// Вие четете...

Истината е в избора

Нужди от любов, власт и свобода.

„Противопоставяй се на първите изкушение. Всеки е ковач на своето щастие“

Власт. Ако съществува нужда, която да е характерна за всички представители на човешкия род, това без съмнение е властта. Като част от стремежа си към оцеляване, някои висши животни се нуждаят от любов; преобладаващата част имат нужда от лична свобода; много, поне докато са млади, изпитват удоволствие при научаването на нови неща, обичат да играят и да се забавляват. Но властта в смисъла, в който я желаят хората – власт заради самата власт – е уникално явление за човешкия индивид. Животните стават агресивни, когато се чувстват заплашени, търсят любовни преживявания за самите себе си, храна за себе си и за своите малки. Но вършат това за оцеляване, а не заради някаква власт. Когато животните имат достатъчно храна и не са тласкани от хормоните си, те са подчертано миролюбиви. Ние сме единственият животински вид, който се мотивира от желанието за власт. Именно тази нужда подменя потребността за оцеляване, обикновено на доста ранен етап от живота ни и започва пълновластно да го управлява.

Много хора признават, че са напълно задоволени и разполагат с всичко, което човек би могъл да пожелае. Но въпреки това продължават да трупат блага, а и власт, търсейки удоволствието от самия процес, макар да знаят, че натрупването у едни почти винаги означава лишение за други. Дори старите приятелства са под заплаха, когато единият приятел иска и има повече власт от другия. Трудно е да останеш приятел с човек, който е напълно погълнат от алчност и стремеж към власт. За мнозина тези чувства са неутолими. Искаме винаги да побеждаваме, да управляваме, всичко да става така, както го желаем, да нареждаме на другите какво да правят, да ги контролираме, докато го правят, и да ги караме да го вършат така, както според нас е правилно. В преследването на властта мнозина не изпитват никакви колебания относно правилността на това, което правят. Дори когато става въпрос за разбиване на семейство, прекратяване на взаимоотношенията с дете или родител, унищожаване на конкурент в бизнеса. Нерядко тези хора не се спират дори пред убийството.

Живеем в общество, в което властва външният контрол. Ето защо именно власт имащите определят нашата действителност, въпреки че тяхната дефиниция често е вредна и болезнена за останалите. Например във всички училища се срещат учители, напълно убедени, че е правилно слабите ученици да бъдат изключвани. Именно този насилствен акт по отношение на децата, както и други подобни практики, които се основават изключително върху желанието за власт, са главната причина за застоя в човешкия прогрес. Сама по себе си властта не е нито лоша, нито добра. Разликата е в начина, по която тя е придобита, дефинирана и използвана.

Още като деца придобиваме вкус към властта. Забелязваме как родителите ни скачат при всеки наш повик и автоматично започваме да се възползваме от тази своя способност да ги командваме, като ставаме все по-настойчиви и все по-лакоми за власт над тях и над другите хора. Когато навлезем в юношеска възраст, желанието за власт ни тласка далеч отвъд онова, което бихме направили, ако единствената ни мотивация беше да оцелеем и да бъдем обичани. Тласкани от желанието за власт, човешките същества са създали и създават строга йерархия почти във всичко. Позиция в обществото, престижност на кварталите, облекло, успех в училище, богатство, красота, сила, физически облик, размер на бюст или бицепси, автомобили, храна, мебели, телевизионен рейтинг – почти всичко, за което можете да се сетите, е превърнато в яростна битка за надмощие и власт. За много членове на нашето общество издигането в йерархията (независимо каква ще е тя) означава изблъскване с лакти, дори прегазване на съперниците, власт с цената на всичко.

Разбира се, много хора се сдобиват с власт и чрез упорит труд за общото благо. Борим се да постигнем неща, които ни дават силно чувство за власт, а освен това могат да помогнат и на другите. Когато някой лекар спасява човешки живот или открива нов метод за лечение, той се чувства властен от името на всички хора, тъй като постижението му е добро за цялото общество. Много членове на преподавателската гилдия са щастливи и горди от успехите на своите ученици.

За щастие в едно отворено, разумно и демократично общество като нашето, почти всички имат някакъв достъп до властта. Мнозина са напълно доволни от степента на власт, с която разполагат. Малцина са хората, които се стремят към властта с амбицията на политиците или богаташите. Но като минимум всички искаме някой да чуе това, което имаме да кажем. Ако никой не ни слуша, изпитваме болката на безсилието – точно както се чувстваме в чужда държава, когато се опитваме да получим някаква информация, но никой не разбира езика ни. В света на теорията на избора много повече хора ще изпитват удоволствието да се изслушват взаимно, без никой от събеседниците да налага последната дума.

В личните взаимоотношения принудата е средство, което действа еднакво добре и при представителя на властта, и при обикновения човек. Но власт имащият го използва много по-често и това оказва отрицателно въздействие върху личните му контакти – най-често в брака и семейството. Обикновено мъжете, облечени във власт, запазват семействата си, но рядко са верни на жените си. Днес нещата се променят и много от тях предпочитат развода пред фалшивото семейно благополучие. А поради факта, че в днешно време законите закрилят много по-добре жените, много от съпругите на власт имащите също предпочитат да се разведат. Власт имащите се нуждаят от теорията на избора не по-малко от обикновените хора, а в много случаи – и далеч по-силно от тях. Благодарение на тяхната власт обществото ще спечели много, ако те започнат да се придържат към нейните принципи.

В общество, което прилага теорията на избора, ударението несъмнено ще се постави на взаимното разбирателство и принудата ще отстъпи на заден план. По-малко ще бъдат основанията да се обвиняваме взаимно, а за преодоляване на различията помежду ни ще бъдат положени далеч повече усилия. Власт имащите ще открият, че ще получат много повече власт, ако се опитват да се разбират с околните, а не да им налагат своето мнение. Характерна черта на такова общество ще бъде разумното боравене с нуждата от власт. Ако успеем да променим психическата нагласа и психологическата практика, това общество съвсем няма да ни се струва утопия.

Свобода. Както властта на другите ни засяга, предимно когато заплашват да я използват срещу личния ни живот, така и свободата ни засяга главно когато някой заплашва да ни я отнеме. Нуждата от свобода е еволюционен опит да се постигне баланс между нужда да наложите своя начин на живот и нужда да се освободите от тази принуда.

Този баланс се изразява най-добре чрез златното правило: Не прави на другите това, което не би искал те да ти направят.Външният контрол, който е дете на властта, е заклет враг на свободата. Неговото кръвожадно правило: използвай властта си, за да отстраниш несъгласните с теб,е основна причина за страданията на хората по всички части на света.

Но тук става въпрос за нещо повече от страдания. При загубата на свобода ние губим или ограничаваме една от основните характеристики на човека като разумно същество: способността за градивно творчество. Нашата творческа система не е непременно добра. Когато не се чувстваме свободни да се изразяваме, или пък няма кой да ни слуша, тя може да ни причини болка и дори да ни повали на легло. Колкото по-свободно задоволяваме нуждите си, без да пречим и на другите да правят същото (отново си спомняме за златното правило), толкова по-добре използваме творческите си възможности. При това не само за собствена полза, но и в полза на цялото общество. Творците, които имат свободата да творят, много рядко проявяват егоизъм – напротив, те получават дълбока наслада от факта, че могат да споделят дарбата си.

Това, което прави САЩ, една от най-свободните в творческо отношение страни, е фактът, че Конституцията защищава свободите, най-вече тази на словото. Създателите на тази конституция, в болшинството си богати и уважавани хора, отлично са съзнавали опасността от изграждането на една потисническа политическа система. Много от тях са емигрирали от Англия в името на свободата и са били достатъчно щедри, за да предложат същата свобода и на по-малко властните от себе си. Да си богат и овластен не означава задължително, че трябва да бъдеш и егоист.

Но след толкова много години свобода все още има хора, които се отнасят с подозрение към свободното слово, към желанието на хората да изразят на глас онези неща, които според тях са погрешни. Наслаждавали се дълго време на предимствата на Хартата на човешките права, същевременно страдайки от нейните несъвършенства, тези хора виждат само проблемите и ако имаха възможност, положително биха гласували за нейната отмяна. „ Ако правиш каквото аз ти казвам, ще те закрилям срещу силите на Злото“ – това е работната формула на всеки тиранин, раждал се на тази земя.

Удоволствие чрез усвояване на нови познания и забавления. Удоволствието е логична последица и награда за познанието. Ние сме наследници на хора, които са учили повече и по-добре от останалите. Познанието е дало на тези хора сериозно предимство в борбата за оцеляване, а нуждата от удоволствие чрез усвояване на нови познания и чрез забавления се е превърнала в съставна част на нашето генетическо наследство. С изключение на китовете, ние май сме единствените божи създания, които цял живот си играят. И поради този факт, цял живот се учим. Денят, в който спираме да играем, спираме и да се учим. Смехът е най-явната последица от удоволствието. Влюбените научават много един за друг и в хода на този процес почти непрекъснато се смеят.

Пеленачетата се разсмиват за първи път, когато някой започне да си играе на „боц“ с тях. Правят го, защото тази игра ги учи на нещо изключително важно: „аз съм си аз, а ти си ти“. До този момент пеленачетата си мислят, че „аз съм си аз, но и ти също си аз“ – тоест те притежаватвсички, които се грижат за тях. Когато сме само на няколко месеца не е проблем да не разбираме, че едни хора са различни от други и ние не ги притежаваме. Но ако това неразбиране продължи и в съзнателния ни живот, последиците са унищожителни. Важно е колкото се може по-рано да открием, че сме различни от другите и че можем да притежаваме единствено себе си.

Усвояването на изкуството на взаимната поносимост е бавен и труден процес. Най-добрият начин да го овладеем е като се опитаме да извлечем удоволствие от него. Смехът и познанието лежат в основата на всички дълготрайни взаимоотношения и между личностни връзки. Когато един брак започва да се разпада, първият признак за това е отсъствието на удоволствие от съвместни забавления. Това е лошо, тъй като нуждата от удоволствие е най-лесната за удовлетворяване от всички човешки лични нужди. Толкова много неща могат да ви доставят удоволствие, при това без някой да ви пречи!

Личните нужди и между личностните взаимоотношения. По-рано повдигнахме един въпрос с общовалидно значение: Как да живеем живота си свободно, според собствените си виждания, без това да се отрази на взаимоотношенията ни с хората, от които имаме нужда, за да сме щастливи? Ще отговорим, че това не е лесно, но при всички случаи ще бъде по-осъществимо с помощта на теорията на избора, която е коренно противоположна на психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол. Ако обаче искате пълна свобода, това ще бъде невъзможно. Никой от нас не може да се освободи от онова, което е записано в гените му. Колкото и упорито да търсим любовта и усещането за привързаност, ние не можем да пренебрегваме и останалите си основни нужди, най-вече нуждата от власт и нуждата от свобода.

Властта унищожава любовта.Никой не обича да бъде доминиран, независимо колко пламенно изразява любовта си онзи, които властва над нас. Любовта означава и преценка за количеството време, през което да бъдем заедно – в тясната и пламенна връзка всеки от партньорите има много по-малко свобода, отколкото би желал. Тези стойности се променят с течение на времето. Но ако не бъдат определени удовлетворително за всички участници във връзката, тя с положителност ще се разпадне.

Партньорите са ръководители по съвместителство на един комплект от нужди – неговите и нейните нужди от любов, власт и свобода. В момента, когато в даден брак възникне напрежение, това е сигурен знак, че взаимоотношенията между тези шест лични нужди са нарушени. Единият от партньорите иска повече власт или повече свобода, за да може да отдава толкова любов на връзката, колкото тя заслужава.

Когато в брака настъпят промени от подобно естество, те задължително трябва да бъдат подложени на обсъждане. Възможно е единият или другият да се нуждае от повече власт или от повече свобода, когато някой от тях (или и двамата) спре или започне да ходи на работа; идват децата; сменя се работата; семейството се мести в друг град; купува си скъп дом… Но най-вече когато единият или и двамата партньори излязат в пенсия. Например, ако съпругът се пенсионира и по цял ден се мотае из къщата, съпругата, която никога не е работила, или пък се е пенсионирала по-рано, изведнъж започва да се задушава. Мъжът й нахлува в такива области от нейния живот, към които никога преди не е проявявал интерес. Ако това семейство желае да избегне сериозна разпра в своите взаимоотношения, то незабавно трябва да седне на масата и да започне нови преговори по въпроса за свободата.

Най-подходящото време за такива преговори е малко преди пенсионирането на съпруга, но съпругата трябва да настоява за тях от момента, в който започне да се чувства неудобно. Колкото повече чака, толкова по-трудни ще бъдат преговорите. Ако двойката е запозната с основните си лични нужди и вече е преговаряла за тях, проблеми едва ли ще има. Но ако опитват да преговарят за пръв път, трудностите ще бъдат големи. Начинът, по който се водят подобни преговори ще опишем по нататък подробно, където ще разгледаме дискусиите за решаване на проблеми.

В момента обаче ни е ясно само едно – ние сме социални животни и с оглед по-пълното задоволяване на своите нужди трябва да поддържаме добри взаимоотношения помежду си. Робинзон Крузо не е имал нужда от Петкан, за да оцелее, но след появата му е бил далеч по-щастлив. Ако не сме отшелници, но сме обречени на самотен живот, този живот ни се струва безкрайно нещастен дори когато имаме всичко необходимо за своето оцеляване. Чувстваме се нещастни, тъй като живеем без хората, които обичаме и от които се нуждаем. Когато сме самотни, а искаме да бъдем с други хора, живеем в постоянно очакване, че някой ще ни посети. Този някой ще бъде наш приятел, който може би дори ще ни обича. Той ще ни изслушва, заедно ще усвояваме нови познания и ще се смеем, той няма да ни насилва да правим неща, които не желаем, и може би ще ни помогне да оцелеем.

Най-общо казано, властта не струва кой знае колко, освен ако не можем да я упражняваме над околните. Трудно би било да задоволите своята нужда от власт, ако сте току-що назначен за директор по продажбите във фирма за тютюневи изделия; много по-удовлетворени ще се почувствате, ако получите възможност да търгувате по Интернет. Свободата означава свобода от присъствието на другите хора, но не на всички други хора; нашите гени не ни позволяват да се радваме на чак толкова много свобода. А какво е удоволствието да научиш или да постигнеш нещо, което да не можеш да споделиш с околните?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар