„Първо послушай хората, след това говори.“

Как се образуват облачните системи в циклоните и фронталните зони?

Основните сведения за облачните мащаби C и D вече бяха разгледани, затова основно ще разгледаме описанието на облачните системи A и B.
Облачните системи имат, като правило, вихрова структура. Тя се състои от няколко спираловидни полоси, сходящи се в точка, близо до центъра на циклона. Вихровата структура на облачността се наблюдава преимуществено в циклоните 83% от случаите, останалите 17% от случаите, макар и циклонът в близост до земната повърхност вече да отсъства, но във височина се наблюдават долини и вече запълнили се циклони, облачните системи се съхраняват денонощие и повече. Това показва, че центъра на облачния вихър и приземният циклон в 82% от случаите са с отдалечение не по-голямо на 200 км, в 12% от случаите от 200 до 400 км и в 6% от случаите от 400 до 600 км.
В синоптичната метеорология целият период на развитието на циклона се дели на четири стадия: начален (вълнови) млад циклон, максимално развитие и запълване. Всеки от тези стадии имат своите особености в строежа на облачната система.
В началния стадии фронталната облачна полоса някак си се извива към страната на студения въздух. Към момента на завършване на стадия на млад циклон облачността на върха вълните се уплътняват и започва формирането на централната част на вихъра. В последващия стадии на максимално развитие облачната полоса придобива спираловиден характер, при това, колкото по-дълбок е циклона и по-голям е периода на неговия живот, толкова повече са витките, които прави облачната спирала около центъра. В стадия на запълване облачността се разрушава, като се съхранява само в централната част на циклона (хребетите на конвективната облачност) и периферията.
След изчезването на циклона, както на земната повърхност, така и във височина облачния вихър продължава да съществува в течение на 1 – 1,5 денонощия. Такъв вихър е прието да се нарича облачна следа на циклона. В интервал от няколко до десетина часа облачността се разсейва след като факторите способстващи запазването на възходящото вертикално движение на въздуха изчезнат. В тиловата част на циклона (зад студения фронт) не рядко се образуват, особено над водната повърхност, вторични облачни вихри със сравнително не големи размери от 300 до 500 км. В такива вихри се създават благоприятни условия за развитие на конвекция – голям вертикален градиент на температурата, овлажняване на въздуха от постилащата повърхност, възходящи движения.
Наблюденията показват, че в областите на вторични облачни вихри конвекцията се разпространява до 4 – 5 км височина, понякога и повече, като в същото време в студения въздух конвекцията се развива само до 1,5 – 2 км.
В такова област на интензивна конвекция се наблюдават мощни кълбесто дъждовни облаци, формиращи се в открити ядра с диаметър 50 – 100 км.
Фронтовете представляват облачни полоси, отдалечени от центъра на облачния вихър. Широчината на такива полоси може да достигне 500 – 700 км, а тяхната дължина от 7000 – 8000 км. Наблюденията показват връзката между облачните системи със струйните течения. Най-често слоесто образната облачност (пересто слоести, високо слоести) във вид на дълги полоси се разполагат от дясно на оста на струйните течения (в топлия въздух). Широчината на такава полоса или ленти переста облачност, най-често е от 400 – 600 км, а тяхната дължина достига 500 – 1700 км.
Скоростта на вятъра в центъра на струята, когато се наблюдава облачност е по-голяма от 40 м/с. В тези случаи, когато скоростта на вятъра по оста на струята е по-голяма от 100 м/с се образуват вълнисто образни облаци във вид на валове, разположени под прав ъгъл към основната облачна полоса. Връхната граница на облаците в струйните течения съвпада с нивото на което скоростта на вятъра е максимална (във вертикално направление).