// Вие четете...

Истината е в избора

Нужда от власт и упражняване на контрол.

„Който заповядва, не знае умора.“

Някои от нас изпитват силна нужда от любов и усещане за привързаност. Други – от власт или свобода. Силата на всяка човешка нужда е закодирана в нас по рождение и не се променя. Страдащите от аутизъм деца изпитват слаба или почти никаква нужда от любов и усещане за привързаност. Това означава, че те нямат почти никакво желание за контакт и взаимоотношения с други човешки същества и абсолютно никакво желание за онази интимна близост, по която копнеят повечето хора. Ако на такива деца им се осигури възможност за повече контакти, с течение на времето те може и да се научат донякъде, много малко наистина, да се разбират с другите хора, но никога в такава степен, в каквато го желае друго, нормално дете или възрастен човек.

Поразителни са разликите в индивидуалностите на хората – дори на братя и сестри. Партньорите в много семейни двойки са с твърде различни индивидуалности. Някои са непосредствени, общителни, шумни, темпераментни, оптимистични, свободомислещи, толерантни, обичащи забавленията… Други са въздържани, тихи, консервативни, песимистични, обичат да контролират, капризни… Вариациите са наистина безкрайни. Всяка индивидуалност се дължи на един уникален генетичен профил на заложената в съответния човек нужда и нейната сила. Някои от тези профили са силно несъвместими; други са силно съвместими.

Индивидуалностите на партньорите в някои двойки са различни, но съвместими, тоест разликите подобряват взаимоотношенията. Най-добрите бракове са между хора с подобни индивидуалности.

При всеки тип между личностни взаимоотношения (не само при интимните) не трябва да разчитаме на случайността и да се надяваме на късмета си нито за намирането на партньор, с когото да сме съвместими, нито за отношенията си с партньор, с когото сме далеч от съвместимостта. Ако откриете какъв е вашият профил на силата на личните нуждии ако се научите да разпознавате профилите на хората, с които искате да имате по-близки между личностни връзки – дори да не съумявате да го правите с пределна прецизност – това ще ви въоръжи с достатъчно добри практическа способност и умения да разбирате човешките взаимоотношения и взаимодействия. Не само че не бива да сключвате брак с човек с очевидно различна от вашата индивидуалност, но не трябва и да влизате в каквито и да било сериозни съвместни начинания с хора, с които ви е трудно да общувате.

Повечето от вас сигурно са женени, а някои вероятно се чудят дали не са несъвместими с партньора си и дали вече не е твърде късно за тях да променят живота си и да открият щастието. Отговорът на втория въпрос зависи от това доколко несъвместими сте с партньора си. В повечето случаи вашият профил на силата на личните нужди не е чак дотолкова коренно различен от профила на партньора ви, че взаимоотношенията ви да са напълно неспасяеми. Ако и двамата проявите готовност да престанете да упражнявате контрол един над друг и да започнете да прилагате теорията на избора във вашата връзка обикновено е възможно да бъде постигнат компромис по отношение на различията. Но за да бъдат успешни тези ваши преговори за съвместимост, първо е необходимо и двамата да осъзнаете какви именно са тези различия, тоест коя или кои от вашите лични нужди влизат в конфликт.

Веднъж след като сте осмислили тази информация, вече ще можете да съсредоточите вниманието си върху търсенето на възможности за помиряване на различията между вас в брака (или в другите между личностни връзки) и ще престанете да се критикувате и обвинявате взаимно за неща, за които всъщност може да бъде постигната съвместимост. Ако например мъжът има нужда от повече свобода, отколкото жената желае да му позволи да има, двамата могат да потърсят компромис по отношение на тази разлика в техните лични нужди, а не да я преувеличават прекомерно и тя да го обвинява, че не я обича достатъчно. В повечето от тези случаи любовта е налице и е пълна глупост тя да бъде свързвана с несъгласията по въпроса за личната свобода. Стига различията в профилите на силата на личните нужди на двамата партньори да не са крайни, те не са пречка за постигане на съвместимост и щастие в брака (или в другите между личностни връзки). От значение е единствено как ще подходите към тези различия. Благодарение на теорията на избора винаги имате шанс за постигане на успех. Докато, ако решите да си служите с контрола и изнудването (под каквато и да било форма), различията между вас не само ще останат, но и усилията ви да промените партньора си ще ги задълбочат, и скоро ще започнете да се карате за съвършено незначителни за вас неща, за които дори не бихте и помислили, ако използвате теорията на избора.

Тъй като става дума за съвършено нормални качества и нужди на личността, които се проявяват при всички хора, от статистическа гледна точка е малко вероятно да се срещнат двама души, чиято сила на личните нужди да е по принцип толкова несъвместима, че неминуемо да обрече връзката им (брак, интимно или делово партньорство) на провал. Но от друга страна, вероятността за съвършена съвместимост „на готово“ е също толкова малка. Това, което двойката – или поне единият от партньорите – може да научи от изследването на профилите на силата на личните нужди, е да разпознава подмолните рифове на очакваните затруднения във връзката, а после и да използва теорията на избора, за да ги преодолява.

За да илюстрираме всичко това, нека погледнем например как разликата в силата на личната нужда за оцеляване може да стане причина за възникване на остри проблеми в един иначе добър брак. Дори умереното различие при двамата партньори в силата на тази присъща на всеки човек лична нужда може да предизвика затруднения и конфликти. Изключително често срещан е случаят, когато възгледите и начинът на живот на единия партньор са по-консервативни от тези на другия, което обикновено се дължи на различната по сила нужда за оцеляване. Единият партньор например е спестовник, а другият прахосник. Подобна комбинация не предвещава добър и успешен брак, освен ако двамата партньори не осъзнаят това свое различие още на най-ранен етап от връзката си и не си изработят съвместен план как да го преодоляват в случай на необходимост.

Нека разгледаме най-често срещаната ситуация – партньорите разполагат с достатъчно финансови средства за нормален живот, но не и с излишък. В такъв случай, когато по-малко консервативният партньор иска да похарчи пари за нещо, другият не смята, че то е необходимо. И ако всеки от двамата е твърдо решен да отстоява своето при всяка проява на това различие между тях, двамата непрекъснато ще се карат и спорът им много скоро ще прерасне в зареденото с горчивина и гняв личностно обвинение „ти вече не ме обичаш“, което впоследствие двамата ще започнат да си отправят един на друг при възникването на всяко различие между тях, независимо дали е голямо или съвършено незначително. А чрез кавга е невъзможно да бъде постигнато решение на проблема. Защото ако партньорите имат еднакво силна нужда от власт и упражняване на контрол, никой няма да е склонен да отстъпи и с течение на времето и двамата ще отстояват все по-яростно личната си позиция. Когато не осъзнават ясно какво правят, те всъщност се опитват да постигнат невъзможното: да променят гените на другия. Докато, за да бъде постигнато разбирателство е необходимо да се научат да правят компромиси. Теорията на избора е успешен път за постигане на компромиси, докато караниците, споровете и опитите за налагане на контрол само усложняват положението и задълбочават конфликта.

Какъв е извода? Всеки, който се опитва да прояви своите нужди от власт и да упражнява контрол над друг човек или хора не може да предизвика у тях каквато и да е привързаност, само ще задълбочи различията, с което ще ги отдалечи от момента те да направят компромис. Този извод е валиден с особена сила за хората, които заемат управленски позиции в държавното управление. Те с своето поведение и управление трябва да предизвикват у хората към себе си любов и привързаност. Когато тези хора не осъзнават ясно какво правят не могат да постигнат исканото разбирателство, те само задълбочават конфликтите и усложняват както своето оставане в управлението, така и влошават условията на живот на народа като цяло. Всъщност те сами режат клона, на който са седнали. Резултатът е ясен, те, управленците, ще изгубят своите позиции на власт и контрол и ще им се наложи да изпитат същите чувства на горчивина и гняв от обвиненията на народа за не справяне със задълженията си на ръководители да осигурят нужната свобода в обществения живот на хората.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар