// Вие четете...

Истината е в избора

Нуждата от власт и свобода за оцеляване.

„Грижите на света са много, но не са разпределени по равно.“

Всички живи същества са генетически програмирани да се борят за оцеляването си. Това е едно почти яростно желание и готовност на човешкото същество да води непримирима битка за оцеляване, а когато си го осигури, да работи упорито за постигане на сигурност. Желанието за оцеляване е изключително ценна черта – ако искате дадена работа да бъде свършена добре, трябва да потърсите човек със силен стремеж за оцеляване. Ако си търсите партньор, на когото да разчитате за изграждането на нов живот и ново семейство, намерете си някой, притежаващ тази ценна черта и се отнасяйте добре с него. Опитвайте се да не критикувате този амбициозен партньор, тъй като едва ли желаете стремежът за оцеляване да се обърне и да заработи срещу вас.

Другият аспект на оцеляването – оцеляването на видовете – се основава на любовната наслада. От генетическа гледна точка този процес се радва на пълен успех. Малко са местата на нашата земя, където да няма хора. Разбира се, любовта участва в удовлетворяването и на други наши нужди освен оцеляването на вида – за милиони хора тя е средство за изживяване на удоволствие. Независимо дали любовта е придружена от влюбване или не, средствата за предпазване от забременяване предоставиха на човечеството възможност за безпроблемно и лесно увеличаване на това удоволствие – те вероятно са най-хитроумното човешко изобретение, чрез което хората хем си изяждат десерта, хем си го запазват.

Едно от различията между оцеляването на човешкия вид и това на останалите животински видове се крие във факта, че човекът още от най-ранна възраст осъзнава нуждата да оцелява – настояща и бъдеща. Правим всичко възможно да живеем така, че да стигнем до дълголетие. Мнозина спортуват, спазват строг хранителен режим и дори пият само минерална вода с надеждата, че ще укрепят здравето си и ще живеят по-дълго. За нещастие мазнините – които са във всички храни, но са вредни за здравето, а следователно и за оцеляването, – ни се струват страшно вкусни, защото нашите предшественици са се хранили с тях, за да оцелеят. Някои от нас се отказват от дълголетието за сметка на тлъстите и вкусни храни, но обикновено го правят чак след като са отгледали децата си. Очевидно насладата от ядене на тлъста храна все още е в гените ни и това изисква да положим усилие да я преодолеем и да се лишим от тлъстините, ако искаме да сме здрави.

Милиони хора по света страдат от глад и болести, защото не разполагат с достатъчно храна и медицинска помощ. Това не е техен доброволен избор. Болката на глада е автоматична, тя е вградена в гените ни като част от инстинкта за оцеляване.

Въпроса за доброволното лишаване от храна е важен, за да обясним защо толкова много млади момичета се морят с глад, някои дори до смърт. Доброволното гладуване е ярко доказателство за способността на човека да подмени една основна нужда – за оцеляване, с друга – от власт. Ако оцеляването и днес беше единствената основна нужда на човека, нямаше да съществува анорексията и, естествено, самоубийството.

Теорията на избора е приложима към всички човешки дейности, включително към оцеляването. Но тук ще се насочим към социалната дейност, тоест – как отказвайки се от нагласата и практиката на външния контрол можем да постигнем по-добри взаимоотношения помежду си. Интересно е да отбележим, че в нашето изпълнено с насилие общество оцеляването все повече зависи от по-добрите ни взаимоотношения. Основната причина за смърт сред младежите вече не са болестите и катастрофите, а огнестрелните рани. Ясно е, че ако намерим начин да се разбираме по-добре помежду си, много млади хора ще оцелеят. В праисторическото минало оцеляването е било единствената основна нужда на човека – така, както все още е за повечето животински видове. Но с течение на времето онези човешки същества, които се разбирали и обичали, започнали да печелят предимство в борбата за оцеляване. Постепенно това предимство се задълбочило дотолкова, че стремежът към любов и привързаност започнал плавно да се отделя от оцеляването и се оформил като самостоятелна основана нужда. Същото станало и със стремежа към власт. С течение на вековете човешките същества, които успявали да наложат властта си над околните, получавали много по-добри шансове за оцеляване от тях. Така и желанието за власт станало основна нужда.

Паралелно се развивало и желанието за лична свобода, която трябвало да помага на човешкото същество да избягва чуждата власт и да оцелява по-лесно. Така се оформя и основната нужда от свобода. Удоволствието, което е генетичен стимул и възнаграждение за усвояване на нови познания и умения, също се превръща в отделна основна нужда. Това станало, защото човешките същества започнали да научават много нови неща, които не били пряко свързани с оцеляването, но пък били необходими за удовлетворяването на другите основни нужди – любов и привързаност, власт, свобода. Именно тези допълнителни основни нужди, освен оцеляването, правят живота ни толкова сложен и коренно различен от този на животните.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар