// Вие четете...

Чувства и власт

Парите – човешко изобретение.

„Ако имаше в торището злато, всяка ръка би искала там да копае.“

Любовта към златото. Наред с храната човекът винаги е ценял метала като една от най-популярните стоки, служещи за обмяна. От всички вещества, използвани за изработка на пари, металът е с най-голяма практическа приложимост, тъй като запазва стойността си по-дълго време и на по-голямо разстояние от мястото, където е пуснат в обръщение. Металът, така да се каже, представлява траен стойностен еквивалент. Тъй като може да се насече на по-големи или по-дребни късове, той е удобно средство за размяна. Не е обемист като дървесните трупи, използвани от древните жители на Хондурас, нито неудобен за носене като торбите с царевица в някогашна Гватемала. За разлика от хранителните стоки, които, веднъж употребени по предназначение, просто изчезват, металът може във всеки момент да се превърне в нещо полезно, при което не губи стойността си. Един ден парче метал може да бъде накит или връх на копие, на следващия ден — разменна монета.

Хора от най-различни географски ширини — от Скандинавия до Екваториална Африка — са използвали като пари определени предмети със стандартна форма и големина, изработени от метал. Племената в Судан например изработвали мотиките си от желязо, докато мотиките на китайците били от бронз — метал, който се използвал в древен Китай и за изработка на миниатюрни ножове. Древните египтяни правели своите сечива от мед, докато бронзът бил предпочитаният материал и на жителите на Южна Европа. В Бирма за същите цели се ползвало олово, а в Малайзия — калай, какъвто се намира в изобилие по онези места.

В Западна Африка съществувал особен вид валута, наречена манила, състояща се от медни халки. В Либерия и други части на африканския континент се използвали дълги железни ленти, сплеснати от двете страни и познати като „пенитата на киси“ по името на племето, което ги изработвало. Племената в днешно Конго използвали месингови пръчки, докато в Източна Африка много племена изработвали метални предмети с различна форма, които се употребявали само в рамките на тяхната общност. Членовете на дадено племе се разпознавали по формата на металните си пари също така сигурно, както и по езика, на който говорели.

С развитието на техниката се усложнявала формата на предметите, използвани като разменно средство; появили се и нови метали и сплави. Най-голяма стойност от всички познати метали придобило златото. Дори днес, когато златото има сравнително тясно поле на практическо приложение, освен за украса или като специален материал в някои високи технологии, то запазва притегателната си сила за хората по цял свят. Макар да му липсва практическа приложимост, през цялата история на цивилизацията златото представлява желан обект за докосване, носене като накит, игра, талисман — най-общо казано, за притежание. За разлика от медта, която позеленява с времето, от желязото, което ръждясва, или от среброто, което се патинира, чистото злато запазва цвета и блясъка си за вечни времена.

Много общества по света придават на среброто и златото магическа или божествена сила. За някои народи списъкът на веществата с божествен произход включва и други скъпоценности — копринени платове за индусите, вълна от лама за жителите на Перу, зехтин за племената на Юдея, масло за народите на Тибет. Едно е безспорно: за почти всички народи през почти цялата история на цивилизацията златото и среброто са притежавали магически свойства, били са свещени. В почти всички езически култури боговете се радват повече на жертвоприношения в злато и сребро, отколкото на цветя, храна, животни, дори хора.

Маите на полуостров Юкатан принасяли в жертва на боговете си предмети от злато, сребро и нефрит, каквито са открити в големи количества в басейните със светена вода на храмовете, издълбани в мекия варовик, от който е изграден полуостровът. В една от планинските общности в Колумбия, още преди пристигането на европейците, индианци от племето чибча извършвали ежегоден ритуал, при който покривали вожда си със златен прах. След като той се потопял в свещеното езеро, прашецът се отлепвал от тялото му и се разпръсвал във водата като дар към боговете. На испански въпросният вожд станал известен като Ел Дорадо — Позлатения, а приказното му богатство се превърнало в едно от най-големите предизвикателства за търсачите на съкровища в историята.

В сравнение с останалите скъпоценни вещества на златото най-често се придават божествени свойства. Много древни племена отбелязвали приликата между неговия блясък и този на слънцето — едно съвпадение, на което бил приписван много по-дълбок смисъл. Древните египтяни вярвали, че златото е свещеният метал на бога на слънцето Ра, поради което погребвали огромни количества злато в саркофазите на своите божествени фараони. За инките в Южна Америка златото и среброто представлявали потта на слънцето и луната; с тези благородни метали били покрити стените на техните храмове. След испанското нашествие, когато конквистадорите отнесли всичкото злато и сребро в Европа, местните хора продължели да облицоват храмовете си с бял и жълт варак, като вместо златен и сребърен прах хвърляли във въздуха цветни конфети. Древните индуси виждали в златото свещената сперма на бога на огъня Агни; за всякакви богослужения те носели дарове в злато на жреците на бога.

Прото пари. Още в края на третото хилядолетие преди новата ера народите на Месопотамия използвали слитъци от благородни метали като разменно средство при покупката на стоки. В клинописни глинени плочки от 2500 г. пр.н.е. се споменава и за използването на сребро като платежно средство. Тези стандартизирани слитъци от злато и сребро с точно определена стойност се наричали мини, шекели или таланти. Стойността на цял склад зехтин, бира или пшеница се свеждала до парче злато или сребро, което всеки можел да си сложи в джоба и да пренася от място на място. Тази система се оказала особено удобна за търговците, свикнали да боравят с големи количества стока — цели кораби, складове или кервани, докато за обикновения човек, опитващ се да продаде кош пшеница или да си купи мях вино, златото било прекалено скъпо. Като платежно средство златните и сребърните слитъци останали недостъпни за простолюдието.

След като веднъж става технически възможно да се произвеждат стандартизирани слитъци от благородни метали, е въпрос на време тези слитъци да се смалят до размер, който да позволява по-голяма степен на гъвкавост в ежедневния стокообмен. Появяват се монетите. Технологичният и културният скок от използването на безформени късове — метал до отсичането на първите монети представлява първата парична революция в човешката история и доколкото е известно на археолозите, този скок се извършва само веднъж. Това става в Западна Азия, на територията на днешна Турция, откъдето монетите се разпространяват по целия свят, превръщайки се в световна парична система, предшественик на днешните пари.

Парите не се срещат в природата. Те нямат аналог сред представителите на животинското царство. Парите, както и езиковата комуникация, са чисто човешко изобретение. Те отразяват един качествено нов начин на мислене и действие, довел до невиждани промени в целия свят. Едва сега, след близо три хиляди години, си даваме сметка за пълната сила на парите, за тяхното влияние в човешките дела. Парите заместват или изменят до неузнаваемост традиционните връзки в обществото, основани на отношенията в семейството, племето, общността и националната държава.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар