// Вие четете...

Истината е в избора

Общото в индивидуалностите.

„Да кажеш и да обещаеш са две различни неща.“

Почти всички познаваме по някой безделник, на когото ни се е искало да помогнем. Такива хора често биват изпращани при психиатри, но малцина се поддават на психотерапия. Това е така, защото целта на психотерапията е да помага на хората да установяват и да развиват по-добри взаимоотношения със света и с ближните си, така че животът им да е по-пълноценен и по-ефективен. Но когато се съгласи на психотерапия, безделникът често въвежда в заблуждение терапевтите, защото в повечето случаи той е очарователен и много общителен, като оставя впечатлението, че му трябва съвсем малко помощ, за да се оправи. И много от тях се хващат на въдицата му. Истината обаче е, че той само привидно иска помощ. Безделникът винаги намира балами да се грижат за него, така че общо взето е доволен от живота си, не осъзнава проблема си и не желае да променя каквото и да било.

На всичкото отгоре, веднъж започнал психотерапия, безделникът я харесва. По време на сеансите той не се държи като клиент, дошъл да получи помощ за проблемите си, а много скоро се превръща в нещо като терапевт – говори, предлага варианти, съветва, „помага“ на психотерапевта да си върши работата… В известен смисъл това, което безделникът се опитва да направи, е да се „прикачи“ към чуждия бизнес и евентуално да извлече без много труд някакви материални облаги от цялата работа. Ако психотерапевтът се усети и му се опълчи, безделникът се ядосва, започва да го обвинява за какво ли не и прекъсва връзката. С една дума, постъпва така, както винаги и навсякъде другаде. Стига да не се иска нещо от тях, безделниците са мили и добри. Но добри за себе си, не и за когото и да било друг.

Поведението на този тип хора издава подсъзнателните им усилия да се справят с отредените им от съдбата гени, като обикновено е на цикли от възход и спад. Общоприетото название на този тип поведение е двуполюсна (би полярна) психоза или маниакално-депресивна психоза. Но независимо дали са в психически възход, в спад или някъде по средата, безделниците са винаги некомпетентни. По това те се отличават от някои други би полярни психически заболявания, при които хората са напълно компетентни в работата и в живота си, когато не са в крайно горната или в крайно долната фаза на цикъла. За разлика от тези би полярни заболявания, чиито кризи понякога се поддават на овладяване с Литиум, това или което и да било друго лекарство може да помогне на безделника (което обаче не означава, че той трябва да остане без лечение).

Възходите и спадовете в биполярното поведение на безделника отразяват неговото двойствено отношение към реалността и опитите му да се справи с нея. Когато се намира на върха на цикъла, безделникът изпада под влиянието на своята огромна нужда от власт и в своя собствен стойностен свят се вижда като много властна, почти всемогъща личност, поради което започва и в реалния живот да се държи като такава. Този тип хора не желаят, а и не са в състояние, да се видят такива, каквито действително са. Но дори когато са на върха на цикъла, въпреки цялата кипяща енергичност, присъща на този етап от него, те не могат да направят и да постигнат нищо стойностно. Приличат на мощни коли, които изгарят невъобразимо количество гориво, само за да поддържат работата на двигателя, напълно неспособни да превключват на скорост и да потеглят. За безделниците единствената възможна скорост е нулевата.

С течение на времето обаче реалността – тази на другите хора, не на безделника – започва да си казва думата. Безделникът свършва парите, няма къде да живее. В един момент съпругата, роднините и приятелите престават да му помагат – съзнателно или просто поради липса на средства. Подаването на гориво спира и двигателят угасва. И тогава безделникът започва да затъва в сериозна депресия. Това, което го потиска обаче е не нещо друго, а фактът, че е принуден да живее в един жесток свят, където изглежда никой не признава огромните му заложби и таланти и не ги оценява достатъчно високо, за да е склонен да го подхранва вечно с гориво. Безделникът никога не се замисля колко нищожно малко дава той от своя страна на другите хора – ако изобщо дава нещо – и успява да се самозаблуди, че дори само с присъствието си на този свят е благодетел на човечеството и на ближните си, като умело си затваря очите пред факта, че е един търтей и паразит, който умее само да взема.

Безделникът изпада в депресия не защото осъзнава колко много чужди съдби е съсипал – това изобщо не го интересува. Депресията му е нещо като фаза на почивка и заличаване на неприятните спомени. След известно време някой милозливо сипва гориво и двигателят му заработва отново. Така целият процес се повтаря – нагоре и надолу, но без да помръдва от нулевата точка. Когато стигне дъното на цикъла, безделникът може понякога да се замисли, и най-вече да говори, за самоубийство – но обикновено желанието му не е чак толкова силно, колкото на компетентните хора, които осъзнават по-добре реалността и собствената си личност. Безделниците рядко се самоубиват.

Представихме социопата и безделника във възможно най-изчистения им вариант. В повечето случаи социопатите се приближават изключително много до този образец. При тях няма големи вариации – освен че някои са убийци, а други не. Не може да се каже какво превръща един социопат в убиец. Вина за това имат възможно най-лошите или напълно липсващи между личностни връзки в живота на съответния човек – но това е само предположение. И все пак, при връзка със социопат, винаги бихме очаквали най-лошото.

При безделниците обаче има най-различни варианти, с всички отсенки на сивото. Има преуспели безделници, които се движат предимно в горните граници на биполярния си цикъл. Те обикновено заемат високо престижни и съответно високоплатени постове, на които са били уредени без каквито и да било усилия от тяхна страна, и където от тях не се иска да правят абсолютно нищо, като често дори не е наложително да ходят на работа, а само да се мяркат няколко пъти годишно. Някои безделници започват от време на време собствен бизнес – обикновено за кратко, и то не работа, която изисква усилия и постоянство. Когато са на върха на биполярния си цикъл, безделниците много често напускат работа, защото в тези периоди се изживяват като свръх компетентни и свръх квалифицирани и смятат, че е под достойнството им да изпълняват каквито и да било служебни ангажименти.

Няма нормална жена, която би пожелала да се омъжи за безделник, от нито една негова разновидност, независимо в какъв нюанс на сивото е той. Но ако примерно можете да си позволите безпроблемно да издържате вашия съпруг безделник или ако сте омъжена за някой от преуспелите безделници с добри доходи, вероятно бихте успели да съхраните брака си, стига той да се отнася добре с вас. Именно тук се крие разликата между преуспелия безделник и обикновения безделник. Преуспелият обикновено се държи добре с жена си, която се нагърбва изцяло с тегобите на ежедневието, като не иска нищо от него и го гледа с обожание. Все едно че сте омъжена за възрастно дете. Преуспелият безделник определено няма да се промени към по-добро, но е възможно и да не се влоши. При това положение трябва да поставите още в самото начало категоричното условие, че може да се надява да останете с него и да живеете спокойно живота си, само докато се отнася добре с вас.

Описахме тези два екстремни случая, отчасти и за да ви дадем възможност да осъзнаете, че силата на личните нужди понякога оформя странни индивидуалности – хора, при общуването и обвързването с които трябва много да внимавате. Социопатите са относително по-рядко срещани, докато безделниците са доста по-широко разпространено явление. И все пак, при повечето от нас генетично заложената сила на личните ни нужди варира в три измерения на показателите, възприети за норма – силна, средна и слаба проява, – които се смятат за статистически нормални.

Повечето от нас си изграждат стойностни светове, които се вписват в рамките на реалния свят и ни дават достатъчно сили, за да водим пълноценен и ефективен живот и да имаме добри и удовлетворителни между личностни връзки. Всички ние, разбира се, сме ограничени от някои обективни фактори на реалния свят – възраст, пол, размер, външен вид, здраве и талант. Но дори в тези естествени граници разполагаме с широк спектър от възможности за изява – много повече, отколкото изобщо би ни хрумнало да използваме. Не заложените в нас гени ограничават възможностите ни за изява и щастие – ние сами се ограничаваме чрез желанието си да налагаме външен контрол над обстоятелствата и другите хора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар