// Вие четете...

Чувства и власт

Парите – универсално средство за развитие.

„Покупката не учи, учи продажбата.“

Новото разменно средство. Макар могъщата персийска армия да превзела с лекота Лидия и много от гръцките градове-държави, централизираната персийска държавна система не можела да се мери с ефективността на пазара, с новата система на търговия на основата на парите. След време пазарните стопанства се разпрострели из цялото Средиземноморие, като навсякъде по пътя си влизали в сблъсък с традиционните трибутарни държави, основаващи се на натурална налогова система.
Голямата битка между пазарните градове на Гърция и Персийската империя се свеждала до конфликта между старата и новата система на генериране на богатство. Това бил сблъсък между системата на пазара, основана на демократични принципи, и системата на натуралното стопанство, основана на автократична власт — един сблъсък, който в различни форми се повтаря до ден-днешен по целия свят.

С богатството от новосъздадените пазари гърците бързо изместили по-консервативните финикийци като водеща търговска сила по Източното Средиземноморие. Паричната революция, предизвикана от лидийските царе, прекъснала героическия период в гръцката история и поставила начало на развитието на гърците като народ от търговци. С разпространението на монетите и на йоническата азбука на гръцките острови и прилежащите части от материка възникнала една нова цивилизация.

Производството на монети дало силен тласък на търговията, като й осигурило онази стабилност, която й липсва през предишните епохи. Металните пари се превърнали в аршин за измерване и определяне стойността на всички останали стоки и услуги. Парите предоставили на древните земеделци, търговци и потребители едно неизменно универсално средство за размяна, едновременно преносимо и лесно за съхранение. Тази лекота на употребата, унификацията на номиналната стойност и дълготрайността като стойностен еталон привличали все повече хора към новото разменно средство.

Древните елини имали едно естествено предимство: в областта Лауриум, на около петдесет километра южно от Атина, се намирали значителни сребърни залежи. От тях се добивало сребро в течение на четири века — от шести до втори век пр.н.е. Сребърните находища били на дълбочина от 25 до 60 метра под земята, като отделни жили достигали до 120 метра.

Уникалността на елинската култура — за разлика от тази на Персия и Египет — е в това, че тя не се основава на брутално налагане на държавната власт, подкрепена от огромна и лоялна армия. Древните елини така и не успяват да се обединят дори в държава, а остават разделени на множество градове-държавици, всяка от които споделя отчасти и в различна степен икономическия и културния разцвет на цялото. Силата и могъществото на Елада никога не са зависили от военна мощ. До самия апогей на античната елинска цивилизация, преди цар Филип от съседна Македония да покори гръцките градове-държави, а синът му Александър да се впусне в поредица от бляскави завоевания през Леванта чак до индийския субконтинент, територията, населена с гърци, така и не се обединява под единно управление. Величието на Елада е продукт на паричната и търговската революция, започнала в малкото лидийско царство, пряк резултат от въвеждането на парите, създаването на пазара, развитието на търговията на едро и дребно.

Парите правят възможна една организация на обществото, далеч надхвърляща всичко, което би могло да се постигне с родова лоялност или груба сила. Родовите общности са твърде малки — групи от шейсетина, максимум стотина души, всичките роднини помежду си, свързани чрез женитба и сватовство със своите съседи от други, подобни на тях групи. Много по-ефективна е системата на централизираната трибутарна държава, принуждаваща с груба сила поданиците си да плащат налози в натура на върховната власт. Една трибутарна империя е в състояние да обхване милиони човешки същества, разделени на провинции и класи и управлявани от многобройна бюрокрация с добре развита система за водене на административни и счетоводни книжа.

Паричното стопанство не предполага преки човешки контакти и изграждане на дългогодишни връзки на доверие и лоялност както при родовата система, нито пък поддържане на голяма по обем държавна администрация и военна машина както при трибутарната империя. Парите се превръщат в онази социална спойка, обединяваща отделните човешки същества в сложна система на обществени взаимоотношения, често пъти далечни и преходни, но абсолютно невъзможни преди тяхното създаване. Парите свързват хората много по-ефективно от всякакъв друг посредник. Те създават нови видове обществени отношения, но доколкото тези нови отношения се изграждат и разграждат много по-бързо и са преходни по своя характер, парите подкопават традиционните видове лоялност, основани на родствена общност или политическа власт.

Парите представляват също така изразно средство за много различни стойности; с тяхното въвеждане се извършва качествен скок, при който ролята на остойностител се разпростира от сферата на предметите и стоките до абстрактни понятия като работа и труд. Парите позволяват на даден индивид — мъж или жена — да се заплати за изчистване на обора, за един работен ден на стана или чекръка, за оказана помощ при нацепване на дърва или нахранване на добитъка, или за сексуална услуга. Самият човешки труд се превръща в стока, която се продава и купува и която се остойностява в зависимост от своята важност, обществена потребност, нужните за извършването й сили и умения, както и времето, което поглъща. Доколкото парите стават универсален стойностен еквивалент за труда, те се превръщат в мерило и за самото време.

Древните хора бързо открили, че парите се явяват удобен заместител на различни услуги и налози, дължими на политическата или религиозната власт. Вместо да дава на господаря част от реколтата си, селянинът просто плащал съответния данък. Вместо да носят чували с храна в храма, богомолците започнали да правят парични дарения. Дори богослужението започнало да се пресмята в парично изражение. Боговете вече не искали първите класове от нивата или първото грозде от лозата, или първото агне, родено напролет. Боговете — или по-точно жреците — се задоволявали с пари.

Стойността на едно произведение на изкуството или музикално изпълнение можела да се пресметне също толкова лесно в пари, колкото и стойността на една коза или ябълка. Дори правосъдието се превърнало в парична дейност. Вместо да се разплащат око за око и зъб за зъб, хората започнали да понасят парични наказания — глоби — за престъпленията си. Парите проникнали в семейния живот и в наследствените отношения посредством зестри, откупуване на девойки за женене, парични компенсации при развод и парични завещания при смърт на родител или брачен партньор.

Чрез бързата монетаризация на стойността почти всичко можело да се изчисли в паричен еквивалент. Парите се превърнали в универсално мерило за стойност. По този начин възникнала една система споделени стойности, по която се изчислявала продажната цена на всичко — от самун хляб до поема, от едночасова сексуална услуга до едногодишни данъци, от агнешки бут до едномесечен наем. С въвеждането на една опростена система на остойностяване всяко нещо си отишло на мястото.

Парите и развитието на човешкия интелект. Въвеждането на металните пари имало незабавен и огромен по мащабите си ефект върху политическата система и разделението на властта. Някои дълго стаявали напрежения в древногръцкото общество ясно проличали при промените в законодателството, направени през 594—593 г. пр.н.е. от великия законотворец Солон. По негово време в различни слоеве на обществото били натрупани такива огромни дългове, че Солон премахнал продаването в робство на неизправни длъжници, като при това отменил всички текущи задължения, за да може икономическата и финансовата система да започне начисто. През изминалите оттогава хилядолетия множество политици се опитват да приложат същата стратегия, но отмяната на дълговете носи само краткосрочно облекчение на политическата ситуация, а проблемът със задлъжнялостта много скоро се възвръща с пълна сила.

Най-радикалната от Солоновите реформи обаче се изразява в премахване на традиционното изискване само мъже от благороден произход да могат да се кандидатират за изборни длъжности. По този начин парите довели до политическата либерализация на Атина, при която на мястото на благородния произход като задължително условие за участие в управлението на държавата бил въведен имотен ценз. За времето си това била извънредно демократична реформа, при която парите спомогнали за демократизирането на самия политически процес чрез премахване на старата аристокрация, основаваща се на наследствени права, кланови връзки и унаследяеми постове.

Демокрацията като практика възниква в онези градове-държави като древна Атина, където има силно пазарно стопанство, основано на стабилна местна валута. От всички елински градове Спарта била тази, която най-силно се съпротивлявала на въвеждането на парите и пазара, респективно на демокрацията. Според легендата управниците на Спарта позволявали употребата единствено на железни пръчки и върхове на стрели като разменно средство; това давало възможност за известна форма на вътрешна търговия, която по никакъв начин не надхвърляла рамките на града-държава. Спарта започнала да произвежда свои монети едва през трети век пр.н.е.

С разцвета и бурното разпространение на търговията елините изградили множество нови храмове, обществени сгради, академии, стадиони и театри, като успоредно с това създали великолепно изкуство, философия, драма, поезия и наука. Центърът на античния гръцки град бил не дворецът на царя, нито крепостта на армейския гарнизон, нито дори храмът на бога покровител. Общественият живот в Елада бил съсредоточен в агората — пазарния площад. Елинската цивилизация била по същество търговска.

След хиляди години на централизирани трибутарни империи възникването на пазарния площад по време на елинската цивилизация променя завинаги историята на света. Всяка велика цивилизация преди елинската се основава на политически съюз и власт, подкрепена от военна мощ. За разлика от тези цивилизации обединена Елада се ражда от пазара и търговията. Елинската цивилизация е цивилизация от качествено нов вид.

Богатството, генерирано от търговия, води до увеличаване на свободното време на атинския елит, създавайки предпоставки за разнообразен градски живот, за стремеж към смислени и обогатяващи личността занимания като политика, философия и спорт, за развитие на изкуствата и организиране на празници и пирове. Никога преди в историята такова огромно богатство не било притежание на толкова много хора; при това атиняните не обръщали голямо внимание на луксозните стоки, а предпочитали да насочват парите и вниманието си към осмисляне на свободното си време. Модерните учени и днес проучват и черпят от богатото интелектуално наследство на думи, мисли и идеи, завещано ни от елинската цивилизация, от чиято епоха датират основни академични дисциплини като история, природни науки, философия и математика.

Появата на паричната система и на нейния брат — публичния пазар, налага нов вид умствена дисциплина на човешките същества. Много преди човек да изпита потребност от азбука и грамотност, пазарът го принуждава да се научи да брои и смята. Хората се видели принудени да сравняват величини, които никога преди не били сравнявани. Днес ни е трудно да си представим как е разсъждавал човекът в до паричната епоха, тъй като ние сме привикнали поначало да мислим за нещата около нас в групи, количества и категории.

Броенето се появило много преди парите, но извън чертите на града то имало твърде ограничено приложение. Наистина, един добър пастир трябвало да може не само да преброи кравите или овцете си, но и да ги отличава една от друга по вида, характерното мучене и по отпечатъците от копитата им. Не било достатъчно да знае, че една крава липсва; нужно било да се досети коя точно. Познавайки конкретно липсващата крава, нейното развитие и навици, пастирът можел да предположи с доста голяма точност дали тя е изостанала назад, избързала напред, скрила се е в храстите да ражда или се е отбила до ручея за една последна глътка вода. Така знаел къде да я търси и можел да си я познае, ако случайно я види в чуждо стадо.

Използването на числа и броене, на прости аритметични действия и абстрактно пресмятане поставя началото на една тенденция към рационално мислене, каквато не съществува в нито една човешка общност, не познаваща парите. Това не значи, че парите са направили хората по-умни; те просто ги накарали да мислят по нов начин, в числа и количествени еквиваленти. Мисленето става много по-малко образно и много по-абстрактно.

През голяма част от човешката история религията прибягва до легенди и ритуали, за да въздейства на човешките емоции: страх от неизвестното, желание да се контролира невидимото, стремеж към вечен живот или към някакво друго благо, недостижимо на този свят. Политическите институции също търсят начин да въздействат на човешките емоции чрез насаждане на подозрителност към непознатите, към чужденците или към собствените управници. За разлика от всичко това парите и институциите, изградени върху тях, въздействат главно върху интелекта, а не толкова върху емоциите. Парите и паричната култура възпитават у хората един определено логичен и рационален мисловен процес, какъвто не се наблюдава в резултат на други човешки творения. Както заявява германският философ Георг Зимел в своя труд „Философията на парите“:

„Самата идея, че животът се основава принципно на интелекта и че интелектът се приема в практическия свят като най-ценната от нашите умствени енергии, върви ръка за ръка с развитието на паричната икономика.“

С развитието на една икономика, основана на парите, древните елини променят самия начин на мислене на хората, тяхното отношение към света. Този нов мироглед поражда качествено нови видове интелектуални занимания. Зимел пише:

„Професионални класи, чиято сфера на продуктивност се намира извън същинската икономика и които са съставени от хора, занимаващи се с определен род умствена дейност — учители, писатели, художници, лекари, учени и държавни служители, — могат да възникнат единствено в условията на паричното стопанство.“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар