// Вие четете...

Поведенчески модели

Но защо хората се гневят?

3„С разум се побеждава по-лесно, отколкото с гняв.“

Но защо хората се гневят?

Гневът непрекъснато е в действие. Навсякъде могат да се наблюдават хора, изпитващи демобилизация в различна степен от лек яд до сляпа ярост. Това е болест, която се разпространява в отношенията между хората.
Нека да видим някои от най-често срещаните ситуации, в които хората избират гняв:
Гняв в леката кола. Водачите на моторни превозни средства крещят на другите водачи по всякакви поводи. Кръвта ви кипва, когато някой друг шофьор кара твърде бавно, твърде бързо, не дава сигнал, дава погрешен сигнал, минава в друга лента или допуска други грешки. Като шофьор вие можете да изпитвате силен гняв и емоционална демобилизация, когато си мислите, как другите водачи би трябвало да шофират. Задръстването на движението също е сигнал за появата на пристъпи на гняв и враждебност. Шофьорите обикновено ругаят пешеходците и причината за забавянето. Цялото това поведение е резултат от една единствена мисъл: „Това не би трябвало да се случва, а понеже се случва, аз ще се разгневя и ще помогна и на другите да се разстроят.”
Гняв в състезателни игри. Бриджът, тенисът, покерът и редица други игри отлично възбуждат гняв. Играчите се ядосват на партньорите или на противниците си, ако те сбъркат или нарушат правилата на играта. Понякога могат да хвърлят по тях ракетата за тенис или други предмети, ако партньорите или противниците им са допуснали грешка. Тропането с крака и хвърлянето на спортни съоръжения са по-здравословни прояви от това да се удрят другите или да им се крещи, но те все пак пречат настоящите моменти да се изживяват пълноценно.
Гняв, породен от нещо неуместно. Много хора се вбесяват, когато смятат, че някой човек или събитие не е на мястото си. Например, шофьорът на лека кола може да реши, че велосипедистът или пешеходецът не би трябвало да бъдат на шосето и да се опита да ги прогони оттам. Този вид гняв може да се окаже опасен. Голям брой от така наречените пътнотранспортни произшествия всъщност се дължат на злополуки в които не контролираният гняв има тежки последици.
Гняв, насочен към данъците. И най-силният гняв няма да промени законите за облагане с данъци, но въпреки това хората беснеят, защото данъците не са такива, каквито те биха искали да бъдат.
Гняв, породен от закъснението на другите. Ако очаквате хората да действат по вашия график ще ви се наложи да изберете гнева, когато те не спазват разписанието ви, а демобилизацията си ще оправдаете с фразата: „Имам право да му се сърдя.. Накара ме да го чакам половин час.”
Гняв, породен от липсата на организация или от немарливостта на другите. Вие можете да продължавате да изпитвате гняв, въпреки че така само ще ги окуражите и занапред да се държат по същия начин.
Гняв към неодушевени предмети. Ако ударите пищяла си или нараните с чук палеца си и извикате от болка, реакцията ви може да ви облекчи, но ако изпаднете в ярост и извършите нещо необмислено, например пробиете стената с юмрук, постъпката ви ще бъде не само безполезна, но и болезнена.
Гняв, породен от загубата на предмети. И най-силният гняв няма да върне изгубеният ключ или портфейл, но ще ви попречи да ги търсите по-резултатно.
Гняв, породен от събитията в света, които са извън властта ви. Може да не одобрявате политиката, външната търговия или икономиката на страната, но гневът ви и демобилизацията, която той поражда у вас, не ще променят нищо.
Многолик ли е и, какви форми приема гневът?
Говорите обидни неща или се подигравате на съпруга си, на децата си, на любимите хора или на приятелите си.
Прибягвате до физическо насилие удряте, ритате, тръшкате предмети или хора. Стигнало до крайност, това поведение води до престъпления, свързани с насилие, които почти винаги се извършват под влияние на демобилизиращ гняв. До убийство и физическо насилие се стига само, когато човек не може да владее емоциите си и под действие на гнева изпадне в състояние на временно умопомрачение. Потенциално опасно е да вярвате, че гневът е здравословен или да се приобщавате към психологичните школи, които ви насърчават да приемате гнева си и да му давате воля. По същия начин телевизионните предавания, филмите и книгите, които популяризират гнева и насилието и ги представят, като нещо нормално, рушат и индивида, и обществото.
Казвате неща от рода на: „Той ме вбесява“ или „Ти наистина ме изкарваш от търпение“. В тези случаи вие избирате да се разстройвате от нечие поведение.
Изричате фрази като: „убий го“, „набийте ги“ или „разгроми опозицията“. Може да смятате, че това са само фрази, но те насърчават гнева и насилието и ги правят приемливи дори в приятелско съревнование.
Внезапно ви „прихващат дяволите“. Това не е само често срещана проява на гняв, но обикновено с нея човек постига точно това, което цели.
Реагирате със сарказъм, подигравки и мълчание. Тези прояви на гняв могат да бъдат толкова разрушителни, колкото и физическото насилие. Изброяването на възможните прояви на гняв може да продължи дълго, но горните примери илюстрират най-често срещаните форми на гняв, свързани с този модел на поведение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар