„Парите, похарчени за образование, никога не пропадат напразно.“

Ориентиране през нощта и възстановяване на ориентировка.

Ориентиране в районите с разрушения. Сравняването на топографската карта с местността, като правило е затруднено. Значително се усложнява определянето по карта своето местоположение и удържането на направлението на движение.
За ориентиране в такива райони в допълнение към картата могат да се използват аерофото снимки и фото схеми. Направлението на движение обикновено се удържа по компаса.
При ориентиране в движение по силно изменена местност много важно е бързо да се успее да се направи сравнение на топографската карта с местността по тези нейни елементи и обекти, които не са били силно изменени (елементи на релефа, хидрографията и т.п.).
Ориентиране през нощта. Много местни предмети, които през деня лесно се опознават в нощната тъмнина стават трудно различими, техният външен вид и очертания се изменят. Разстоянията до предметите винаги ни се струват, че са по-големи, отколкото през деня. В тъмнината зрението се напряга, бързо настъпва умора, влошава се възприемането на местността. Всичко това съществено затруднява ориентирането. При движение през нощта маршрута за движение се избира по възможност по протежение на линейни ориентири, което облекчава удържането на направлението на движение. Контролните ориентири по маршрута се набелязват на по близки разстояния един от друг, отколкото при движение през деня. При подготовката маршрута щателно се изучава по карта, за да се запомни неговата последователност, характера на пътя по участъците и контролните ориентири по направленията на движение.
По пътя направлението на движение се удържа по азимут или спомагателни ориентири (небесни светила, отдалечени светлини). Своето местоположение на карта по време на движение се определя преди всичко по преминатото разстояние, което се нанася на картата от изходния пункт или от контролен ориентир по направлението на движение.
Възстановяване на изгубена ориентировка. Ориентировката се счита за изгубена, когато на картата не е възможно да се определи своето местоположение. Различават се частична и пълна загуба на ориентировка.
Частичната загуба на ориентировка най-често се случва при небрежно сравнение на картата с местността по маршрута на движение. Това може да се случи както през деня, така и през нощта. За възстановяване на ориентировката е необходимо да се намали скоростта на движение и попътно внимателно да се сравнява картата с местността като се наблюдава за крупните местни предмети и форми на релефа, по които може да се определи своето местоположение.
При движение през нощта и в условията на ограничена видимост и заради недостатъчна опитност в ориентирането може да се получи отклонение от маршрута, което води, като правило, до пълна загуба на ориентировка. За нейното възстановяване е необходимо в началото да се ориентира картата по посоките на хоризонта, с помощта на компас да се определи магнитния азимут на направлението на движение, като на картата се нанася показанието на километража и времето, след това се прави опит за сравнение на картата с местността. Ако възстановяването на ориентировката не се получи, то за определяне на района за вероятно местоположение се възползват от следните прийоми.
Графично определяне на карта на района на местоположението. На ориентирана карта от условния знак на последния преминат ориентир, който е бил уверено опознат се прокарва права, съответстваща на направлението на движение на последния участък. По правата се нанася преминатото разстояние от ориентира, което определя далечината на границата на района на местоположението. Разстоянието се определя по показанията на километража или по времето на движение. От далечната граница на района на местоположението с радиус, равен на ¼ от преминатото разстояние от ориентира, към страната на същия ориентир се прокарва полуокръжност, която ограничава вероятния район на местонахождението. Този район внимателно се сравнява с картата и по местните предмети се определя местоположението.
По линеен ориентир. При подхождане към линеен ориентир първо се определя неговото направление по посоките на хоризонта. След това на карта се открива условния знак за този ориентир, азимутът на направлението към който е равен на азимута на направлението на линейния ориентир на местността. При сравнение на картата с местността се отчита и формата на релефа. Опознавайки ориентира, движението се извършва по неговото протежение до откриването на някакъв точков ориентир, чрез който се определя и своето местоположение.