// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Победите на руския флот на Балтийско и Черно море.

„Войната е труд, а победата – отплата за него.“

За създаване на силен Черноморски флот през 1778 г. на 30 км над устието на Днепър е основан град и пристанище Херсон, което се превръща в център на руското корабостроене в Черноморския регион. Тук още през 1783 г. е пуснат на вода първият черноморски линеен кораб със 74 оръдия „Слава на Екатерина”. През същата 1783 г. започва строителството на Севастопол – основната база на Черноморския флот, неговите пристанищни съоръжения, кейове, адмиралтейство, работилници и брегови укрепления. Основата на флота първоначално се състояла от 11 кораба от Азовската флотилия и 17 кораба, пристигнали от Днепър.
Поради бързото разрастване на Черноморския флот имало недостиг на офицери. Кадрите на флота били попълнени от Балтика.
През 1787 г. Турция започнала нова война с Русия, като внезапно атакувала руските кораби в устието на Днепър-Буг и обсадила Кинбурн. Въпреки това командирът на южната армия, главнокомандващият А.В. Суворов подсилил гарнизона на крепостта, преобърнал 5000-ия десант на противника в морето, като същевременно унищожил вражески кораб с 84 оръдия. След продължителна обсада, в резултат на тясно сътрудничество между армията и флота, е превзета първокласната крепост Очаков. В самостоятелни действия Черноморският флот, използвайки силите на Севастополската ескадра, разбива турския флот в битката при остров Фидониси. Победата била спечелена преди всичко благодарение на решителните действия на авангардния отряд на ескадрата под командването на Ф.Ф. Ушаков, който приложил нова тактика.

Адмирал Ф.Ф. Ушаков

По-късно Черноморският флот под командването на Ф.Ф. Ушаков спечелил редица блестящи победи: на 8 юли при Керченския проток той предотвратил десанта на турските войски в Крим, а година по-късно, при нос Калиакрия, нанесъл такова поражение на турския флот, което го лишава от възможността да влияе върху общия ход на военните действия. Възползвайки се от факта, че основните сили на руската армия са съсредоточени срещу Турция, шведският крал Густав II, подстрекаван от Англия, Франция и Прусия, отново започва военни действия срещу Русия. Той планира да прехвърли по море и да разтовари 20-хилядна щурмова сила в района на Ораниенбаум, да превземе Санкт Петербург и да принуди руснаците да върнат Финландия на шведите, а Крим на турците. Пътят към Кронщад за шведската ескадра, състояща се от 16 бойни кораба и 12 фрегати, бил блокиран от руския Балтийски флот под командването на адмирал С.К. Грейг. Поражението на шведите в битката при остров Гогланд ги принуждава да се оттеглят към Свеаборг, където са блокирани. Надеждите на шведския крал за връщането на Финландия не се сбъднали.

Интересно е да се отбележи, че адмирал С.К. Грейг влиза в историята на руския флот не само като военноморски командир, но и като корабостроител. Той направил редица значителни подобрения в артилерията и ветроходното въоръжение на корабите, в подобряването на условията на служба на тях. По време на управлението на Екатерина II силата на флота се увеличила значително. В корабостроителниците на Санкт Петербург, Кронщат и Архангелск се строят кораби с 66-100 оръдия, построява се Николаевското адмиралтейство, градът и пристанището Одеса, които скоро се превръщат в база за строителство и ремонт на транспортни кораби. За голямото внимание на императрицата към проблемите на флота свидетелства нейното писмо до Г.А. Потьомкин през 1791 г., в който Екатерина II пише, че винаги гледа с отлично око на всички военноморски дела. Значително увеличената морска военна мощ принудила най-опитните британски моряци да признаят Русия като „много уважавана морска държава“.

Адмирал С.К. Грейг

През 1797 г. Средиземно море става основен обект на агресивните стремежи на Франция. Наполеон превзема Йонийските острови, Малта, окупира Египет. Имало е реална заплаха за Константинопол, Черноморските протоци и Северното Черноморие.
Притеснена от експанзията на Наполеон, Русия се присъединява към антифренската коалиция, в която освен Австрия и Англия участва и Турция. За първи път имало военен съюз между Русия и Турция. Съгласно условията на този съюз руският военен и търговски флот вече получил правото на свободно преминаване през Босфора и Дарданелите. Освен това. Турция се ангажирала да снабди руската ескадра в Средиземно море с храна и материали, необходими за ремонта на корабите. На 7 август 1798 г. Павел 1 подписва указ, определящ целите на похода на руския флот в Средиземно море. Непосредствената задача на флота е да освободи окупираните от Франция Йонийски острови.
Ескадрата, която напуска Севастопол на 12 август 1798 г., включва 6 бойни кораба, 7 фрегати и 3 куриерски кораба, които били въоръжени общо с 792 оръдия, а ескадрата се състояла от 7400 души персонал. Към тези сили се присъединява турската ескадра, която се състояла от 4 линейни кораба, 6 фрегати, 4 корвети и 14 канонерски лодки. Обединената ескадра била оглавявана от адмирал Ф.Ф. Ушаков. В резултат на успешни десантни операции Йонийските острови са освободени.
Най-ожесточена била обсадата и нападението от флота на крепостта Корфу, която се смятала за непревземаема. В тези битки са пленени около 3 хиляди души, включително 4 генерала. Трофеите на ескадрилата били: боен кораб с 54 оръдия, фрегата с 32 оръдия и 14 други кораба, както и 636 оръдия и минохвъргачки.
През май 1799 г. Ф.Ф. Ушаков провъзгласява освободения архипелаг за Република Йонийските острови.
Ескадрилата на Ф.Ф. Ушаков също оказва помощ на обединените руско-австрийски войски, водени от А.В. Суворов. Руските моряци участват в освобождението на Неаполското кралство от французите. На 30 септември 1799 г. руски десант, състоящ се от 820 гренадири и 200 моряци, както и неаполитански войски, влиза в Рим след капитулацията на французите, намиращи се там.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар