// Вие четете...

Чувства и власт

Последният сребърен долар.

„Един долар не звъни, пък и с два не си струва да дрънкаш.“

Тихоокеанските долари. Испанските, мексиканските и американските долари се разпространили и на север — в Канада, където станали дефакто основна валута на тази територия. През 1858 г. властите в британския доминион Канада, който тогава включвал единствено щатите Онтарио и Квебек, приели статуквото и обявили долара за официална местна валута. Стойността на канадския долар била фиксирана едно към едно спрямо щатския. Били издавани и медни монети с малка номинална стойност, но като цяло местните власти продължили да разчитат на мексиканския и американския долар и след обявяването на своята независимост. Канада за пръв път издала свои оригинални купюри чак през 1935 г.

Мексиканският долар изиграл същата роля на основна валута и в икономиките на Карибския басейн, както навремето в Съединените щати — той бил приет за официална валута на практически всички бивши английски колонии в региона. Долар се наричат днес националните валути на държавите Ангила, Сейнт Китс и Невис, Антигуа и Барбуда, Монсерат, Доминиканската република, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт, Гвиана, Белиз, Барбадос, Каймановите и Виржинските острови, Тринидад и Тобаго, Бахамските острови и Ямайка.

Макар думата долар, която произлиза от Европа, да се използва днес в целия свят, тя никога не е била название на европейска валута. Едва през 1991 г., когато държавата Словения официално обяви независимостта си от бившата Югославска федерация, тя нарече националната си валута „толар“, което е очевидна вариация на „долар“. С това Словения веднъж завинаги се разграничи от своите съседи — югославяни, италианци, турци и австрийци, под чието владичество се е намирала в един или друг период от своята история.

Испанските и мексиканските долари били толкова тясно свързани с търговията в Тихоокеанския регион, че през деветнайсти век и други страни започнали да пускат в обръщение монети, наречени „преводни долари“. През февруари 1873 г. американският Конгрес постановил емисията на специални преводни долари за търговията между САЩ и Китай, но те веднага навлезли като платежно средство в търговския обмен и с останалите азиатски партньори. През 1895 г. Великобритания също започнала да издава преводни долари, по които имало надписи на английски, китайски и малайско-арабски език.

Китайците започнали да наричат различните сребърни долари в обръщение с обобщителното име „юани“, което означавало „кръгли неща“; понастоящем юанът е официалната валутна единица в Китай и в Тайван. Всъщност в Тайван местните пари се наричат ту „долари“, ту „юани“, под които се разбира едно и също нещо. Японците също възприели китайското название, но през 1871 г. го съкратили от „юан“ на „йен“. Японските монети били от злато и от сребро; в края на деветнайсти век йената и доларът имали приблизително еднакво сребърно покритие.

С използването на преводни долари в тихоокеанския регион се затвърдило и названието „долар“ за повечето местни валути. Хавай — който първоначално бил монархия, а по-късно република — въвел долара като официална валута в една парична система, основана на тази на Съединените щати. От едната страна върху хавайските долари бил изобразен монархът, а от другата — националният герб.

Понастоящем в тихоокеанския регион има няколко островни територии — Гуам и Федералните щати на Микронезия, — които са съставна част или подопечни на Съединените щати; във всички тях официална валута е щатският долар. Освен това названието „долар“ е възприето за националните валути на тихоокеанските държави Австралия, Нова Зеландия, Фиджи, Куковите острови, Кирибати, Бруней, Сингапур, Хонконг, Соломоновите острови, Питкеърн, Токелау, Тувалу, Маршалските острови и Западна Самоа. От друга страна, франкът — втората по разпространение валута в Южния пасифик — се използва само в бивши френски колонии като Нова Каледония, Френска Полинезия и островите Уолис и Футуна. Повечето държави по тихоокеанското крайбрежие на Латинска Америка — от Чили до Мексико — използват песото, което произлиза директно от испанските реали; по този начин доларът и песото се смятат за деца на една и съща майка въпреки различните си имена.

Към 1994 г. названието, „долар“ е официално възприето за националните валути на тридесет и седем държави и автономни територии по целия свят. Макар стойността на националната валута на страни като Белиз да е фиксирана към щатския долар, а на други, като Куковите острови — към новозеландския долар, повечето от тези държави имат напълно независими една от друга парични системи, които обаче се наричат с едно и също име.

Последният сребърен долар. След като достига зенита си през двайсти век, американският сребърен долар бързо отмира. През 1935 г., по време на Голямата депресия, американският Федерален резерв спира да издава сребърни долари; по-късно, с приемането на Закона за металните пари в обръщение през 1965 г., правителството на САЩ изобщо преустановява използването на сребро в монетите, като го замества с мед с медно-никелово покритие.

Единствените африкански страни, използващи названието „долар“ за националните си валути, са Либерия — една от най-старите независими държави на континента, и Зимбабве — една от най-младите. Първата валута на Либерия — държава, основана през 1822 г. от освободени американски роби — се състояла от различни деноминации американски монети, които заселниците донесли със себе си в новата родина. До 1943 г., когато правителството забранило използването в страната на всякаква чужда валута освен щатския долар, в обръщение в Либерия се намирали едновременно долари, всевъзможни други девизи от африканските колонии, британски монети от различни епохи и дори жетони. От началото на 60-те години Либерия издава свои собствени сребърни долари, които се секат в Кралския монетен двор в Лондон, но успоредно с тях използва и американски книжни пари от всякакви деноминации, с изключение на един долар. Либерия е между последните държави в света, които все още издават сребърни долари; с изтеглянето им от обръщение ще приключи един период в историята на парите, започнал в далечните сребърни мини край бохемското селце Яхимов.

След 1987 г. правителството на Либерия тайно заменило част от сребърните долари с медно-никелови, които изглеждат по същия начин, носят същата дата — 1968, но не съдържат сребро. Тези фалшиви сребърни долари останали в обръщение до началото на 90-те години. За да увеличат печалбите си от международната търговия, корумпираните либерийски власти издават през 1989 г. свой собствен долар с лика на Кенеди, но с правописна грешка в думата тетопат, която в либерийския вариант е изписана като тетогшт. Тази монета, която сега е истинска рядкост и високо се цени от колекционерите, за съжаление не е допринесла с нищо за международния престиж на Либерия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар