// Вие четете...

Приложни науки

Осигуряване на благоприятни условия за мореплаването.

„Който се страхува от морето не пътешества.“

Перспективи за развитие на средствата и методите за навигационно и хидрографско осигуряване (НХО) на мореплаването. За осигуряване на благоприятни за мореплаването условия, способстващи за ефективно осъществяване на морските превози е необходимо:

1. Изпълнение на работи по изучаването на зададена акватория в хидрографско и хидрометеорологично отношение и на основата на получените резултати, създаване на навигационни карти (цифрова база картографски данни) и пособия за плаване.

2. Организиране на рационално осигуряване на мореплавателите с карти и пособия за плаване и поддържане на тези материали на съвременно ниво.

3. Създаване на система от средства за навигационно оборудване, позволяваща надеждно осигуряване на безопасността на плаване в определени акватории с цел подобряване на икономическите показатели за експлоатацията на корабите.

4. Осигуряване на собствениците на кораби с възможност за избор на корабни навигационни средства, необходими за оборудване на корабите, в съответствие с международните и национални изисквания.

Дълбочината на изискванията на мореплавателите към всяко от посочените направления за навигационно и хидрографско осигуряване е различна и е в зависимост от степента на влияние на един или друг фактор на крайния резултат от функционирането на разглежданата транспортна система.

Преди промените в страната всички причислени мероприятия в областта на навигационно хидрографското осигуряване на морските превози са били подчинени на строго планиране и са били задължителни за изпълнение както от собствениците кораби, така и от съответните хидрографски организации и предприятия от промишлеността, на които са били поръчвани да произведат необходимата техника. Реализацията на такива детайлни планове не винаги са били идеални, но, така или иначе, системата като цяло достатъчно успешно е функционирала.

Въпроси по хидрографското изучаване на морето. Към настоящия момент корабоплавателните компании са станали частни предприятия, а организациите с хидрографски профил основно си останаха държавна собственост. За държавата се запазиха задълженията по осигуряване на навигационната безопасност на плаване, в това число и по изпълнение на задълженията в съответствие с Правило 9 Глава 5 от Международната конвенция „Опазване на човешкия живот на море” (СОЛАС-74) по изучаване на своите води в хидрографско отношение, издаването на карти и пособия за плаване, обмена на хидрографска информация с другите страни и систематично обновяване на съответните данни.

По този начин, по отношение на необходимостта за постоянно хидрографско осветяване на морските акватории обстановката е останала като предишната. Само че заради отсъствието на финансиране рязко са се съкратили ежегодните обеми на изпълняваните хидрографски работи.

Промерните работи почти винаги са се извършвали достатъчно интензивно. При това на първо място са били отчитани интересите на отбраната и в определена степен, потребностите по осигуряването на народно стопанските дейности на море.

Следва да се отбележи, че в след военните десетилетия са били изпълнени голям обем работи, необходими за издаването на съвременни карти почти на всички териториални води. Но към началото на 90-те години все още недостатъчно изучени в хидрографско отношение са останали някои акватории на крайните морета на Северния Ледовит океан и Тихия океан, което се е определяло от огромната им площ и сложните метеорологични условия за извършване на промери.

Във връзка с разпадането на Съветска Русия и Варшавския договор зоната за отговорност на Хидрографска служба на малко се е намалила, а част от материалите от хидрографските промери вече са остарели. Оказало се, че след въвеждането в действие на високо точните средно орбитални навигационни системи (СНС) с непрекъснато действие, в някои случаи координатите на корабите са станали по-точни от положението на обектите на морското дъно, показани на морските карти. В голяма степен казаното се отнася за крайбрежните акватории, намиращи се в зоните на действие на бреговите контролни станции за диференциален режим на работа на СНС. Както е известно, грешката в определяне на мястото в този режим не превишава 10 м (Р=0,95). Отбелязаното обстоятелство определя без отлагателно необходимостта за извършване на повторна снимка на релефа на дъното в обширни морски райони.

Хидрографските работи традиционно се изпълняват от две държавни организации към МО и МТ, разделяйки между себе си зоните на отговорност. Финансирането на техните дейности се осъществява от държавния бюджет в пределите на лимита на МО и МТ, за които тези отговорности и задължения не се явяват основни. Отбелязаното обстоятелство е една от основните причини за ограничаване възможностите за изпълнение на работите по изучаване на крайбрежните акватории.

Картографско осигуряване на мореплаването. Тази сфера на дейност на хидрографията във връзка с прехода към пазарни отношения трябваше да бъде съществено преустроена. Ако по-рано организацията на снабдяване с карти и пособия за плаване и формиране на корабните колекции от карти е била достатъчно ефективна и се регулираше с директивни указания, то сега за държавата са останали само задълженията по спазването на международните изисквания в дадената област. В съответствие с положенията на Глава 5 от конвенцията СОЛАС-74 всеки кораб трябва обезателно да има на борда толкова комплекта карти, колкото района му предстои да посети в предстоящия рейс. Да се предявяват към корабните компании някакви допълнителни изисквания по състава на корабните колекции от карти е неправомерно. Казаното в пълна мяра може да бъде отнесено и към преди съществуващо условие комплектацията преимуществено да е от карти отечествено производство.

За изпълнение на изискванията на Конвенцията е необходимо да се създадат благоприятни условия, осигуряващи проста и бърза замяна на комплекта карти в кое да е пристанище, където корабът може да получи ново рейсово задание. Приложено към линейните кораби тази задача се решава сравнително просто, доколкото в този случай съответните мероприятия могат да бъдат планирани предварително. Трамповите кораби, по необходимост, трябва да действат по един от възможните варианти:

• да имат на борда пълен набор от карти за целия очакван район на плаване;

• да закупят не достигащите карти за предстоящия рейс.

Изборът на целесъобразен начин на действие, при условие за непременно осигуряване на безопасно плаване, ще се определя от икономически съображения – по критерия на възможното ниво разходи.

Има сведения, че някои агентски фирми в чужбина предоставят на мореплавателите възможност за обмен със съответното доплащане за ненужните към дадения момент карти за коригирани такива, вече били в употреба на други кораби. Стойността на такъв комплект, разбираемо, е по-малка отколкото за нов. Отчитайки високата износоустойчивост на морските карти, издавани от морските страни, указания вариант се оказва достатъчно приемлив.

Очевидно е, че непременно условие за оперативно изменение на корабната колекция се явява наличието на широка мрежа от агентства за картографско осигуряване. Отечествените карти в указания смисъл явно губят от задграничните, заради отсъствието на наложена система за разпространението им, създаването на такава за сега е нереално, доколкото такива служби като, например, ХС на Великобритания, осигуряваща удовлетворение от порядъка на 50% от потребностите на световния флот с морски карти, се е строила в продължение на столетие.

Наличието в състава на колекцията от карти, издадени от различни страни, естествено ще изисква използването на сборници от навигационни „Известия до мореплавателите” (ИМ) с това, щото целия комплект от карти да се поддържа постоянно на съвременно ниво. Всичко това създава допълнителни неудобства за мореплавателите.

Широко разпространените електронни методи за обмен на информация – електронна поща и в мрежата на Интернат – позволява в значителна степен да се съкрати времето на довеждане на коректурната информация до намиращите се в рейс кораби. Редица хидрографски служби вече от няколко години са преминали на издаване на ИМ на електронни носители с запис на информация в форма, което дава възможност за намаляване на обема на пощенските пратки, облекчава получаването на данните и значително опростява извършването на корекциите от ползвателя. В частност, ХС на Великобритания осигурява предаването на ИМ чрез системата ИНМАРСАТ.

В този план следва да се отбележи много прогресивната инициатива на ГУНиО на МО, за въвеждане в действие на „Електронен каталог за карти и книги” и „Електронни известия до мореплавателите”. Описани са няколко варианта на обслужване, имащи различна стойност, и в зависимост от своите дейности корабните компании могат да избират най-подходящия за тях способ за получаване на информацията за корекциите. Указаното въведение съществено разширява зоната на обслужване на корабните колекции, състоящи се от карти отечествено производство, и най-вече повишава тяхната конкурентна способност.

Самата система за издаване на традиционната картографска продукция така или иначе за сега сериозни изменения не е претърпяла. Така както и преди, Годишния изпълнителски план за картното производство се прави основно с отчитане на заявките на корабните компании и за неговата реализация МО заделя така наречения „оперативен кредит” (средствата, получени от продажбата на карти и книги, отиват за погасяване на този кредит). При такъв порядък парите не достигат даже за закупуване на хартия за ИМ и издаването се задържа до няколко седмици. С внедряването на електроните средства за предаване на информацията, съществено е поевтинял процеса на обновяването на картите, позволил е да се намали негативното влияние на това обстоятелство.

Следва да се отбележи, че през последните години значително са се увеличили сроковете за издаване на карти и особено на книги. Някои от лоциите се задържат почти на година, което води до натрупването на голям обем корекции. Като цяло следва да се подчертае, че системата за снабдяване с карти и пособия за плаване все пак малко се е изменила, но е останала голяма и бавно действаща.

Желанията на мореплавателите тук са достатъчно прости. Необходимо е целия процес да е по схемата – „дошъл, заплатил и получил картите”. Ако указаната операция може да бъде осъществена където е угодно, то нашите моряци ще предпочитат нашите карти поне за това, че те са „на родния език”, а текстовото натоварване на навигационните карти навсякъде се увеличава. Освен това докато още действат традициите и простата привичка към вида на отечествените карти.

Качеството на нашите карти като цяло устройват мореплавателите. Най-много претенции възникват в частта за достоверност на информацията, показана на отечествените крупномащабни карти за задграничните пристанища. Очевидно е, че такива карти могат да бъдат издадени със съществено закъснение, само на основание на вече издадени национални карти. А това обстоятелство може да доведе до изкривяване на първичните сведения, което се отбелязва при посещение на наши кораби в задгранични пристанища, които те посещават сравнително рядко. Гаранции за предпазване от такива неприятности може да послужи преди прилаганата практика на „оплаване”, но за нейната реализация вече отдавна няма средства. От тук следва, че издаването на такива карти няма реална перспектива. Към това може да се прибави и същественото съкращаване на състава на флота.

Упрек от гражданските потребители по картографската продукция предизвиква също така използването на фиксирани значения на знаменателя на мащаба, установен от „Правила за ХС – 5”. Указаното обстоятелство понякога води към неудобна нарезка на картите, особено на подходите към пристанищата. В други страни такова ограничение не е прието. Последното позволява да се изменят границите на картите с което да се помести на стандартен лист зададената акватория за сметка на въвеждане на произволно значение на знаменателя на мащаба в пределите на приетия ред за мащабиране на пътевите или частните карти. В резултат ще се съкрати количеството карти, на които се води прокладка.

Не толкова отдавна в практиката на дейност на хидрографските служби е започнало издаването на специални „справочно информационни карти” на районите с интензивно корабоплаване. Такива карти са издадени за редица акватории на Далекоизточния регион, към завършване е работата над карти на Черноморските и Балтийските проливни зони. Мореплавателите вече са дали своята положителна оценка за този нов вид картографски материали. По нататък указаните материали трябва да бъдат приведени в цифрова форма, което ще позволи да им се придаде ново качество на простота и удобство за бързо търсене на необходимите данни по различни признаци за идентификация и обединяването им с текущата навигационна информация от електронната карта. В перспектива това ще даде възможност за построяване на „експертни навигационни системи”.

Морските лоции продължават да се издават в традиционен вид. По-голямата им част е посветена на описанието на бреговата черта, тоест на словесното описание на географските обекти, показани на морските карти, с добавяне на някои сведения за средствата за навигационно оборудване и препоръки към мореплавателите, имащи, като правило, общ характер. Да си представим, че подобен подход към съставянето на лоция, да отчита съвременното ниво на изученост на морето и съществуващите възможности на навигационната техника е необходимо да се преосмисли. Най-важните сведения по навигационното осигуряване на мореплаването би следвало, разбира се в компактна форма, да се пренася непосредствено на картата, а в текстовата част да се описват общите сведения за района и неговия хидрометеорологичен очерк. Широки възможности в указания план се предвижда в областта на създаването на цифрови бази от картографски данни от типа на „Географските информационни системи”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар