„Побеждава онзи, който е по-смел.“

Всяка битка, водена от Ушаков, съдържала нова тактика, която отговаряла на конкретната ситуация и условията на военните действия. Още в битката с турския флот край остров Фидониси през 1788 г. Ушаков се доказвал като новаторски военноморски командир.
На 18 юни 1788 г. руските войски обсаждат турската крепост Очаков. В началото на юли Суворов е извикан в Очаков от Кинбурн, на когото е поверено командването на лявото крило на настъпващите войски. На същия ден, 18 юни, руската ескадра под командването на Войнович напуска Севастопол на път за Очаков. Ескадрата се състояла от два линейни кораба, два 50, осем 40, една 18 – оръдейни фрегата, 20 по-малки ветроходни кораба и два пожарни кораба.
Задачата на ескадрата на Войнович била да попречи на турската ескадра да окаже помощ на обсадените в Очаков вражески войски и да съдейства по всякакъв начин на руските войски, както и да попречи на вражеската ескадра да стигне до бреговете на Таврида. Поради насрещния вятър движението на руската ескадра било значително забавено и тя се приближила до остров Тендра едва на 29 юни. Турската ескадра, която се виждала тук, се състояла от 15 бойни кораба, осем фрегати, три бомбардирски и 21 по-малки кораба.

Призори на следващия ден, със северен вятър, руската ескадра успява да се приближи до противника, който бил заел наветрена позиция и се подредил в бойната линия на ляв галс, подготвен за бой, очаквайки атака на противника (типична нерешителност на Войнович). Турската ескадра, приближавайки се на три километра и половина, влязла в бойна линия. В първия час на деня настъпило затишие и корабите спрели. С усилването на вятъра руснаците отново започнали да се приближават. Тогава турските кораби, възползвайки се от курса (те имали медна обшивка), започнали да се отдалечават, без да приемат битката. Руснаците преследвали турците, които се насочили към румелийските брегове, докато руската ескадра се опитва да заеме наветрена позиция. До вечерта турците се забавили; руснаците също спуснали платната си. С настъпването на мрака флотите отново се разпръснали.
На 3 юли сутринта, недалеч от устието на Дунав, близо до остров Фидониси, флотите се срещнали отново. Противникът все още поддържал наветрена позиция. В 8 часа руската ескадра направила поворот оверщаг и се подредила в бойната линия на ляв галс, на контра галс по отношение на противника. В 14 часа противникът, възползвайки се от наветрената позиция, започнал да се спуска в две колони, от които първата, под командването на Гесен паша, атакувала руския авангард, а втората се устремила към корабите от бойния ред и ареаргарда, опитвайки се да ги парализира и да не даде възможност да може да помогне на своя авангард (Ушаков). След 5 минути битката започнала. Два линейни кораба и две 50-оръдейни фрегати от авангарда на Ушаков били атакувани, като срещу всеки от тези кораби имало пет вражески кораба. Заемайки изгодна наветрена позиция, турците се държали на такова разстояние, че направили невъзможно руските 40-оръдейни фрегати с 12-фунтови оръдия да водят ефективен огън, поради което само напредналите кораби можели успешно да действат от руска страна (т.е. авангардът под командването на Ушаков).

Ушаков, на бойния кораб „Свети Павел“.

Въпреки неблагоприятните условия, корабите от авангарда на Ушаков стреляли с реален и добре насочен огън по нападналите го турци и след 40 минути атаката на противника била отблъсната, а линията на неговите кораби била разстроена. Самият флагман на първата колона бил принуден да излезе от линия. Неуспешно завършва и опитът на противника да отреже две от фрегатите на Ушаков „Борислав“ и „Стрела“. Ушаков, на бойния кораб „Свети Павел“, възползвайки се от объркването на противника, той самият преминава в решителна контраатака и, добавяйки платна, от близко разстояние нанася големи щети на флагманския кораб на турците „Капудания“, принуждавайки го да се обърне обратно. При завъртане на вражеския кораб фрегатите „Борислав” и „Стрела” го обстрелват със залпове от цялата страна, докато противникът е лишен от възможността да отговори на огъня. Другите кораби от авангарда на Ушаков подкрепили контраатаката на своя флагман със силен огън по разстроената турска колона.
Битката продължила до 16 часа и 55 минути, след което вражеските кораби, като вдигнали всички платна, побързали да напуснат мястото на битката, като същевременно загубили потопената от огъня на флагманския кораб на Ушаков шебека. Загубите на авангарда на Ушаков възлизала само на петима убити и двама ранени. Атаката на авангарда на Ушаков можела да донесе много по-големи резултати, ако не било бездействието на Войнович, който не подкрепил Ушаков и се ограничил само до рядка схватка с далечните кораби на втората колона на турския флот. Войнович не помогнал на Ушаков в преследването на врага, напускащ бойното поле. Битката се ограничила само до битка между авангарда на Ушаков и числено превъзхождащата го първа колона на турската ескадра.
На 5 юли турският флот се появява близо до Ак-Мешет. Руската ескадра, патрулираща тук, не допуска противника и последният бил принуден да отстъпи към Херсонския нос, откъдето на 6 юли се върнал в морето и се оправил към румелийските брегове.
На 1 юли 1788 г. руските войски започват първото си настъпление срещу Очаков. В резултат на успешните действия на войските на Суворов през втората половина на годината турската крепост, която се смятала за непревземаема, била превзета на 6 декември.
Битката при Фидониси е пример за успешното взаимодействие на ескадрата със сухопътните войски в операции срещу крайморската крепост (Очаков). Ушаков, поемайки инициативата, противно на каноните на формалната линейна тактика, влиза в битка с превъзхождащите го вражески сили и нанася главния удар срещу турския флагман (първа колона) със смела контраатака.
В битката при Фидониси Ушаков нарушава и други изисквания на формалната линейна тактика, които нареждат флагманът да бъде в центъра на линията на неговите кораби. Давайки пример за останалите кораби, Ушаков ги повежда напред. Тази любима техника и в бъдеще му носи постоянен успех.