„Който върви твърде бързо, и на равен път се спъва.“

Ориентиране на местността в движение.

Увереното ориентиране на местността при движение по карта много зависи от подготовката към ориентирането.
Подготовката към ориентирането включва избор и изучаване на маршрута, повдигането му на карта, измерване на дължината на маршрута и на отделните негови участъци, а също така азимутите, където ориентирането е затруднено, проверка на компаса и километража.
Избор и изучаване на маршрута. Маршрутът на движение се избира по карта с отчитане на условията по обстановката, проходимостта, защитните и маскировъчни свойства на местността. Пътищата с твърда настилка са за предпочитане, на които има по-малко мостове и надлези. При избора на маршрут се отчита възможността от наводняване на пътното платно при повишаване на нивото на реките и водоемите. Изучава се и се планира път за обход на мостовете, надлезите и наводнените места.
В началото се преглежда на карта целият маршрут, уясняват се характеристиките на пътя и особеностите на прилежащите към тях местности, наличието на крайпътни съоръжения, които могат да послужат като надежден ориентир. Особено щателно се изучават местата за завиване по маршрута, кръстовищата и разклоненията, входовете и изходите от населените пунктове.
По целия маршрут през 5 – 10 км се избират контролни ориентири, най-устойчивите обекти на местността, лесни за опознаване при подхождане към тях. Контролните ориентири се избират в места, където е особено важно да се убедим в правилността на поддържаното направление на движение.
Повдигането на маршрута на карта. Маршрута се обозначава на карта с оранжев или друг отличителен цвят. Контролните ориентири се отбелязват с кръгче. Разстоянията между контролните ориентири се измерват с отчитане на поправките за релефа и извитостите на маршрута. На изходния пункт преди началото на движение тези разстояния се превеждат в показанията на километража.
При подготовката за движение в условия, не благоприятни за ориентиране се определят и магнитните азимути за направленията на движение по маршрута, за да може при необходимост бързо да се премине към ориентиране по компас.
Ориентиране по пътя. По време на движение картата трябва да е във възможност за следене при подхождане към набелязаните ориентири, чрез сверяване на километража. По маршрута при подхождане към кръстовище или разклонение обезателно се обръщат към картата. Това позволява във всеки момент да се определи своето местоположение по преминатото разстояние. Към наблюдение за ориентири по пътя, особено при движение през нощта, обикновено се привличат всички пътуващи. За целта те предварително се запознават с маршрута на движение, а в движение по маршрута се предупреждават за предстоящо появяване на ориентир.
По този начин се осъществява непрекъснато ориентиране, което осигурява удържането на направленията на движение. При необходимост от обхождане на препятствия по маршрута (пожар, свлачище, наводнение) движението се извършва по азимут. В този случай пред препятствието точно се определя своето място и се записва показанието на километража. След това се изучава по картата характера на местността и се набелязва с отчет на нейната проходимост и път за обход, обикновено линейни ориентири (просеки, реки и т.п.).
При движение по автострада, усъвършенствано шосе лесно се извършва ориентиране по пътните знаци (указатели за населените пунктове, разстояние до населените пунктове, маршрутни маркери, указващи номера на пътя). Но по някаква причина пътните знаци могат и да липсват, дори да бъдат умишлено подменени. По тази причина при движение по маршрута е необходимо винаги да се контролира своето местоположение и направлението на движение.