„Седмина една сламка не могат да повдигат.“

Концептуална неопределеност. Описвайки състоянието, което може да се наблюдава в супер системите въобще, читателите при изучаването на тази тема трябва да съпоставят излагания материал с процесите, протичащи в супер системата, наречена човечество. Ние също ще се постараем да направим такова съпоставяне. И така …

1. При организация на информационното обезпечаване на две нива самоуправлението на елементите в супер системите (на хората), част от каналите на информационния обмен между елементите в супер системата може да минават само на нивото на адаптационната част на елементите (хората) (рис. 12–98).

Рис. 12–98

2. Освен това, по силата на не усвоеност от супер системата на потенциала за развитие в нея могат да бъдат блокирани области (Америка преди своето „откриване от Колумб“, Япония), а каналите на обмена да притежават:

– ограничена далечина;

– ограничена пропусквателна способност (Русия преди 20 век).

3. „Средата“ въздейства на супер системата с различни фактори в различните места.

1. Всичко това взето заедно води към това, че супер системата не може да се държи като единно цяло. Тя се разпада на някакво количество региони, информационно изолирани един от друг на ниво адаптационна част.

На рисунка 12–99 това е отразено във вид на най-крупното разделение на три цивилизации: Запад – Русия – Изток, макар желаещите да могат да проследят такова разделение по-детайлно, свързвайки го с хода на глобалния исторически процес. Това ще доведе до несъвпадения в системата на кодиране на информация (т.е. различие в езиците, в писмеността).

Рис. 12–99

5. В резултат, във всеки такъв автономен регион на супер системата (т.е. регион на човечеството) вероятностно предопределено възниква структура, която по отношение на своя регион всяка носи своята пълна функция на управление (ПФУ).

6. Автономните региони в супер системата (а това са в началото обособените един от друг народи, и вече след това – държави) – това са единици на едно и също йерархическо ниво в единна за тях супер система.

7. Малката степен на усвояване на потенциала за развитие на всеки регион на супер системата (което се наблюдавало в хода на глобалния исторически процес), т.е. малкия елементен запас на устойчивост на регионите, освен това и ограничеността в темповете на ръста на качеството на управление – всичко това поражда вътре в супер системата процес на въвличане в сферата на дейност на някакъв регионален център на управление на елементите от други региони на супер системата. Спомнете си: „Глобализация е процес на концентрация на управлението. Глобализация е обективен процес, а управлението на този процес е субективно.“

8. Когато границите на регионите не само се докосват географски, но главното – сферите на дейност у регионалните центрове на управление (РЦУ) започнали да се съприкосновяват, то ПФУ на всеки от РЦУ приема общо супер системна значимост. Просто казано, представителите на всеки РЦУ се стремят да наложат своите правила на жизнеустройство над останалите РЦУ.

9. Но управлението на елементите в супер системата е възможно при реализация само на една ПФУ! В противен случай в пределите на един регион на супер системата възниква подмножество елементи (групи хора), действащи за осъществяването, всяка за своите цели, на своя вектор на целта и по своя концепция за достигане на тези цели. Такова явление се нарича „концептуална неопределеност“. На глобално ниво в наше време, когато глобализацията практически е завършена, произходящото в страната се обяснява именно с това. Западния РЦУ („силите на Запада“) натрапват на страната своята концепция на жизнеустройство и действат по своята ПФУ. А РЦУ на страната в лицето на ръководителите й не са определили окончателно и се опитват да организират живота на хората по някаква своя ПФУ? Макар и да не е изразена ясно и понятно. Именно по тази причина „сините“ се готвят да строят капитализъм, а „червените“ – социализъм.

Такова явление на концептуална неопределеност, концептуално неопределено управление е много опасно, ако не се преодолее в приемливи срокове.

Става ясно, че различните групи хора, които се ръководят от различни идеали и са ориентирани към постигане на различни цели, рано или късно ще се сблъскат едни с други.

Ако се отчете, че съществува йерархичност в разбирането на процесите, протичащи в обществото, то винаги се намира този, който ще започне да използва противоречията на хората за свои цели.

Концентрацията на управление в РЦУ (регионалните центрове на управление) на супер системата.

Говорейки за концепцията на управление на човечеството, читателите мислено трябва да го съпоставят с получените знания за глобалния исторически процес и тези исторически събития на световната и отечествена история, както и с текущите съвременни събития, които са известни на повечето читатели.

1. От по-горе изложения материал следва, че в супер системата може да съществуват няколко регионални центрове на управление (РЦУ), обективно носещи ПФУ от общосистемно ниво на значимост (т.е. претендиращи за управление на цялата супер система като цяло).

2. Тогава в дейността на всеки РЦУ обективно ще се проследява тенденция към управление на супер системата като единно цяло (т.е. цялото човечество) по някаква ПФУ, принадлежаща на един от тези РЦУ.

3. До момента, който е изложен в т. 2, тази задача на управление на супер системата като единно цяло се решава от Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо Управление – ИНВОУ (БОГ).

4. Веднага щом се появят структурите, в които има тенденция за управление на супер системата като цяло по ПФУ, то спрегнатия с нея интелект се спуска в нея реално. Иначе не може да бъде, тъй като ПФУ изисква наличие на интелект. Ако няма интелект, то няма да има и ПФУ на това йерархическо ниво на супер системата. И тогава ПФУ ще се осъществява от по-високото ниво на йерархия, в което има интелект.

5. Ако елементите, образуващи супер системата или фрагменти на тази супер система, сами не притежават интелект, то всяка от структурите, претендираща за управление на супер системата като единно цяло, може:

– или обективно да съдейства на процеса на формиране на общо супер системен сборен интелект;

– или обективно да пречи на този процес и да се опитва да повдигне своята интелектуална мощ над не сформирания сборен интелект на супер системата.

