„Глупак, който разказва за това, което е видял, е по-добър от мъдрец, който мълчи за това, което знае.“

Вертикално разпределение на плътността.

Известно е, че през август плътността на повърхността на водата средно е от 10,6 – 10,9; на 10 м тя е 11,2 – 11,7; и на 15 достига 13,2 – 13,6 където се образува рязък скок на слоя. С увеличаването на дълбочината до 75 – 100 м плътността относително равномерно се приближава до 14,4 – 14,7; а при прехода на дълбочини 100 – 125 м бързо се увеличава до 15,5 – 15,7. В по-дълбоките слоеве плътността равномерно се увеличава и достига до 17,1 – 17,25 на дълбочини 1000 м, като на дъното тя е 17,15 – 17,4.
През зимата на повърхността на морето, плътността се увеличава до 14,1 – 14,3; а с дълбочината тя равномерно расте и на дъното тя е 17,15 – 17,4; като в слоя 75 – 100 м или на 100 – 125 м, където преминава границата на активна конвекция, се образува относително рязко изменение.

Географско разпределение на плътността на различните дълбочина.

Географското разпределение на плътността на различните дълбочини зависи от географското разпределение на температурата и солеността, и като цяло се изменя в съответствие с температурата. В следствие особеностите на хоризонталната циркулация на теченията, връхната и при дънната конвекция във връхния слой до дълбочини 750 – 1000 м в централната част на морето се наблюдава максимална плътност, а в периферните се наблюдава минимална плътност. В дълбочините слоеве 750 – 1000 м максимална плътност се наблюдава в периферните зони, а в централните се наблюдава минимална.
През лятото в крайните зони на връхния слой се колебае около 10,1 – 10,5; в централните тя е около 10,5 – 10,9; на дълбочина 10 м тя съответно е 12,0 – 12,4; а в централните 12,4 – 12,9; на дълбочина 50 м съответно 14,0 – 14,5; на дълбочина 100 м в крайните зони тя е 14,9 – 15,1; а в централните 15,4 – 15,8; на дълбочина 300 м в крайните 15,6 – 16,6; а в централните 16,6 – 17,0.
На дълбочини 1000 м, вследствие на почти пълното прекратяване на хоризонталната циркулация и създаваното от нея прегрупиране на водните маси характерът на стратификация на плътността се изменя. В централните части на морето плътността се понижава до 17,1; а в крайните се увеличава до 17,2 – 17,25; в при дънния слой тя е съответно 17,2 – 17,3; а в крайните тя е 17,3 – 17,4.
При такова разпределение на плътността, водата в при дънният слой на централните части на морето, получавайки допълнителна топлина от Земята и още повече понижавайки своята плътност, безусловно ще се издига нагоре, създавайки при дънна конвекция с последващо премесване приблизително до 800 – 1000 м.