„Лицемерието е по-лошо от ненавистта.“

Преди да основат своите мозъчни тръстове, някои експерти вкусват директно от политиката в редиците на СДС. Така преди да участва в образуването на икономическия си мозъчен тръст, Александър Божков е депутат и член на Националния координационен съвет на СДС. В периода на „втората демократична революция“ той става вицепремиер в служебното правителство на Стефан Софиянски (СДС). Последният е назначен след оставката на социалистическото правителство на Жан Виденов, за да осигури политическия преход преди парламентарните избори от пролетта на 1997 г. Основателят на Европейския институт Станислав Даскалов е бил заместник министър на търговията (1991–1993), главен преговарящ при асоциирането на България към Европейската общност (1992), а след това и министър на външните работи (1993–1994).

Втора вълна на преминаване на отговорни лица от СДС към мозъчните тръстове може да бъде наблюдавана след изборното поражение на СДС на парламентарните избори през 2001 г. Антоанета Праматарова, която в периода 1997–2001 г. е заместник-министър на външните работи в правителството на СДС на Иван Костов, както и министър, отговарящ за преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз, се присъединява към ЦЛС. Същото прави и социологът – етнолог Васил Гарнизов, „радикален привърженик на идеологията на партията СДС“, който след като заема поста на заместник-министър на регионалното развитие в правителството на Иван Костов, се присъединява към проектите на мозъчните тръстове: ЦСП и ЦЛС.

Преминаването в обратната посока – от мозъчните тръстове към политиката – става по-често след 2001 г. Така например Николай Младенов, станал директор на Европейски институт (1999–2001) след като Станислав Даскалов заминава за посланик в Брюксел, става депутат от СДС и заместник-председател на Комисията за европейска интеграция. Младият експерт по икономика Мартин Димитров от ИПИ е избран за депутат от квотата на СДС през 2005 г.

И все пак системата на „скачени съдове“ между мозъчните тръстове и напускащи правителствата не е доминираща практика за средите на българските мозъчните тръстове, които зависят главно от логиката на външно финансиране, а не от ресурсите на политическите партии в страната. Повечето от експертите на мозъчните тръстове и най-вече лидерите не възнамеряват да влязат директно в политиката, от която голяма част от тях като Красен Станчев (депутат от СДС, 1990–1991 г.) са се отказали, след като „са я вкусили“ веднъж. Експертите на мозъчните тръстове предпочитат да бъдат „главните готвачи“ на програмите и на речите на някои отговорни лица в СДС, като едновременно с това получават пари от проекти на западните, главно американски фондации.

Без да са имали политическа кариера или да са планирали да влязат в политиката, експертите на мозъчните тръстове стават привилегировани съветници на политиците: Иван Кръстев и Евгений Дайнов са познати като близки съветници на президента на републиката – представителя на СДС Петър Стоянов. Множество свидетелства говорят за това:

„Евгений непрекъснато караше Петър Стоянов да се представя в публичното пространство като председател на СДС, а не като президент на републиката“; „Иван беше предал Желев заради Стоянов“.

След като е бил съветник на Петър Дертлиев, председател на Социалдемократическата партия от коалицията на СДС, Огнян Минчев, бивш член на БКП и бивш преподавател по научен комунизъм в Софийския университет, става съветник по въпросите на регионалната и международната политика на Надежда Михайлова, министър на външните работи в правителството на Иван Костов. Приближен до Надежда Михайлова е и Николай Младенов от Европейския институт. Той пише речите на министърката, използвайки познанията си в областта на европейската интеграция.

Икономическата област също е покрита от експертизата на мозъчните тръстове: някои от лидерите им като Красен Станчев, Александър Божков и т.н. са икономически съветници на правителството на Иван Костов.

Не става обаче въпрос за „съветници в сянка“. Макар и експертите на мозъчните тръстове, цитирани по-горе, да не са избрани, те участват в политическата игра, превръщайки понякога своите мозъчни тръстове в генерални щабове на предизборните кампании. През 2001 г., когато изведнъж кандидатурата на наследника на българския трон отпреди 1944 г. Симеон Сакскобурготски нарушава равновесието между БСП и СДС и заплашва да спечели протестния вот, мозъчните тръстове ЦЛС, ЦСП, ИРМИ и донякъде Европейският институт се мобилизират като щабове на изборната кампания на СДС.

По време на местните избори от 2003 г. Огнян Минчев (ИРМИ) и Евгений Дайнов участват активно в писането на речите и в подготовката на изборните стратегии в полза на кампанията на СДС. ЦСП става генерален щаб на кампанията за поста на кмет на София на Министъра на външните работи и председател на СДС Надежда Михайлова. По същото време Евгений Дайнов се заема със създаването на клуб за поддръжка на „новото СДС“, което Надежда Михайлова ръководи, срещу фракцията на бившия премиер Иван Костов.

През април 2004 г. Евгений Дайнов се хвали пред приятелите си, че е „успял да получи от американците петстотин хиляди долара за кампанията на СДС“.

Ролята на супер експерти на предизборните кампании на СДС, която някои от лидерите на мозъчните тръстове приемат, обаче не е достатъчна за превръщането им в публични личности, каквито те стават след 1997 г. Чрез непрестанното си присъствие в медии като „политолози на СДС“, те стават известни и в най-отдалечените села. Телевизията, радиото и вестниците изработват образа на „сините експерти“, превърнали се в символи на изострената конфронтация между модернизатори и носталгици.