// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Потенциал за развитие на човечеството.

„Бог помага на тези, които следват поставените от Бога цели.“

От гледна точка на днешното очевидно положение на нещата, от анализа на съвременните събития следва, че глобализаторте не искат освобождаването на огромни маси хора от нуждата, задачи и проблеми. На глобализаторите са им нужни хора, „подтиснати“ от съвременната „среда“ – такава организация на обществото, при която човек няма време да се заеме със своето самоусъвършенстване – усвояване на своя потенциал за развитие. По тази причина глобализаторите излизат против развитието на новите технологии, които биха освободили хората. Те, глобализаторите са готови да „принизят“ човечеството до „маймунската нула“, само и само да съхранят своето господство над него. Такава подготовка в наше време се изразява в пропагандата във всички СМИ за предстоящата глобална катастрофа. При това, „глобална катастрофа“ в наше време може да се осъществи с помощта на съвременното оръжие, а да се представи във вид на „естествен природен катаклизъм“. Създаването на такава ситуация ще позволи на глобализаторите да се избавят от „излишни хора“ с едновременното „принизяване“ на останалите до „маймунската нула“. Самите глобализатори планират да преживеят създадения от тях „катаклизъм“ в специално построени и защитени подземни градове.

Ситуацията не е безнадеждна, но тя изисква усилия, изисква действия от всички мислещи и нравствени хора.

Както се вижда, дава се възможност доказателствено да се аргументира необходимостта на прехода от несправедлива концепция на управление на човечеството към справедлива, а не емоционално и без доказателствено да се разсъждава за това, „какво е това добро, и какво е това лошо“.

1). Малко по-горе вече определихме, че времето за начало на усвояването на своя потенциал за развитие (tн) – това е появата на супер системата в „средата“.

2). Подредеността на всички елементи в супер системата на този момент започва усвояване – двуравнищно („елемент–супер система“):

1-во равнище – всеки елемент.

2-ро равнище – супер системата като цяло.

3). Започва се взаимодействие на супер системата със „средата“, тоест появява се поток цели на управление. Този поток цели на управление въздейства:

– на супер системата като цяло;

– на фрагментите на супер системата;

– на отделните елементи на супер системата.

4). Потока цели има три съставки:

– 1-ва съставка – непрекъснато взаимодействие на „средата“ и супер системата, постоянно по характер във времето. Такова взаимодействие поражда в супер системата постоянно функциониращи структури, ориентирани към постигане на постоянно съществуващите цели. Пример на това за човечеството (като супер система) може да служи постоянната потребност на човечеството от храна, което в кода на историята е пораждало и усъвършенствало „структурите“, обезпечаващи тази потребност;

– 2-ра съставка – циклично и регулярно повтарящото се, еднозначно предсказуемо въздействие. Такива въздействия пораждат структурите, които циклично възобновяват своето функциониране. Част от тях се разпадат и се създават отново, а част се съхраняват и чакат следващия цикъл. Като пример може да служат циклите на времето през годината, което „поражда“ необходимост от работа, например, снегосъбиращата техника и чистачи, т.е. съответстващите „структури“ в комуналното стопанство;

– 3-та съставка – епизодично взаимодействие на „средата“ и супер системата, което в статистически смисъл е подредено. От нивото на йерархия, на което се намира както самата супер система, така и нейните елементи, може само във вероятностен смисъл да се предскаже епизодично взаимодействие на „средата“ и супер системата. Пример за такова „взаимодействие“ се явяват земетресенията и други „природни катаклизми“.

Епизодичното взаимодействие поражда в супер системата без структурно управление. Такова без структурно управление ще има определени статистически характеристики. Тези статистически характеристики ще изразяват потоците цели на управление по отношение на супер системата. Грешката в определянето на такива характеристики ще води до ущърб. Ущърба ще зависи от забавянето на реакцията на супер системата на фактора, причинен от ущърба. Няма закъснение – няма ущърб.

Такава ситуация води до появата на „бездействащи“ структури, които „чакат“ въздействие. Към такива структури могат да се отнесат всички сеизмолози и Министерството на извънредните (черезвичайните) ситуации (МЧС).

5). Взаимодействието на супер системата със „средата“ обезателно се съпровожда от отражение на информацията от „средата“ в супер системата (спомнете си триединството и какво става при предаването на информация от един фрагмент на друг).

Това отражение привежда към изменение на подредеността на супер системата, която престава да бъде двуравнищна.

През някакво време от tн на времето на поява на супер системата в „средата“, в супер системата едновременно протичат процесите на:

– структурно управление;

– без структурно управление.

С течение на времето се появява „елементен запас на устойчивост“, което привежда към възможността за обслужване на единични, по-рано несрещани „новички“ взаимодействия на супер системата със „средата“.

Благодарение на гореописаното, организацията на супер системата престава да бъде двуравнищна (за което бе казано малко по-рано), престава да бъде на ниво организация „елемент-супер система“. Организацията на супер системата представлява вече йерархия на структури. И тази йерархия на структури непрестанно се изменя в хода на взаимно протичане на процесите в структурното и без структурното управление.

А сега нека на кратко да си припомним всичко за пълната функция на управление (ПФУ):

1. Опознаване фактора на средата;

2. Формиране стереотипа на разпознаване;

3. Формиране вектора на целта;

4. Формиране целевата функция на управление (ЦФУ), тоест концепцията на управление;

5. Организация на структурата;

6. Организация на контрола;

7. Поддържане на работоспособност (или ликвидиране).

Ще напомним, че изпълнението на всички тези пунктове е необходимо за този, който има намерение САМ да управлява някакъв процес от неговото начало до момента на достигане на целта.

А сега ще се върнем към процеса на развитие на супер системата, който вече е привел супер системата от двуравнищна организация към появата на йерархия на структурите. По-натам става следното.

Информационното обезпечение на елементите на супер системата във фундаменталната част (долната част на „жълтъка“) съдържа в себе си възможността за информационен обмен между елементите.

Адаптационната част на елементите (горната част на „жълтъка“) се формира на базата на фундаменталната част, при което се формира разнообразно, макар и статистически подредено изхождайки от всичко казано, в супер системата винаги има вероятност за това, че някакъв елемент ще:

1. разпознае фактора „среда“, с който ще се сблъска и той, и супер системата.

2. разпространи в супер системата информацията за това.

3. Тази информация ще бъде възприета от елементите, притежаващи в своята памет необходимата концепция за управление по отношение на разпознатия фактор. Или това ще бъдат елементи, които са способни да разработят такава концепция.

4. Концепцията ще бъде предадена на инициатора на пораждане на структурата.

5. Ще се намерят елементи, напълно свободни или заети в структурите на супер системите с по-малко важни задачи, отколкото задачите, изложени в концепцията. При което тези елементи ще се окажат притежаващи такава специализация, която е необходима за ново създаваната структура. И т.н. до края на това, че процеса на управление по реализация на разработената концепция ще завърши по ПФУ в приемливи срокове.

Навярно много читатели вече са съобразили, за какво става дума. И макар току-що изложения материал да отнася най-разнообразни процеси в Мирозданието, но използвано към човечеството, като към някаква супер система, от него доказателно следва реалната възможност да се организира жизнеустройството на хората по справедливата концепция на управление на обществото. Собствено, този процес вече тече, доказателство за което, в частност, се явяват и тези публикации по темата за управление на човечеството като супер система.

И това реално ще се осъществи, тъй като не удволетвореността на информационното обезпечение на различните етапи на без структурното управление на супер системата могат да бъдат изпълнени с вмешателство от Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо Управление – ИНВОУ (както адресирано, така и безадресно). И макар такава вероятност да се колебае от 0 до 1, то тя съществува! И ако тя (тази вероятност) се състои, то някакви елементи ще запомнят информацията, необходима за повторение на този процес вече с вероятност, равна на единица.

Ако супер системата често се сблъсква с някои фактори, то в този случай без структурното управление ще се трансформира (преобразува, преправи) в структурно. Причината е, че структурата, възникнала при без структурното управление, не успява да „се вмести“ в периода между въздействията. Та нали всичката материя в триединството притежава памет!

Като цяло, на всяко йерархическо ниво на супер системата структурното управление се поражда от без структурното.

Това се съпровожда с растеж на елементния запас на устойчивост, тъй като загубата в обмена на информация в отложената структура е по-малко.

Ако обема на информационния обмен със „средата“ превишава обема на напълно определените възможности на супер системата, то организацията на самоуправление на супер системата само със структурен способ ще приведе към това, че във всеки момент от времето части от структурата, нацелени за решение на строго определен кръг задачи, обезателно ще бездействат. Ще бъде невъзможно да се организира взаимодействие по някакви вериги заради отсъствието на свободни елементи („всички на работа“, „всяка структура мрънка само за себе си“, „спасявай се поединично“, за всичко и за другите не трябва да се мисли, тъй като „това са техни проблеми“, и т.н. „житейски мъдрости“).

Описаната току-що ситуация – това е ситуация на срив в управлението. Тя се илюстрира на рисунка 12–93.

