова те са чужди на спасението. Някога на преподобния Макарий се явил дяволът и му казал „Макарие, ти много постиш, аз изобщо не се храня; ти малко спиш, а аз дори нямам нужда от сън; само с едно ме побеждаваш: с твоето смирение”.
Разколниците пазят продължителни и строги пости, цели нощи прекарват в молитва, правят много поклони, но уви, напразно се трудят, защото не искат да се смирят. Без смирение не е възможно да бъдем Христови последователи. Който не се е смирил, той не е Христов ученик, той не се покорява на Христос. Истинското смирение идва от послушанието. Без послушание към Църквата няма смирение; без смирение, няма спасение. Ереста и разколът съдържат в себе си хулата срещу Светия Дух, която е смъртен грях, непростим за упорстващия в него човек нито в този век, нито в бъдещия. Дори мъченическата кръв не може да очисти тоя грях. Той може да бъде очистен само ако човек се отрече от своята ерес, остави разкола и се присъедини към Светата Църква.