„Начало на несъгласието е да превръщаш общото в свое.“

Осма Божия заповед.

Не кради. Осмата заповед като цяло забранява кражбата, тоест присвояването по какъвто и да е начин на това, което принадлежи на друг. С тази заповед се забраняват следните особени и най-основни грехове:
1. Грабеж, или явно отнемане на чужда собственост чрез насилие.
2. Кражба, или тайно отмъкване на чужда собственост.
3. Измама, или присвояване на нещо чуждо чрез хитрост, например: когато дават фалшива монета, вместо истинска, лоша стока, вместо качествена, когато с неточен кантар или мерки дават по-малко от заявеното количество; укриват от имота или от приходите, за да не плащат данъци, не изпълняват уговорените условия или завещания; когато укриват виновния в кражба и така лишават ощетения от удовлетворение.
4. Светотатство, или присвояване на това, което е посветено на Бога и принадлежи на Църквата.
5. Духовно светотатство, когато едни предават, а други по нечестен начин приемат свещени длъжности не по достойнство, а от користни подбуди.
6. Подкуп, или рушвет, когато вземат подкуп от подчинените или подсъдимите, и по користни подбуди издигат недостойните, оправдават виновните, притесняват невинните.
7. Тунеядство, или готованство, когато получават възнаграждение или заплата за работа, а самата работа не изпълняват и по този начин крадат и възнаграждението или заплатата и ползата, която биха могли с труд да принесат за обществото или за този, за когото работят; а също така когато хора, които имат сили да си набавят прехрана чрез труд, живеят от милостиня.
8. Изнудване, или лихварство, когато под вид на някакво право, но в действителност при нарушаване на справедливостта и човеколюбието, обръщат в своя полза собствеността на ближния или чуждия труд, или бедственото положение на ближните, например: когато тези, които са дали заем, обременяват длъжниците си с лихва; когато собственици измъчват зависещите от тях с излишни данъци или работа; ако в гладно време продават хляб на прекалено висока цена.
9. Пилеене на времето, когато човек прекарва времето си без ползотворен труд и без работа върху собственото си усъвършенстване; такава празност е кражба от себе си и от другите на доброто, което би могло да бъде извършено при разумно използване на времето.
Тази заповед предписва следните добродетели: – Безкористие; – Вярност; – Правосъдие; – Милосърдие.
Към бедните немилосърдния греши, защото при положение, че има с какво да им помогне, но не го прави. Всичко, което имаме, принадлежи собствено на Бога. Изобилието, излишъкът ни се дават по Божия промисъл, за да помагаме на бедните. Затова, ако ние не отделяме от излишъка си, значи крадем или скриваме това което принадлежи на бедните и е дар Божий.
В Евангелието е посочена още по-висока добродетел, противоположна на греховете против тази Божия заповед, не като задължение за всички, а като съвет към ревнителите за подвизи на благочестието, е пълното нестежание, или доброволното отричане от каквато и да е собственост. „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето”.