6. Максималната производителност на супер системата, нейния максимален запас на устойчивост се достигат при безконфликтно самоуправление. При което такова самоуправление става заедно с пораждането от супер системата на устойчив във времето сборен интелект, който носи ПФУ на супер системата. От това трябва да е добре ясно на читателите, че „интелект – това е процес“.

7. Максималният запас на устойчивост на супер системата в най-обобщен вид се достига при съответствие на:

– концепцията на самоуправление на супер системата, осъществявана от сборния интелект, и;

– концепцията на ИНВОУ (Бога) по отношение на тази супер система.

8. Интелектуалната мощ на всяка частна структура в супер системата е съзнателно по-ниска потенциална мощ от сборния интелект на супер системата.

Оттук следва, че опита да се подмени сборния интелект с друг, ограничен интелект, предопределя по-ниско качество на управление, отколкото управление, изходящо от сборния интелект.

Това ще се проявява в множество конфликти на управление на частните структури. (България в преход и „реформи“).

Разяснение към „опитите да се подмени сборния интелект“ с някакъв частен интелект.

При поглед отвън, „отстрани“, опита да се подмени сборния интелект с всеки друг, е ограничен от вътрешния интелект на супер системата, еквивалентен опит за възлагане на част от възможностите на супер системата на ИНВОУ (Бога). Т.е. за интелекта, осъществяващ такава подмяна – този опит да „излезе от себе си“, „да застане над себе си“, е невъзможно да се направи, при това противоборствайки с ИНВОУ.

В обществото гореописаната ситуация се превръща за не умния човек в опит за себеилюзия, за прекомерна власт, в опит за друго съзнателно ниско качество на управление. Невъзможно е един човек със своята персона да подмени цялото човечество.

Умният би взел участие в такъв опит.

Глупавият и обсебеният са невменяеми. Но именно на това се крепи тълпо –“елитаризма“.

9. При превръщането на процеса на управление на супер системата в цялостен протича и концентрация на управлението на регионалните центрове на управление, носещи всяка своя ПФУ. При това:

– всеки регион – това е отделна супер система;

– изходна супер система – обхващаща всички „отделни“ супер системи;,

– докосващите се „отделни“ супер системи проникват една в друга в близост до границите си.

10. Процесът на автономност („регионализация“) на регионите става по причините на:

– не усвоенност от регионите на потенциала им за развитие;

– като частен процес, локално въведен в супер системата;

– не съгласуваност по време на частната мяра на развитие на региона с мярата на развитие на ИВУ;

– вмешателства отвън;

– грешки в самоуправлението.

Автономността се съпровожда с възникването на постоянни структури от регионална значимост, които:

– се явяват основа на адаптационната част на информационното обезпечаване дейността на регионалния спрегнат интелект;

– когато стоят над регионалната йерархическа система на структурно и без структурно управление.

11. Веднага след възникване на автономни региони техните вектори на целта малко се отличават един от друг, защото се отразява преминатия път на развитие, общ за много региони. Т.е. векторите на целите на регионите се строят на обща за тях фундаментална част.

12. След дейността на РЦУ, близки един с друг, сред лидерите не възниква концентратор.

13. По-нататък, в края на краищата, става загуба на управление на някакъв РЦУ по вътрешни причини на региона. Главното в тази загуба е изчерпването на запаса на устойчивост в дълбочина на идентичността на векторите на целите на РЦУ и ИНВОУ.

Работата тук е в това, че ИВУ (в това число и ИНВОУ) се отличават от простото външно управление с това, че то смята за целесъобразно отстраняването на дефекти (грешки, недостатъци, непълноти) в йерархически низшите вектори на цели. Но в „нисшите“ свободата на интелектите отива толкова далеко, че помощта Свише:

– или се отхвърля като враждебна;

– или не се познава, не се признава в качеството на помощ. В този случай и става загуба на управление.

14. Загубата на управление става винаги от нарушаване циркулацията на информация в супер системата между нейните елементи. На първо място това се отнася за структурите на управление, преките и обратните (особено те) връзки в процесите на управление. Това се отнася и за нарушаване обмена на информация на супер системата с йерархията на управление в Мирозданието, чак до Бога.

Информационната заключеност нарушава процесите на пряко и обратно отразяване! А това не е нищо друго, освен нарушаване на общовселенския фактор, обезпечаващ:

– подравняването на частните вектори на целта и процесите на управление под;

– обхващащите ги и йерархически по-висши процеси и цели.

Всичко това е пряко свързано с процеса на концентрация на управление в супер системата (човечество), т.е с процеса на глобализация.

Фактически с казаното до тук се поясни хода на глобалния исторически процес от гледна точка на управлението му.

В самото начало човечеството е било единна супер система.

След това е станала автономизация на регионите.

После е започнала концентрация на управлението, процес, който в наше време е наречен глобализация.

В настоящо време процеса на глобализация се намира в завършващ стадий.

Това е, което се отнася за глобалния исторически процес.

Сега на читателите би трябвало да им е ясно, каква глупост е това: „регионализация“ в условията на глобализация! Срещу обективния процес на концентрация на управление – няма успех! Нищо няма да им се получи на тези глобализатори – демократизатори. Но те вече донесоха мъки и страдания на народа и още доста ще донесат. А можеше страната в този случай да бъде съвсем друга.

Сега ще преминем към заключителната тема за Управлението. Ако се говори с „открит текст“, то ще стане дума за това с какво може да завърши противопоставянето на двете концепции на управление (Русия и САЩ).

Но за това по нататък, ще ни се наложи предварително да разгледаме и да разберем темата за двата метода на управление.