„Хубаво е да бъдеш господар, слуга можеш да станеш, когато поискаш.“

Вътрешното положение в Русия пред руско – турска война 1977-1878 година. Отношение към войната в Русия.

Кримската война донесла значително икономическо отслабване на феодално крепостна Русия в сравнение с крупните западно европейски страни.

Руския царизъм е бил принуден да проведе редица реформи, най-важната от които е била провъзгласяването през 1861 година на отмяната на крепостното право. Съдържанието на тези реформи било буржоазно, те били насочени към развитието в Русия на капиталистически отношения. Но тъй като тези реформи се провеждали от правителство на крепостници – помешчици, то от една страна реформите се свеждали до ограбване на селяните от помешчиците и от друга страна са довели до запазване в страната на многобройни остатъци от крепостното право.

Поради това макар и реформите и да са привели към значително ускорение на развитието в Русия на капитализма, но самият характер на тяхното провеждане задържал това развитие в сравнение с това, което можело да бъде достигнато при ниво на техниката за това време. Целия период на реформи до 90-те години се явявал за руския капитализъм само преходен, Към руско – турската война 1877-1878 година Русия е била в състояние на значително изоставане в сравнение с крупните западно европейски страни. Епохата на реформи е била много тежка за трудещите се маси в Русия. Безпощадното експлоатиране от помешчиците руското селячество се разорило напълно. Но при всичко това реформираното селячество с много се отличавало към добрата страна от тъмното и забитото си състояние от преди реформите. Такова селячество още по-малко, от селячеството до реформите е можело да се смирява с гнета на помешчиците и произвола на правителството.

Това довело до стихийни борби на селяните против помешчиците. Обективно отражение на тези борби се явява движението на разночинците – демократи (разночинци – интелигенти от не дворянски произход), революционните народници от 70 години. По силата на лъжливостта на своите основни възгледи народниците не са знаели истинските интереси на селяните, а селяните не ги разбирали и не ги поддържали. Освен това революционните народници от 70-те години са оставили дълбока следа в руското революционно движение от това време. Към началото на руско – турската война 1877-1878 г. народничеството преминало вече към фазата на кръжочния период и така наречения „ходене при народа”; през 1876 година било организирано революционното общество „Земя и воля”.

Заедно с развитието на капитализма се зародила и израснала в Русия и работническата класа.

Положението на руските работници през 70-те години на XIX век било невъобразимо тежко. През тези години експлоатацията на работниците е била крайно свирепа. Дълъг работен ден, ниско заплащане, тежки жилищни условия, отсъствие на безопасност, безправно положение – всичко това е тласкало работниците към борба с фабрикантите и собствениците на заводи.

Най-разпространената форма на борба били стачките. Главното им съдържание още е била борбата за икономическите интереси на работниците. Но напредничавите работници вече към това време са започнали да разбират необходимостта от политическа борба на пролетариата и важността по създаването на работнически организации. Възникнали първите работнически кръжоци, през 1875 година в Одеса е бил създаден „Южно руския съюз на работниците”. Но като цяло работническата класа в Русия пред войната от 1877-1878 година само се приближавала към осъзнаването си като класа, осъзнаването на своите самостоятелни цели и роля в обществото.

В такава вътрешна обстановка отношението към руско – турската война 1877-1878 г. на различните класи от руското общество се оформяли по различен начин.

Руските помешчици, все повече разширявали производството на хляб, нуждаели се от осигурен и изгоден износ на хляб зад граница. Строителството на железни пътища, свързващи Поволжието и Нова Русия с крайбрежието на Черно море, дало възможност да се извозва волжския и южния руски хляб в Европа чрез черноморските пристанища. Но с най-голяма изгода този износ можело да се осъществи при отсъствието на допълнителното плащане за чуждестранните фарове, при пълно осигуряване на черноморските пристанища и комуникации от всякакво чуждестранно посегателство. Всичко това е пречело на това, че черноморските проливи се намирали в ръцете на Турция. Поради това руските буржоазни помешчици и търговците – експортьори на хляба изцяло приветствали войната с Турция. Ако тази война не можела да им донесе непосредствено завоюване на черноморските проливи, то във всеки случай, както на тях им се струвало, можела и трябвало да стане един от етапите по пътя към осъществяването на тази цел.

Промишлените капиталисти на Русия в търсенето на външни пазари за износ на продукция и източник за доставка на суровини също били за война с Турция; в случай на нейния удачен изход можело да се разчита за получаването на нови изгодни пазари на Балканите и в Мала Азия.

Освен тези основни причини, имало е и други, но действащи в същото това направление и определящи същото това отношение към войната с Турция са управляващите класи и кръговете на царска Русия. Помешчици в дворянските кръгове в Русия разчитали, че победоносната война с Турция ще даде възможност лесно да ликвидират огромното недоволство на трудещите се реформирани маси на селячеството и нарастващото революционно народническо движение; в това и в други помешчиците виждали заплаха за своето собствено съществуване. Известна роля са играли също и реваншистките настроения на някои части от дворянството, най-вече придворни и висши военни кръгове. Неудачата на Кримската война ги принуждавала да искат победоносна война с Турция, която би реабилитирала руското оръжие и би възстановила военния престиж на Русия. Либералите и либерално мислещата част от руската управляваща върхушка разчитала на войната с Турция в смисъл „даряване” на Русия с конституция.

Следователно, войната с Турция по тези цели, които са си поставили господстващите класи в Русия се явявали цели на реакционна, завоевателна и несправедлива война. По отношението към войната с Турция на руските трудещи се маси трябва да се различават две страни. На първо място, социално икономическите жизнени интереси на тези маси не са могли да намерят във войната своето разрешение. Нещо повече, войната щяла да легне със своите тегоби основно на тях и поради това щяла само да влоши тяхното и без това тежко положение. Но на второ място, войната с Турция имала и друга страна – освобождение от Турско иго на угнетените славяни. Тази благородна идея се ползвала с широко съчувствие сред руските народни маси. Тук важно място имали родствено племенните връзки на руските и балканските славяни и традиционната славянска дружба. Съчувственото отношение на широките народни маси към освобождението на балканските славяни способствало също и за това, че руския селянин през XVIII-XIX век на своите плещи е изнесъл десет войни с Турция, видял е и добре е знаел тежкото положение на балканските славяни.

Обобщавайки казаното, можем да направим следните изводи. Икономическите възможности на Русия в сравнение с Кримската война значително са нараснали, но към 1877 година капитализмът в Русия още недостатъчно се е бил утвърдил и в сравнение с главните западно европейски страни Русия в икономическо отношение рязко е изоставала от тях. Независимо от това икономическото състояние на Русия към 1877 година допускало пълна възможност за победа над икономически по-слабата Турция. Моралните възможности на Русия във войната 1877-1878 година се определяли от две обстоятелства. Войната се водела в интерес на руската господстваща класа, поради това тя се явявала завоевателна и несправедлива и не би могла да срещне съчувствие от страна на широките народни маси, но обективното значение на войната е било прогресивно, тъй като победата на Русия е водела до освобождението на братския народ на България от варварското турско иго. Това второ обстоятелство предизвиквало съчувствие на руския народ към България и увеличавало моралните възможности на Русия във войната. Освободителното значение на военните действия повдигали две руски войски.