На нея виждате супер система, в която действат редица структури: С-1, С-2, … C-N. На супер системата въздействат множество фактори на „средата“. Всяка структура „отработва“ свой един или няколко фактора. Тоест, както ние вече разгледахме, „всички на работа“. И ако при такава „режим“ се появи нов „фактор“ на въздействие на „средата“ (или едновременно няколко „фактора“), то тогава ще се окаже, че няма кой да се заеме с неговото „отразяване“ („всички са по задачи!“) И ако този нов „фактор“ се окаже много мощен, то той може да унищожи въобще всички елементи на супер системата.

Пример за такава ситуация е сюжета на американския филм „Армагедон“. Към планетата Земя се приближава астероид, който ще унищожи цялото човечество. Към него насреща му насочват два „шатъла“, задачата на които е да пробият в астероида пролука, да заложат в нея ядрен заряд, последващия взрив от който ще разкъса астероида на малки парчета, в резултат на което и Земята, и хората на нея ще са спасени. Филмът завършва благополучно. Но това е „на кино“! А в живота?

Учените твърдят, че такава ситуация е напълно вероятна. И тогава трябва да успеем да разпознаем приближаването на астероида, което е най-вероятно да се направи при създаване на Земята на единна служба за наблюдение на Космоса. След забелязването, възможно, ще се наложи запуск на множество ракети за планираното, последователно разрушение на астероида и на създадените при нанасянето на удара отломки. Това може да се осъществи само при обединени усилия на най-крупните и силни държави. А ако те се „карат“, ако са в състояние на „гореща“ или „студена“ война? И ако даже не се карат, но не са готови организационно за съвместна работа?

Но какъв ти астероид! Та нали на човечеството вече действа новия фактор на „средата“ – това е фактора на новото информационно състояние, който ние разгледахме в публикациите за „Закон на Времето“. И този фактор обективно разрушава всички предишни основи на жизнеустройството на хората. И ако не се изработи стратегия по отношение на този обективен фактор на въздействие, то съдбата на човечеството ще бъде печална. А кой говори за това сега? Никой …

Връщайки се към темата, говорейки за предотвратяване на ситуацията на „срива на управлението“, следва да се каже, че максималната производителност на супер системата и максимума на нейния елементен запас, насочени към развитие на супер системата, всичко това се достига със съчетаването на структурен и без структурен способ на управление.

Процеса на усвояване потенциала за развитие на супер системата (разбирай: човечество) също така протича по руслата на:

1. Структурното управление – това е оптимизация на функционирането на съществуващите структури и ликвидация на изживелите себе си.

2. Без структурното управление – това е повишение вероятността за успешното завршване на процеса на възникване и работа на възникващите от без структурното управление структури с привличане на минимално допустимото число елементи. Тази вероятност и елементен запас на устойчивост са толкова по-високи: – колкото повече е опита на супер системата по пребиваване в „средата“ – толкова по-малко се отличават помежду си:

• опита на всеки елемент на супер системата и

• опита на супер системата като цяло.

А от това следва най-важният извод: Необходимо е, цялата информация от паметта на супер системата като цяло да бъде достъпна за всички нейни елементи според възникналата необходимост. След това на читателите трябва да им е ясно:

1. Защо КПЕ в своята „Програма“ утвърждава необходимостта от достъпа до знания на всяко ниво за всички хора без изключения.

2. Защо КОБ включва в своето пълно название думата „безопасност“. Тази дума носи в себе си дълбок научен смисъл. Разбира се, за да бъде привлекателна за широките народни маси концепцията може да се нарече всякак, но от гледна точка на научната точност – това е „Концепция за безопасното развитие на човечеството и усвояване на неговия генетично обусловен потенциал, заложен в човечеството Свише“.

Още един важен момент: В условията на прекия двустранен информационен обмен на супер системата с ИНВОУ (Бога) характеристиките на без структурното управление (бързодействие, пълнота в предаването на информация, нейната „усвоимост“ и т.н.) са толкова по-добри, колкото са по-добри векторите на целите на самоуправление на спрегнатия интелект на супер системата и в йерархията на интелекти вътре в нея се повтарят векторите на целите на ИНВОУ по отношение на супер системата като цяло, а така също колкото по-явно ИВУ на супер системата се отличава от агресивното външно управление.

Към това следва да се добави, че качеството на управление е толкова по-високо тогава, когато вектора на целта на такова управление съвпада с Божия вектор на целта. Тоест Бог помага на тези, които следват поставените от Бога цели.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар