// Вие четете...

Чиста вода

Нормативни документи при хидрографските дейности.

„Делото го движи желанието, а не силата.“

Отличителна особеност на съвременната хидрография се явява нейния международен характер, което е свързано с необходимостта по създаването от различните държави на равноценни по точност и надеждност морски карти. Стремителното развитие на средствата и методите в съвременната хидрография и внедряването в практиката на съвременното мореплаване на морските електронни карти настоятелно поставят въпроса по унификацията на изискванията при провеждането на хидрографски снимки.

През 1912 г. в Санкт Петербург се е състояла първата Международна морска конференция, на която за първи път е било предложено създаването на Международно Хидрографско Бюро, а на Международния Хидрографски конгрес през 1919 г. в Лондон е бил внесен проект за неговото създаване. Международното хидрографско бюро е било основано през 1921 г., и една от провъзгласените цели на неговата дейност още тогава е била „поощряване приемането на най-добрите способи за хидрографска снимка”.

През септември 1970 г. Международното хидрографско бюро е било преобразувано в Международна Хидрографска организация (МХО), член на която организация Русия е от 1977 г. Сред основните задачи новата организация е провъзгласила координацията на дейностите на националните хидрографски служби и приемането на надеждни и ефективни методи за провеждане на хидрографските снимки.

„Стандарт на МХО за хидрографска снимка” (IHO Standards for Hydrographic Survey) излиза във вид на специална публикация на МХО №44 (Special Publication 44), по-известен като документ S-44. Първото издание на Стандарта е било публикувано още през 1968 г. с последващи през 1982 и 1987 г. (втора и трета редакция). Необходимо е да се отбележи, че стандартите се разглеждат изключително като доброволни документи, даващи общи препоръки и определящи минималните изисквания към качеството на провеждане на хидрографските снимки за страните –членове на МХО, а също и за другите страни, изпълняващи дадените работи в зоните на своите отговорности. Предполагало се, че на основата на стандартите на МХО страните членове на организацията ще разработят свои национални стандарти при изпълнението на хидрографските снимки, отчитайки специфичните особености на акваторията и исторически сложилите се методически особености при изпълнение на работите.

Първите три редакции на документа S-44 идеологически са били на много схождащи се, доколкото са засягали изпълнението на хидрографските снимки, насочени към създаването на морски навигационни карти. При това мащаба на снимките са се свързвали с текущите потребности на корабоводенето, дълбочините на морето по основните плавателните трасета, а също с достъпните по това време средства за високо точно определяне на координатите при провеждане на хидрографските работи.

В първите издания на Стандарт S-44 (1987 г.) основно вниманието е било съсредоточено на класификация на точността за хидрографските снимки, провеждани за съставяне на морски навигационни карти. Към настоящия момент е станало известно, че ползвателите на хидрографски данни са много по-разнообразни по своя състав в групите, отколкото е било възможно да си представят преди.

В новия етап на научно техническия прогрес в областта на морската навигация и хидрография в началото на 90-те години е възникнала необходимостта от създаването на поредната, четвърта редакция на Стандарт S-44. За това през 1993 г. е била създадена работна група от представители на тринадесет държави членове на МХО. На групата е било поръчано да даде препоръки за формирането на нова редакция, отчитаща развитието на спътниковите средства за определяне на местоположението (Навстар и ГЛОНАСС), прогреса в създаването на плитководни много лъчеви ехолоти и тяхното широко внедряване в практиката на хидрографските работи, а също и появяването на мощни и не скъпи компютри. Във връзка с това в новия Стандарт (четвърта редакция, 1998 г.) основно внимание е обърнато на оценката на точността на данните, получавани в резултат на хидрографските работи, а също предоставяне на потенциалните ползватели на метаданни, засягащи допълнителна разностранна информация, позволяваща в последствие да се използват материалите от промера за други цели.

Главни нововъведения в четвъртата редакция се явяват:

– обосноваване на категориите на хидрографските снимки (четири категории);

– въвеждане на понятието сумарна преносна грешка; Стандартът за първи път е поставил въпроса за това, че с помощта на сумарната преносна грешка (СПГ) е необходимо да се характеризира положението на дълбочините на дъното с отчитане на всички съставляващи грешки, отчитайки също и размера на следата на лъча на ехолота на дъното;

– препоръки по регистрация не само на резултатите от промера, но и на оценката на точността на получаваните величини на ниво 95% доверителна вероятност;

– въвеждане на принципа 100%-но обследване на дъното;

– въвеждане на понятието „откриване на обекти на дъното”.

Главно различие на четвъртата редакция на Стандарта се явява въвеждането на категориите на хидрографската снимка в зависимост от важността на района на нейното провеждане за безопасност на надводното мореплаване. В зависимост от категорията на снимката се назначава точността на определяне на плановото положение на дълбочините на морското дъно и точността за поправяне на дълбочините. При това за разлика от предишните редакции Стандарта напълно се отказва от зависимостта между точността на хидрографските измервания и мащаба на снимката. Всички хидрографски снимки се разделят на четири категории в съответствие с предполагаемите ползватели на получаваната информация.

В таблица 1, в сбита форма, е представена същността на четвъртата редакция на Стандарта, където са приведени основните изисквания по точностните характеристики на четирите нормиращи категории на хидрографската снимка.

Специална или нулева категория (Special Order) – специална и най-опасна за корабоплаването акватория, където дълбочината под кила на преминаващите кораби е минимална, а характеристиките на грунта са най-опасни в случай на докосване (засядане) на дъното. Такива райони националната хидрографска служба, отговорна за хидрографското осигуряване, ги определя самостоятелно. Като правило, дълбочината в такива акватории не трябва да превишава 40 м (максимално възможното газене на съвременните кораби).

Първа категория (Order 1) – за пристанища, подходни канали, препоръчителни пътища, крайбрежни райони с интензивно движение на кораби в акватории с дълбочини по-малки от 100 м.

Втора категория (Order 2) – акватория с дълбочини по-малки от 200 м, не обхващащи категория 1 и 0.

Трета категория (Order 3) – акватория с дълбочини по-големи от 200 м, не обхващащи категории 2, 1, 0.

Четвъртата редакция на Стандарт S-44 определя за всяка от указаните категории: точност на плановото положение (с ниво на 95% достоверна вероятност); точност на дълбочините (с ниво на 95% достоверна вероятност); изискване за 100%-но обследване на дъното; способност на системата за снимката по откриване на подводни обекти, потенциално опасни за навигацията (екзогенни и техногенни), а също със максимална подробност на промера.

Неопределеността на измерените дълбочини се разделя на две съставляващи: постоянна и променлива (зависеща от дълбочината). Точност на дълбочините следва да се разбира като точност на дълбочините, поправени с всички поправки. Всички източници на грешки трябва да бъдат изучени, да бъдат определени поправките, изключващи систематическите грешки, а точността на получените поправки трябва да бъде уточнена при получаването на СПГ.

Таблица 1. Минимални стандарти на хидрографската снимка.

Забележка:

1) За изчисляване на пределната погрешност за точността на дълбочините съответстващи на значението на a и b, изчислени в таблицата, трябва да бъдат във формулата [a2 + (bxd)2]1/2. Където a – константна погрешност на дълбочината, тоест сумата от всички постоянни погрешности; bxd – погрешност, зависима от дълбочината, тоест сумата от всички зависими от дълбочината погрешности; b – коефициент на зависимостта на погрешността от дълбочината; d – дълбочина.

2) За целите на безопасността на мореплаването, за снимки от Особената категория и Категория 1 може да се счита за достатъчна при използване точното определяне на механичен трал, което да гарантира минималната безопасна дълбочина под кила по цялата протяжност на района.

3) Значение, равно на 40 м, избрано с отчитане на максимално очакваното газене на корабите.

4) Между галсовото разстояние може да бъде увеличено, ако се използва процедурата за осигуряване на надлежна плътност на снимката.

Графична представа за допустимата точност на дълбочините, по стандарт на МХО S-44 за различните категории на снимка са представени на рис. 1.

Рис. 1. Графично представяне на допустимата точност на дълбочините по Стандарт МНО S-44.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар