„Нападай там, където врагът не очаква.“

Подсъзнателните послания. Цялата концепция за не смъртоносните оръжия е буквално една кутия на Пандора с неизвестни последици. Главните хора, които стоят зад тази идея, са полк. Александър. Роден в Ню Йорк през 1937 година, той прекарва част от кариерата си като командващ на Зелените барети във Виетнам, превеждал е камбоджански наемници зад вражеските линии и е участвал в някои тайни операции, включително „Феникс“. Понастоящем е директор на програмите за разработване на не смъртоносни оръжия в Национални лаборатории Лос Аламос. През 1980 година е награден със званието доктор на природните науки от Университета Уолдън и отдавна се интересува от странични теми. През 1971 година, докато служи като капитан на пехотата в казарми Шофийлд, Хонолулу, той се гмурка близо до островите Бимини, за да търси изгубения континент Атлантида. Бил е официален представител на организацията за контрол върху съзнанието „Силва“, която провежда курсове по целия свят, и е изнасял лекции по темата „Пред катаклистични цивилизации“ Александър е и бивш председател и член на управителния съвет на Международната асоциация за изследване преживяванията на прага на смъртта и заедно с бившата си съпруга Джан Нортъп е помагал на д-р К. Б. Скот да провежда ППС експерименти с делфини.

Пенсионираният генерал-майор Албърт Н. Стъбълбайн (бивш директор на Управлението за разузнаване и сигурност на СВ) и Александър са заедно в съвета на компанията за „виждане на разстояние“ (ВР), наречена Пси-Тех. В компанията работят и майор Ед Деймс (бивш офицер от РУМО), майор Дейвид Морхаус (бивш офицер от 82-ра Въздушнодесантна дивизия) и Рон Блекбърн (бивш изследовател на микровълните и специалист от Военновъздушна база Къртланд). Пси-Тех получава няколко правителствени поръчки. Например по време на Войната в Залива Министерството на отбраната поисква от тях да използват ВР, за да открият обектите, където Саддам държи ракетите си „Скъд“. През 1992 година ФБР потърсва помощта на Пси-Тех за откриване на отвлечения директор на „Ексон“.

Със съавтори майор Ричард Гролър и Джанет Морис през 1990 година Александър публикува „Предимството на воина“. В книгата се описват подробно различни не конвенционални методи, които биха позволили на практикуващия ги да придобие „човешко съвършенство и оптимално справяне със задачите“, и следователно да се превърне в „непобедим воин“. Целта на книгата според авторите е „да се отключи вратата към необикновените човешки способности, които всеки от нас притежава. За да направим това, ние, подобно на правителствата по света, трябва да погледнем поновому на не традиционните методи за променяне на реалността. Трябва да накараме хората да осъзнаят силата на индивидуалната система тяло-ум – силата да манипулираме реалността. Трябва отново да поемем контрола върху своето минало, настояще и най-вече бъдеще.“

Александър е приятел на вицепрезидента на Клинтън Ал Гор. Отношенията им датират от 1983 година, когато Гор е участвал в проекта на Александър за невролингвистично програмиране (НЛП). Предоставените документи показват, че НЛП „представи пред избрани генерали и висши изпълнителски кадри“ набор от техники за променяне на поведенческите модели. Сред първите генерали, преминали курса, е генерал-лейтенант Максуел Търман, който по-късно получи четвъртата си звезда и стана заместник началник-щаб на СВ и командващ на Южното командване. Сред другите висши участници са Том Дауни и Стъбълбайн. Една от любимите програми на Александър през 1983 година е проектът „Джедай“, чието име е заимствано от филма „Междузвездни войни“. Казано с типичния им неразбираем жаргон, целта на проекта е да търси и „конструира преподаваеми модели за поведенческо/физическо съвършенство с помощта на не конвенционални средства.“ По думите на Александър идеята е дошла от невролингвистичното програмиране. С помощта на приятели като Стъбълбайн, който по онова време е началник на Управлението за разузнаване и сигурност на СВ, той успява да намери субсидии за „Джедай“. Но всъщност концепцията не е толкова нова, колкото Александър се опитва да я представи.

Оригиналната идея, а именно да се покаже как с помощта на НЛП умения „човешката воля и концентрация влияят върху представянето повече от всеки друг фактор“, е рожба на трима души независимо един от друг – Фриц Ериксон, гещалт-терапевт; Вирджиния Сейтър, семеен терапевт, и Ерик Ериксон, хипнотизатор.

Джанет Морис, съавтор на „Предимството на воина“, е друг бележит експерт в тази област. Освен научен директор на Американския съвет за глобални стратегии, тя е най-известна като писател фантаст и е член на Нюйоркската академия на науките от 1980 година, както и член на Асоциацията за електронна отбрана. Морис е посветена в японското изкуство на биоенергетиката йо-ре, член е на индонезийското братство Субуд и е завършила курса по метода Силва за контрол върху съзнанието.

Тя провежда експерименти с виждане на разстояние от 15 години и работи върху изследователски проект за въздействието на ума върху компютърните системи.

Морис разказва как Александър участвал в проекти за контрол върху съзнанието и психотроника в Национални лаборатории Лос Аламос. Той и неговият екип работели заедно с д-р Игор Смирнов, психолог от Московския институт по психокорелации. Тамошните учени били поканени в САЩ, след като през 1991 година Морис посетила Русия, където й показали техники, разработени от руската катедра по психокоригиране към Московската академия на науките.

Руснаците твърдели, че са способни да анализират електронно човешкото съзнание, за да му повлияят външно. След това му предавали подсъзнателна команда, използвайки ключови думи на фона на „бял шум“ или музика. С помощта на ултразвуков МНЧ тип предаване, акустичното психокоригиращо послание минавало по костите. Антифоните не успявали по никакъв начин да го заглушат. По думите на руснаците, подсъзнателните послания подминавали съзнателното ниво и започвали да действат почти незабавно.

К. Б. Скот Джоунс, бивш асистент на сенатор Клейрборн Пел (демократ, Роуд Айлънд), е бил член на Военноморското разузнаване на САЩ в продължение на 15 години, както и помощник военноморско аташе в Ню Делхи, Индия, през 60-те години на XX в. Джоунс е информирал Научно-консултативната комисия на президента и е свидетелствал пред комисии на Сената и Камарата на представителите по разузнавателни въпроси. След флота той „работи в научно-развойната общност от частния сектор, участваща във финансирани от правителството на САЩ проекти за Управлението по ядреното оръжие към МО (УЯОМО) и Управлението за разузнаване и сигурност на СВ.“ Известно време е бил директор на Рокфелеровите фондации и председател на Американското дружество за психоизследвания.

Джоунс е член на АВИАРИ, група офицери от разузнаването в сянка и МО, както и учени. Тяхната задача е да дискредитират всяка сериозно изследване в областта на НЛО. Всеки член на АВИАРИ носи име на птица. Името на Джоунс е ФАЛКОН.

Един от техните агенти е НЛО изследователят Уилям Мур, който е представен на Александър от Скот Джоунс на едно парти през 1987 година. Мур казва пред публиката на конференцията, организирана от МУФОН (Мрежата за взаимопомощ по въпросите на НЛО), основана на 1 юли 1989 година в Лас Вегас, че висши членове на АВИАРИ са му обещали вътрешна информация в замяна на неговото „покорство“ и съдействие. Той помага за пропагандирането и разпространяването на дезинформация, подавана му от различни членове. Освен това казва, че са му възложили да насочи усилията си към д-р Пол Беневиц, експерт по електроника.

Докторът бил събрал доста видеоленти с НЛО, както и записи на електронни сигнали от необяснените събития над оръжейни складове Менцано на военновъздушна база Къртланд, Ню Мексико, през 1980 година. В резултат от атаката на АВИАРИ, придружена с няколко тайни влизания с взлом и психически натиск, Беневиц свършва в психиатрична болница.

Преди няколко години, разказва автора, преди да разкрия двама от членовете на АВИАРИ, бях посетен от други двама (УТРИНЕН ГЪЛЪБ и ЯСТРЕБ), които бяха пропътували целия път до Великобритания, за да ми предадат едно тайно послание от високо място. В него се казваше, че ме съветват да прекратя работата си по темата. Отхвърлих предложението. Веднага след като публикувах изложението си, Александър призна, че наистина е член на АВИАРИ, под името ПИНГВИН. Точността на моята информация беше потвърдена и от още един член, Рон Пандолфи, известен под името ПЕЛИКАН. Той има докторат по физика и работи в сектор „Ракети и снаряди“ към канцеларията на заместник-директора по наука и техника на ЦРУ. Така че ролята на Александър е двойствена – макар и бележит експерт по не смъртоносни оръжия, той като че ли проявява особено желание да отклони вниманието от по-секретната работа на своите сътрудници.

В своята книга „Някъде там“ журналистът от „Ню Йорк Таймс“ Хауърд Блум споменава за „една група, работеща върху НЛО“ в рамките на Разузнавателното управление към МО. Въпреки нееднократните отричания на РУМО, съществуването на тази работна група беше потвърдено от не един член на самата група, включително независим източник от Разузнавателното управление на ВМС.

Групата се състои главно от висши членове на АВИАРИ: д-р Кристофър Грийн (СОЙКА), от ЦРУ; Харолд Путоф (БУХАЛ), бивш служител на АНС; д-р Джак Верона (ГАРВАН). (МО е един от инициаторите на проекта „Спяща красавица“ на РУМО, чиято цел е постигане на бойно превъзходство с помощта на променящи съзнанието електромагнитни оръжия.)

Постът на Александър, а именно ръководител програма „Нови мисии на конвенционалните отбранителни технологии“, Национални лаборатории Лос Аламос, му дава много власт. Един от проектите, към които проявява особен интерес, е НАДЕЖДНОСТ (на МО), „който насърчава търсенето на всички възможни източници на съществуващи и зараждащи се технологии, преди да се започне вътрешната разработка на нова технология“. Понякога участие в проекта имат контрагенти на МО като „Макдонъл Дъглас Аероспейс“.

В доклади на разузнаването на СВ има информация за силния интерес на Александър към всякакви екзотични теми – НЛО, ЕСВ, психотроника, антигравитационни устройства, експерименти с преживявания на прага на смъртта, способи за водене на психологическа война и не смъртоносни оръжия. Джон Александър използва натрупаната от него информация, за да разработва психотронни, психологически и влияещи върху съзнанието оръжия. Той започва да разсъждава за не смъртоносните оръжия в доклада си „Новото бойно поле – съзнанието“. Очевидно му се иска да стане „велик магистър“. Ако това някога стане, лошо ни се пише на нас, обикновените смъртни.