// Вие четете...

Чиста вода

Не традиционно взаимодействие в природата.

„Който иска много да знае, трябва малко да спи.“

Международния научен конгрес – 2004 „Фундаментални проблеми на естествознанието и техниката”, проведен в Санкт Петербург от 2 до 8 август 2004 г, констатирал, че са се натрупали голямо количество научни работи с резултати от изследвания за необясними проблеми в рамките на съществуващите физически представи. Конгресът се обърнал към световната научна общественост с призив за необходимост от развитие на нови подходи за разбиране на „света, даден ни в движение”. Разглежданите по-долу не традиционни взаимодействия имат непосредствено отношение към едно от тези нови направления на развитие на физиката.

Историята на развитие на науката и техниката показва, че най-същественото подобрение на характеристиките на приборите и устройствата с различно назначение се достига преди всичко за сметка на използването на не традиционния подход към тяхното създаване. При това извънредно високите изисквания към средствата за навигация и ограничените възможности за усъвършенстване на вече съществуващите образци, правят задачата за търсене на не традиционни пътища за решаване на стоящите проблеми, особено актуална. Но, последното десетилетие се характеризира с бурно развитие на много нови научни направления. Открити и се изследват голям брой нови физически принципи, явления и ефекти. Някои от тях имат непосредствено отношение към разглеждания проблем.

Анализът на научно техническата литература показва, че редица автори свързват перспективите за създаването на нови технически средства с наличието в природата на не традиционни взаимодействия, принуждаващи физиците да въведат за разглеждане понятието „пето поле”, а също така с възможност за създаване на локално структурирано пространство. През последните години на този въпрос се отделя значително внимание. В провежданите изследвания основно се набляга на експерименталното потвърждаване на тяхното съществуване и теоретичното осмисляне на резултатите. Целесъобразно ще е, да се направи кратък обзор на тези изследвания и да се оцени възможността за използването на не традиционните взаимодействия в интерес на навигацията. Но преди това следва да се напомни, че понятието „поле” е въведено в науката като удобен способ за описване на взаимодействие между обектите от разстояние. Фактически нито гравитационното, нито електромагнитното, нито вътрешно ядреното поле като самостоятелна същност никой не е наблюдавал. Това понятие, както и понятието пространство и време е безсмислено, без указаните средствата и процедури за измерване, тоест пробните тела, линеен метър, часовници и т.п.

Преди да започнем да обсъждаме, какво се разбира под термина локално структурно пространство, е необходимо да изясним, какво точно представлява пространството въобще и каква е неговата структура. Вече, повече от четири столетия хората се опитват да разберат този въпрос. Били са издигнати не малко хипотези, и особено много от тях са се появили след като, Айнщайн твърдо е свързал пространството с времето. Почти всяка от тях има право на съществуване, доколкото те се опитват да осветят, ако не целия проблем, то поне една част от него.

Една от тези хипотези предполага наличие в пространството на ефир като носител на различен род излъчвания. В нейната основа лежи, в частност, твърдението, че електромагнитните вълни при преминаване трябва на нещо да се опират. Но теорията на относителността на Айнщайн изключва наличието на ефир. Как тогава се осъществява преминаването на електромагнитните вълни? Нямаме отговор на този въпрос, налага се да се съгласим с привържениците за съществуването на ефира. Но какво той представлява сам по себе си, не е ясно.

В древните индийски веди се отбелязва, че пространството – това не е пустота, а своеобразна материя – прародител на всичко във Вселената е раждането на елементарните частици, а след това и на цялата й същност.

През последните години редица учени вместо ефира в основата на пространството се поставя така наричания квантов или физически вакум (ФВ). Изучаването на структурата и свойствата на квантовия вакум е една от централните задачи на съвременната фундаментална физика. Полагайки, че структурата на вакума на много определят свойствата на елементарните частици и тяхното взаимодействие.

Под квантов вакум се разбира материална среда, изотопно запълване на цялото пространство, имаща квантова структура и не наблюдавана в не смутено състояние. Възбуждането на такава компенсирана система води към нейната поляризация, появяване на други измерения.

Най-простия процес, в резултат на който възниква физически вакум се заключава в анихилация (процес на превръщане на двойка частици в анти частици при техния сблъсък с други частици, с по-малка или нулева маса) електорон-позитронна пара. Прието е да се счита, че при това масата в покой на частиците напълно се превръща в енергия на две или три гама кванта, а в точката на анихилация нищо не остава. Но от съображения за симетрия следва, че в точката на анихилация непременно трябва да остане без масов спин и без редови електромагнитен дипол, а от съображения за причиност следва, че информация за тези квантови свойства частиците вещество трябва винаги като чели „до потърсване” да се съдържа във всяка точка на физическото пространство. Без зарядния електромагнитен дипол, оставащ в точката на анихилация на електорон-позитронна пара, притежава една съществена особеност – в нея векторите Е и Н не са ортогонални един към друг, както в обикновената електромагнитна вълна, а са паралелни (или анти паралелни). Континиумът на такива точки образува физически вакум (ФВ) в непрекъсната материална среда.

Под локално структурирано пространство се разбира област от ограничено пространство, в което с едни или други способи се създава възбуждане с устойчива структура. Физическата природа на последствията от това възбуждане и до сега не е изучена. Но съществуват редица експериментални факти, които някак си подсказват за неговото съществуване. Един от тези факти се явява образуването на особени области в пространството на пирамидите, построени при съблюдаването на определени закони. В частност, това има място в Египетските пирамиди. Благодарение на особената конфигурация в пирамидата се наблюдава значително изменение на естествения фон. Променя се структурата и плътността на квантовото състояние на вълновите функции на електроните, нулевите колебания и също се изменя структурата, физическите и химическите свойства на веществата и състоянието на намиращите се в тях био обекти.

Има основание да се предполага, че структурирането на пространството (подобно на това, което съществува в пирамидите) може да се получи и по други способи. Изследване на възможностите по създаването и перспективите за използване на такова пространство в интересите на навигацията представлява без съмнение голям интерес.

Изказват се мнения, че не традиционното взаимодействие се явява една от характеристиките на физическия вакум. По оценка на редица автори силовото въздействие, характеризирано от това поле, в сравнение с гравитационното, се намира на ниво 5х10-10.

На квантов език на всяко взаимодействие отговаря негов приносител – квантовото поле. За електромагнитното взаимодействие – това са фотоните, за слабото вътрешно ядрено – леките елементарни частици, наречени лептони, а за силното – тежките частици, наричани андрони, за гравитационното поле – гравитони (електрически неутрални частици, нямащи маса в покой). А за „петото поле”?

Към настоящия момент са открити редица отличителни особености за това поле. Ще отбележим някои от тях. Полагайки, че то характеризира взаимодействието с извънредно висока проникваща способност, която се разпространява в природната среда на практика без поглъщане. Скоростта на тяхното разпространение практически е мигновена. Взаимодействието носи не енергиен, а информационен характер. От тук и предаването и приемането на това взаимодействие трябва съществено да се отличава от използваните към настоящия момент предаватели и приемници на електромагнитното поле.

От значителен брой експериментални данни по откриване на този нов тип взаимодействие най-ранни се явяват резултатите по регистрацията на истинското положение на небесните тела. Тези експерименти от 1977 до 1979 година е провел пулковския астроном Н. М. Козирев. Същността на експериментите е била в следното. Обикновен 50 дюймов телескоп – рефлектор е бил допълнен с датчик от четири резистора, включени по схемата мост на Уинтсон. При това един от тези резистори е бил поставен в фокуса на телескопа и се използвал в качеството на чувствителен елемент. След това телескопа с такива датчици се насочва не само на видимото положение на небесните тела (звезди, планети), но и на това тяхно положение в което те би трябвало да бъдат в даден момент, и откъдето светлина и въобще електромагнитно излъчване (по силата на ограничеността на тяхната скорост, равна на скоростта на светлината), на Земята не би трябвало да достига. Независимо от това датчикът е реагирал на истинското положение на звездите и планетите. От тук може да се направи извода за съществуването в природата на взаимодействие, разпространяващо се с значително по-голяма скорост, от тази на светлината. Освен това, взаимодействие се наблюдава и тогава, когато входящия прозорец се закрива с пластинка, в това число и с метална (дуралуминий с дебелина 2 мм).

Интересно е да се отбележи, че датчика е реагирал не само на истинското, но и на видимото положение на звездите и планетите, макар входния сигнал в този случай да е бил по-слаб.

В процеса на провеждане на експеримента Козирев е наблюдавал около 40 небесни тела и на практика е бил винаги един същ резултата.

Примерно след 10 години, през 1989 година тези експерименти, но с много по-добра екипировка срещу смущения, са били повторени от група физици под ръководството на академик Лаврентиев. Използвайки многочислени (20 бр.) варианти от измерителни мостове, изследователите са достигнали до извода, че „не е бил отбелязан нито един факт, противоречащ на наблюденията на Козирев”. И по-нататък: „действително има място дистанционното въздействие на звездите с резистора .. Видимото положение на звездите оказва в няколко пъти по-слабо въздействие на резистора, отколкото истинското”. За съществуването на дистанционно въздействие от не електромагнитна природа свидетелствало също така сканирането на различни участъци от небето. Повторното сканиране на същите тези участъци е показало същите резултати.

Още по-убедителни резултати са били получени при регистрацията на истинското положение на Слънцето. Наблюденията са били проведени и при пълно прикриване на главното огледало на телескопа „МИЦАР” ТАЛ-1 с пластмасова капачка. Тези експерименти също са потвърдили наличието на дистанционно въздействие, както от истинското, така и от видимото положение на Слънцето. По-късно подобни резултати са били получени и от киевски изследователи.

Известни са редица други експериментални данни, указващи на съществуването в природата на необичайни въздействия. В частност, академик Лаврентиев със сътрудници е сканирал небето със същите тези датчици с телескоп и е установил съществуването в небето на значителни аномалии, а също са наблюдавали изменение на свойствата на някои материали и аномалии, свързани с падането на откъснати части от кометата Шумейкер-Леви на планетата Юпитер през юли 1994 г. Фиксиран бил оптически сигнал от случилото се на Юпитер събитие и изпреварващ го, примерно с 43 минути (времето за разпространение на светлината от Юпитер до Земята), от мигновения сигнал за това събитие.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар