„Който добре познава началото, той и от края не се плаши.“

Ориентиране на местността по карта.

Едно от основните предназначения на топографската карта е осигуряването на надеждно ориентиране на местността. С помощта на карта може точно да се определи собственото местоположение и уверено да се удържа набелязания маршрут на движение. Топографската карта е била и ще си остане надежден пътеводител при движение в непозната местност. За да може уверено да се ориентираме на всякаква местност и при ограничена видимост, трябва добре да се познава картата и да се умее да се работи с нея.
Изборът на картата за ориентиране зависи от характера на местността, протяжността на маршрута, способът и скоростта на придвижване. В малко населени райони, на местности с крупни форми на релефа и несложна ситуация на контурите, при марш на големи разстояния по пътища с твърдо покритие се използват карти от по-дребен мащаб.
В зависимост от характера на задачите се различават следните ориентирания: по карата на място, в движение и в полет.
Ориентирането на място включва ориентиране на картата, опознаване на ориентирите, определяне на точката на стоене и сравнение на картата с местността. В тези случаи, когато точката на стоене е разположена на лесно опознаваем местен предмет, най-напред се определя нейното положение, а след това и ориентиране на картата.
Ориентиране на картата. Ориентиране на картата означава разполагането й в хоризонтална плоскост така че северната (горната) страна на рамката да е обърната на север. При такова положение на картата местните предмети и форми на релефа на местността съответстват на разположението на техните условни знаци на картата, а линейните ориентири на местността и на картата са паралелни.
Картата се ориентира по линейни ориентири или направление към ориентир, когато на нея предварително е определена точката на стоене. Ако точката на стоене е неизвестна, картата се ориентира по посоките на хоризонта.
По линейни обекти картата се ориентира приблизително или точно.

За приблизителното ориентиране е достатъчно да се завърти картата така, че мислено проведеното от точката на стоене направление да е паралелно на условния знак на линейния ориентир, например път на картата да съвпада с направлението на този ориентир на местността. След това се проверява, дали всички местни предмети и форми на релефа са разположени от ляво и от дясно на пътя, и дали имат същото разположение на картата. Ако това условие е изпълнено, карта е ориентирана правилно.
При точното ориентиране на картата се използват визирна линийка и молив. Полагайки линийката към условния знак на линейния ориентир нейното направление се съвместява с направлението на ориентира на местността. След това се проверява разположението на местните предмети и форми на релефа относно ориентира.
Ориентиране по направление към ориентира (рис. 10.2), картата се ориентира по същия начин както и при линейния ориентир. Отличава се само в това, че вместо линейния ориентир се използва направлението от точката на стоене към някакъв отдалечен местен предмет (отделно дърво, мост, геодезичен знак, тоест точков ориентир), надеждно опознат на местността и на картата.
Ориентиране по посоките на света. Картата обикновено се ориентира с помощта на компас. Такова ориентиране се използва, когато не е определено своето местоположение на картата или от точката на стоене не се виждат ориентирите.
При приблизителното ориентиране на картата, в началото по компаса се определя направлението на север, след това картата се завърта така, че горната (северната) страна на нейната рамка да е обърната на север. Направлението север може да бъде определено и по други способи, например по Полярната звезда, по признаци на местните предмети, Луната и Слънцето.
Опознаване на ориентирите. В началото се опознават на местността и на ориентираната вече карта площните и линейните ориентири. Ако не могат да се опознаят общите за картата и за местността ориентири, следва да се промени мястото на стоене така, че да се открие видимост към други местни предмети и форми на релефа, и да се направи опит тези ориентири да се опознаят на картата. При търсенето на картата обекти, които да се наблюдават на местността се взема под внимание тяхното взаимно разположение и разположението им относно посоките на хоризонта. След опознаването на крупните обекти се опознават наблюдаваните на местността околни точкови ориентири.