Процесите на премесване на водните маси и създавания от тях вертикален строеж по цялата дълбочина на морето, предопределят нейното разделяне на такива относително еднородни по структура, физични свойства, годишен ход на последните и географското им разположение водни маси. Процесите на тяхното образуване, като следствие на формите на движение са взаимно свързани една с друга, но заедно с това те имат и някои само за тях свойствени принципиални особености.
При това абсолютната величина на градиентите на различните физични свойства на водата и съдържащите се в нея химически елементи нямат съществено значение, не е важна тяхната величина, а техния произход.
Водния баланс на Черно море се определя от постъпващите чрез пролива Босфор води от Мраморно море, континенталния сток и валежите. Следователно в Черно море има два вида водни маси, с нееднакво променящи се в течение на годината физични свойства: – мраморно морска, представляваща в някаква степен метаморфоза на водите на Атлантическия океан; – и прясна, образувана от повърхностния приток и валежите. Температурата на мраморно морската вода при влизане в Черно море се изменя от 9 – 11ºС през зимата и до 17 – 19ºС през лятото. Солеността в зависимост от преобладаващите ветрове се движи от 26 – 35‰ Температурата на водите от повърхностния приток и валежите в течение на годината се колебаят от 0 до 21ºС.
В съответствие с процеса на размесване във водните маси се различават два основни слоя, повърхностен – от повърхността до приблизително 1000 м дълбочина и дълбочинен от 1000 м до дъното.
Повърхностния слой по характера на преобладаващите в него движения на водите се подразделя на две зони, на активна от повърхността до 50 – 60 м и по-малко активна от 50 – 60 м до 1000 м.
В активната зона, водата се намира в състояние на максимално интензивно движение, създавано от ветровото вълнение, приливи, сейши, сгонно нагонни явления, термична конвекция, вътрешни вълни и течения, предизвикващи в повърхностния слой прегрупиране на водите от централните области към периферните и в под повърхностния от периферните области към централните.
В повърхностния слой в горната му част има промеждутъчна зона на дълбочина от 150 до 300 м и в долната му част на дълбочина 800 – 1000 м, които изпитват влиянието на повърхностната и при дънната конвекция, но на останалото пространство влияние оказват дълбочинните градиентни течения и създаваните от тях антициклонични и циклонични напречни циркулации.
Тези три слоя се определят един от друг не от повърхностни, а от много големи зони на терморегулация в които под влияние на неизбежно възникващата турбулентност има постоянен преход от една, качествено своеобразна и намираща се под постоянно въздействие преобладаваща форма на движение на водните маси, в друга.
Абсолютните величини и годишния ход на физическите свойства на водите в зоните на трансформация все още не са напълно ясни и се нуждаят от по нататъшно изучаване.