// Вие четете...

Чиста вода

Не традиционните взаимодействия в интерес на навигацията.

„Вятърът с мрежа няма да хванеш.“

Особен интерес представляват, съществуващите в природата необичайни въздействия и най вече резултатите от експерименталните изследвания на реакцията на вещества на външни, намиращи се не на небето, а на Земята, необратими процеси с различна природа. В работите на академик Лаврентиев със сътрудници в качеството на необратим процес са били използвани процесите на изпарение на течния азот, разтварянето на захар и сорбит във вода, изстиването на кипяща вода и други физико-химични процеси.

Опити по дистанционното въздействие на земни не равновесни процеси на свойствата на веществата е изгодно да се различават от астрофизичните измервания с това, че тези опити, подобно на механичните, може да се изпълняват в добре контролирани многократно възпроизвеждани условия.

В научната литература е описан генератор за не електромагнитно излъчване, с помощта на който експериментално е открита неговата способност на взаимодействие с фонови флуктуации на не електромагнитни информационни потоци.

Значителен брой експериментални изследвания с не локално взаимодействие на макроскопични естествени дисипативни геофизични процеси са проведени в Института за геоелектромагнитни изследвания на АН. Резултатите от изследванията също се оказали положителни. По такъв начин, не само изкуствени дисипативни източници, но и естествени източници на дисипативни процеси водят до едни и същи резултати, позволяващи да се говори за наличие на не традиционни взаимодействия.

Зад граница изследванията, посветени на дистанционното въздействие, което не се отдава да се сведе към електромагнитните или гравитационни механизми, са били провеждани в лабораториите на Д. Севиджа. Подобни експерименти са описани и в други публикации.

Особено много експериментални данни по разглежданите не традиционни взаимодействия са получени в микро света.

Осен отбелязания по-преди телескоп рефлектор с четирите резистора, реагиращ на не традиционно въздействие, изпробвани са редица други устройства приемници. Към такива, в частност, се отнасят високо чувствителните въртящи се везни.

С. М. Коротаев в експериментални изследвания на геофичините дисипативни процеси е използвал два типа детектори: фото умножител и електроди в електролит. Измерванията са били проведени непрекъснато в течение на година с дискретност в началото 5, после 30 минути и внимателно се обработвали с различни методи. Резултатите от експеримента от двата датчика се оказали близки.

Изключително чувствителни към енерго информационно въздействие се явява водата за сметка на наличие в нея на ниско енергетични водородни връзки.

Дистанционно не електромагнитно въздействие на водата и водните разтвори са наблюдавани в Санкт Петербург от технологичния институт.

В. Ф. Панов и други са наблюдавали кристализацията на сулфата на медта във воден разтвор под действието на не традиционните въздействия. Не електромагнитно взаимодействие с вода се наблюдавало и в образци от дестилирана вода, поставени в контейнер с дебелина на стените от 3 мм и намиращи се на разстояние 1 м от работещ телевизор. В такива контейнери с контролни образци от вода подобно нещо не се е наблюдавало. Е. Г. Бондаренко за регистрацията на не традиционното взаимодействие е използвал преминаването през тънкия слой (ципа), а също и устройства с външно физическо възбуждане. Изследвани били също и други двойни електрически слоеве, в качеството на които са били използвани системи на течности – метал и полупроводникови преходи.

В Санкт Петербург в Института за точна механика и оптика са били използвани разтвори на натриевия хлорид и датчици за топлинен поток.

В качеството на приемници, разглежданото взаимодействие, могат да бъдат използвани литийеви сплави, в частност на основата на алуминия. Експериментите, проведени в Института по проблемите за поведението на материята, са потвърдили тази възможност. В научната литература е показано, че под действието на не традиционните взаимодействия в полупроводниците и кристалите протичат процеси на миграции на дефекти и примеси, наблюдават се „обгаряния”, аналогични на термична обработка. Отбелязано е влиянието на това взаимодействие и на течно кристалните структури.

Независимо от приведените по-горе експериментални данни, показващи съществуването в природата на нови сили на взаимодействие, фундаментална теория за това взаимодействие все още не е разработена. Но пък съществуват редица феноменологични и полу феноменологични теории, които са възникнали под въздействието на експерименталните факти и представляват по същество методи за систематизация на дадените опити. Ще се спрем на кратко по същността на някои от тези теории.

Една от тях принадлежи на Г. И. Шипов. Ако в класическата механика на Нютом пространството и времето се разглеждат независимо едно от друго, в теорията на относителността на Айнщайн те са свързани, и пространството се представя изкривено, то в развиваната от Шипов теория пространството се представя като засукано. Полагайки, че всяка форма на завъртане поражда поле такова, както и гравитационното, свързано с изменението на геометрията на пространството.

Както е известно, източници на електромагнитно поле служат електрическите заряди, а за гравитационното – масата на телата. Освен това, всички тела от микро частиците до космическите обекти притежават още един, също подчиняващ се на закона за съхранение на характеристиките, – ъгловия момент. Полагайки, че ъгловия момент поражда въртящото се „пето поле”, свързващо, подобно на гравитационното, всички тела от нашия свят.

Физическия вакум, чрез който се разпространява взаимодействието, се държи като холографична среда. В тази среда разпространението става чрез фазов портрет на холограмата. С това се обяснява свръх високата им скорост, а също и това, че техния характер не е енергетичен, а е информационен. Практически мигновеното предаване на информацията не противоречи на теорията на относителността, доколкото при това няма движение на материални тела.

Определен интерес в план на разглежданите проблеми представлява и корпускулярно вълновата теория. Съгласно квантово механичните представи, всички микро и макро обекти се разглеждат като вълнови пакети. Част от такъв пакет е заключена във вътрешна повърхност, заемана от обекта, а останалата, макар и малка, задавана от „опашката” на вълновите функции, – във всяка точка от пространството. От тук всеки физически обект само частично се намира в даден момент от време в дадената точка, някаква негова част разпределена в цялото Световно пространство и мигновено реагират на въздействието.

Към интересна концепция се придържа Р, Авраменко. Той полага, че, освен без масовото реликтово излъчване на фотони, съществува естествен фон на Бозе-кондензат. Вселената е запълнена с поле на тези електрони, свързани по тип на куперовски двойки, дължината на вълната де-Бройл които могат съществено да превишават размерите на „лабораторните”.

Вълните де-Бройл (съгласно уравнението на Шредингер) се осъществяват мигновено.

Съществуват и други теории за не традиционни взаимодействия. Една от тях се основава на предположението за наличието в природата на така наречените не локални връзки между системите. За разлика от известните локални полеви връзки, не локалните не зависят от разделения в пространството, смущението се предава мигновено, не се екранира от средата на разпространение, а силата на свързаност не зависи от разстоянието.

От Л. Лесков е издигната хипотезата за бинарната структура на Вселената, съдържаща два слоя реалности: свят на материалните обекти и информационно поле. За физически носител в него служи МЕОН – разновидност на физическия вакум.

И. Л. Герловин разглежда енерго информационното взаимодействие в рамките на модели на физическия вакум и единната теория за полето. От него е издигната идеята за наличието на струйни компоненти на физическия вакум и нейната роля в обясненията на свръх слабите енерго информационното взаимодействие.

Нагледно можем да я представим във вид на безкрайно тънки нишки – струни. Тези струни започват с елементарните частици от телата и завършват на други елементарни частици, или отиват в безкрайност.

Известна е също концепцията за аксионните полета, развивана от В. Ю. Татуро, и предполагаща наличието на свръх леки частици, които изобразяват света на елементарните частици като чели през умалително стъкло.

С проблема на енерго информационните взаимодействия се занимават на практика всички университети по света. От задграничните работи най-известни са резултатите, получени от Р. Джана и Б. Данна, които са обобщили огромен материал по това направление от изследванията. Под тяхното ръководство в Принстонския университет (САЩ) повече от 10 години са били провеждани подготвителни експерименти, потвърждаващи наличието в природата на не традиционни взаимодействия.

Следва да се спомене и широко мащабния експеримент под кодовото название „Полярен кръг”, проведен през 1989-1993 г, под ръководството на академик В. Казнечев. В един от експериментите са взели участие 4500 човека от 12 страни, разположени в различни географски условия на северното полукълбо. По мнението на ръководителя, експериментът също е потвърдил наличието на не традиционно въздействие. В него е била използвана специална система от алуминиеви огледала (така наречените „огледала на Козирев”). Счита се, че те фокусират различни видове излъчвания, в това число и от биологични обекти, какъвто се явява човекът. Полагайки, че такива огледала притежават свойства не само за приемане, но и предаващи антени. През декември 1991 г. по време на експеримента е била осъществена мисловно предаване на образи от зад полярно селище Диксон, приемали са предаването в различни точки от територията на Русия. А през юни 1993 г. транслацията е била осъществена от Новосибирск и Диксон, а приемането – в различни пунктове в Европа, Азия и Америка. Тези експерименти, по мнението на редица учени са доказали не само наличието на не традиционното взаимодействие, но и възможността за дистанционно предаване и приемане на мисловни образи. Качеството на такава връзка зависи от обучеността на хората в тази не традиционна област. Отбелязало се, че в САЩ и Канада точно са приели информацията 98% от приемащите. През 1997 г. учени от Новосибирск са провели подобни експерименти с английските си колеги. В експериментите са участвали повече от 200 човека.

За факта предаване на мисли на разстояние споменава още през 1927 г. А. Чижевски. Л. Василев в края на 1950-те и началото на 1960-те години на основата на експериментални данни също е стигнал до извода за съществуването на феномена предаване на мисли на разстояние не са влошили резултатите за взаимодействието. Редица автори говорят за възможност за дистанционно въздействие на човека не само на живи обекти, но и на електронни физически системи. За първи път на този факт още през 20-те години на миналия век са обърнали внимание Н. Бор и В. Хайзенберг. Те забелязали, че експериментаторът може да внесе изменения в експеримента. Това изменение се осъществява чрез информационното поле.

Независимо от посочените теории, редица учени категорично отричат самото наличие на не традиционното взаимодействие. Но не трябва да се забравя, че историята за развитието на науката и техниката изобилстват с примери от категорични отрицания, опровергани в последствие. Така, например:

– Херц е отричал възможността за далечна връзка с помощта на електромагнитните вълни;

– Бор предполагал за малко вероятно използването на атомната бомба въобще;

– Айнщайн 10 години до създаването на атомната бомба е считал за невъзможно създаването на атомното оръжие;

– генетиката и кибернетиката са били обявявани за лъже науки.

В науката е прието да се канонизират великите учени. Но, отдавайки дан на уважение за техния труд, не бива да се забравя, че страха от нови решения може да доведе до застой в науката.

И така, има значително число експериментални данни, указващи на съществуването в природата на не традиционни взаимодействия. Съдейки по приведените сведения, разглежданите взаимодействия притежават свойства, пригодни за построяване на нови средства за навигация, които са способни да работят във всякаква среда, в реален мащаб от време и на значително, в това число космическо, разстояние. Независимо от това, че фундаментална теория за тези взаимодействия още не е разработена, а редица учени поставят под съмнение тяхното наличие, работата в това направление все пак следва да продължи. Указаните по-горе източници на информация свидетелстват за това, че на основата на разгледания нов тип взаимодействия могат да бъдат създадени много по-съвършени аналози на астро навигационни (АНС), спътникови и наземни радио навигационни системи, не подложени на атмосферни и температурни смущения и пригодни за използване не само на надводните, но и на подводните морски обекти.

В основата за създаването на по-съвършени АНС с използването на не традиционни взаимодействия може да бъде, видно, регистрирано истинското положение на Слънцето и звездите. Доколкото истинското положение на небесните тела в един или друг момент от време може да бъде разчетено с висока точност, а средата не оказва съществено влияние на разпространението на взаимодействието, такава АНС може да бъде глобална и при всякакви атмосферни условия.

За създаването на аналози на спътникови и наземни РНС на основата на не традиционни взаимодействия е необходимо да се намери пригоден за възбуждане източник с мощни необратими процеси. Един такъв източник, съдейки по експерименталните данни, може да бъде, в частност, електромагнитното поле, доколкото се предполага, че там, където се възбужда електромагнитно поле се появява и не традиционно взаимодействие, а модулацията му по един или друг способ води към същата такава модулация на не традиционно взаимодействие.

За практическа реализация на разглежданите системи за навигация е необходимо да се осъществи търсене на най-ефективните източници на не традиционни взаимодействия, а също и приемници за тяхната регистрация.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар