// Вие четете...

Роли в живота

Плени рицар, вземи откуп.

В знамето е твоята чест, в оръжието – славата.“

Пленниците сеньори. За войните около хилядната година като цяло съдим преди всичко по онова, което се случва в Аквитания, тъй като за нейните графове и сеньори разполагаме с повече разкази, отколкото другаде. Става въпрос преди всичко за херцозите, графове на Поатие, Гийом IV Желязната ръка и за неговия син Гийом V Велики (993–1030), чиято власт придобива почти кралски блясък. Така твърди поне за последния Адемар от Шабан, който пише за него, че притежавал храброст и влечение към книгите, свиквал събрания в своите владения, бранел Църквата и, с една дума, „напомнял по-скоро крал, отколкото херцог“. Без съмнение той не претендира да бъде светец, след като има три съпруги и четирима синове, но все пак се радва на специално отношение от страна на Всевишния.

От друга страна, неговият хвалител (Адемар) не се разпростира твърде върху васалното му положение към крал Роберт и представя отношенията между двамата в друга светлина, като подчертава, че този крал му отдавал големи почести в своя дворец. В замяна на това Гийом Велики е действителният сеньор на аквитанските сеньори. „Те не смееха да вдигнат ръка срещу него.“ Той освобождава ангулемския граф от церемонията по полагане на ръце, за да му покаже приятелските си чувства, но очевидно приема това отдаване на почит от страна на останалите. По време на своите разпри всички васали без изключение дирят подкрепата на херцога и когато той я даде на едного, противникът на последния незабавно отстъпва. Често Гийом урежда мирни споразумения, които не винаги се спазват, но нарушаването им не остава незабелязано. Следователно и в случая е налице феодален ред, който бива упражняван в известни граници. Хрониката на Адемар от Шабан дава своеобразна картина както на естеството на този ред, така и на неговите граници.

Положението напомня това във Франкия, описано от Рихер: говори се за героични дела от близкото минало, от времето на езическите нашествия по земите на Аквитания, и не толкова за съвременни на автора подвизи. Все пак налице е възможността да бъдат разказани и съвсем скорошни подвизи, извършени в Испания по време на борбата срещу маврите. Що се отнася до феодалните войни, затвърждава се впечатлението, че рицарите, сеньори от първия период на феодализма, държат много повече на живота си, отколкото на неопетнената си чест, и в битките предпочитат да престъпят клетвата, вместо да умрат, стараейки се в същото време да съхранят доброто си име в рамките на възможното.

Адемар от Шабан обръща особено внимание на техните предателства и вероломства, на тяхната храброст и ловкост в кратки разкази, където пленяването и задържането на благородни противници се описва като обичайна практика. Подобно на Рихер от Реймс, Адемар е изключително образован монах, син и племенник на рицари, чиито имена споменава в своята Хроника. А тя, също както Историята на Рихер, гъмжи от легенди, сътворени в тази среда, само че тук авторът не привежда речи на феодали и, общо взето, не разгръща твърде своите разкази. Това обаче съвсем не ги прави по-малко интересни.

Ала в Аквитания към хилядната година графовете, владетелите на замъци и дори техните васали рядко се подлагат на опасността да бъдат разсечени на две. Не е угодно Богу да бъде заплашван животът на потомците на „Желязната ръка“ по време на сраженията срещу последните нормански пирати, които през периода 1003–1013 г. пристигат в гонитба на плячка преди всичко откъм Ирландия! По това време херцог на Аквитания и граф на Поатие е Гийом V Велики (996–1030). Заплахата не е толкова голяма, че да го принуди да скъса с каролингската традиция на трите съсловия, и поради това той заповядва на епископите и на народа да се молят на Всевишния чрез пост и песнопения, а сам повежда своите отбрани воини, които все пак са доста многочислени. Езичниците са обзети от уплаха, но те добре познават кавалерията от след каролингския период и подготвят същата клопка, с която през 992 г. бретонците изненадват анжуйския граф.

През нощта те изкопават вълчи ями, в които на разсъмване се проваля „яростният пристъп“ на аквитанската конница. „Конете падаха заедно с натежалите от доспехите ездачи и мнозина попаднаха в плен на езичниците“, чиито предци, ако се вярва на приказките за тяхната свирепост, чисто и просто биха ги изтребили. И така, първата линия на аквитанците се хвърля с главата напред в клопката и съборените от седлата рицари биват изловени. Тези от втората линия успяват да слязат от конете. Самият Гийом V, когото наричаме „Велики“, се е оказал в първата линия и вече се намира нагоре с краката в една яма. Необходимо е истинско чудо, за да избегне пленяването. С тежките си доспехи той „щеше да се озове в ръцете на своите противници, ако Бог, който открай време го закриля, да не забравяме, че за него се молят епископите и простолюдието, не му бе дал достатъчно сили, присъствие на духа и самообладание, за да направи гигантски скок и да се върне при своите“. След случилото се битката е прекратена; както обикновено се случва през онази епоха, тя не продължава дълго, за разлика от модерните войни.

Това се дължи до голяма степен на факта, че по онова време пленниците служат за заложници и животът им представлява определена ценност. „Скоро сражението бе прекратено, за да не погинат пленниците, който бяха измежду най-знатните.“ Това означава, че всичко приключва след първия пристъп, а останалата част от деня е посветена на трудни преговори. Очевидно те не довеждат до резултат, защото норманите се оттеглят в открито море заедно със заловените рицари. Те очевидно ги откарват в Ирландия и впоследствие се налага херцогът да праща за тях откуп в сребро, равно на теглото на всеки от тях.

По същото това време (около 1013 г.) по всяка вероятност пак същите нормани отвличат с изненада в Сен Мишел-ан-л’Ерм виконтесата на Лимож Ема. За своя съпруг тя струва „цял товар“ злато, взето от съкровищниците на църквите, но дори след плащането на откупа се налага намесата на руанския херцог Ришар, за да бъде тя освободена от своите похитители…

Гледа ли се сериозно на вземането на откуп преди тежкия инцидент, който хвърля петно върху войната между сеньорите на Лимож (епископът и неговият брат виконтът, 1010–1015 г.) и сеньора на Шабане Журден? За защита от последния те издигат в Сен Жюниен замъка Божьо, и то с помощта на херцога, който е вложил както средства, така и политическа подкрепа… След заминаването на херцога Журден решава да нападне замъка с отбрана конница и е посрещнат от епископа, начело на многобройна войска. „В разгара на зимата започна тежко сражение. Кръвта се лееше на потоци, лиможците бяха обърнати в бягство и Журден се завърна като победител, след като взе в плен мнозина сеньори. Той вече се смяташе вън от опасност, когато получи удар изотзад по главата от един рицар, когото лично бе свалил от коня“ (но не е разоръжил и завързал?). „Той умря и за да отмъстят за него, хората му намушкаха незабавно пленниците, които предадоха Богу дух. Тях ги оплакаха много по-горко от онези, които бяха загинали в битката.“ Несъмнено те ще да са били и по-знатни. По всичко личи, че войната трябва да бъде започната отначало, и този път един не законороден брат на Журден се заема да извоюва победата. Неизвестно как „той залови брата на епископа Емери и го задържа в плен, докато не бе разрушен въпросният замък“ Оказва се, че сеньорите тъмничари се стремят по-скоро към определени отстъпки, отколкото да вземат откуп за пленниците, които държат затворени в своите замъци, представляващи най-често високи дървени кули, а на изток, в Централния масив, укрепени върхове на стръмни скатове, които се извисяват над речните долини. Това означава, че те преговарят с пленените рицари повече или по-малко приятелски, редувайки предложенията със заплахи, като понякога стигат дотам, че да ги ослепят, но без да смеят все пак да ги убият под страх от преследване и порицание от страна на всички благородници.

Тези пленници рядко са взети в открит и честен бой, където винаги съществува опасност противниците да се убият взаимно. Най-често те стават жертва на дръзки засади, а понякога и на отявлено предателство от страна на близки хора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар