„Няма нищо, което би било полезно на всички и по всеко време.“

Енергията – основа на живота, а също така и работата на приборите и устройствата с различно назначение. Но КПД на съществуващите източници на енергия е относително нисък. Освен това, запасите от органично гориво на Земята намаляват с все по-голяма скорост, неговия добив, преработка и транспортиране до потребителя постоянно поскъпва. Заедно с това при изгаряне на всеки килограм от традиционните видове горива се изразходва точно толкова (по маса) количество кислород и се образува по-голямо количество газ – въглероден двуокис. Използването на ядрени реактори (в 30 страни и са вече над 437) не е съвсем безопасно заради възможни аварии, към това те и произвеждат плутоний, който може да бъде използван за създаването на ядрено оръжие. Един ядрен реактор от 1000 мВт за една година произвежда плутоний за 40-50 ядрени заряда. Възможността за използване на термоядрената енергия в близките десетилетия става проблематично заради технически трудности. Много сериозни са и екологичните проблеми от използването на традиционните източници на енергия. По тази причина става актуално търсенето на нетрадиционни способи за решаване на енергийните проблеми.

Едно от направленията за такова търсене може да се окаже използването на явленията, свързани с аномалиите на енергобаланса, когато отделяната за товара енергия е по-голяма от изразходваната от първичните източници на захранване, което, разбира се, не означава, че се нарушава закона за съхраняване на енергията. Такива явления регулярно се наблюдават в продължение на последните 70-80 години.

Видимо, един от първите ефекти на аномалния енергобаланс е бил използван от Никола Тесла. Негов е патентът, посветен на без проводния способ за пренасяне на електроенергията на значителни разстояния с минимални загуби или дори без тях. През 1931 г. той е направил изпитание на лек автомобил, задвижван от електроенергиен източник с аномален енергобаланс, когато на изхода се получава повече енергия, от колкото е използвана на входа. На въпроса откъде тя се получава, изобретателят не е дал отговор, въпреки че е развил скорост до 130 км/ч.

Агрегатът, изработващ електричество с аномален енергобаланс е получил названието конвертор. Известно е, че в конвертора на Тесла са били използвани антена и електро вакумни прибори. Антена била използвана и в конвертора на американския изобретател Морея. През 1937 г. неговия конвертор е произвеждал електроенергия с мощност 3,5 кВт при първоначално използвана от 100 Вт и е тежал 25 кг. През 1939 г. от тях бил разработен конвертор с мощност около 50 кВт.

В Русия ефектите от аномалния енергобаланс бил наблюдаван от проф. Чернетски със сътрудници при изследването на само регулиращите се разряди. Той е провеждал опити с обикновен трансформатор, но с включени в контура, на кондензатори и разрядник. При което се е получила излишна електрическа мощност от порядъка 10-15 пъти по-голяма от първоначално използваната.

В Оренбург в едно от предприятията били така преоборудвани серийни три фазови трансформатора ТМ-40 10\04 кВ така, че започнали да използват от мрежата в 10 пъти по-малко електроенергия при същата номинална (40 кВт) мощност, подавана към потребителите.

Излишна мощност могат да дават и електрическите двигатели. На А.А. Мелниченко се е отдало с помощта на подбор на трансформатор и емкост да получи от 10-15 пъти по-голяма мощност на вала на двигателя, отколкото е използвано от мрежата. Като пример за реализация на двигател с излишна енергия може да послужи и електромобила Тили.

Вече, повече от 20 години, има майстори които настройват двигателите на спортни (и не само на) машини на максимална мощност, постигайки значителни икономии на гориво. Настройката се осъществява за сметка на осигуряването на пределно бедна горивно въздушна смес, регулирайки ъгъла на момента на запалването й, както и мощността на искрата, добавяйки катализатори на горенето. Така А.В. Чистов за 20 годишен период е настроил в режим на повишена мощност и икономия на гориво около 200 автомобилни двигателя. Икономията на гориво е от 30 до 70%.

В Санкт-Петербург през 2001 г. за първи път в света при карбураторен двигател на автомобил ВАЗ-2106 е била осъществена работата на празен ход без използването на органично гориво, а през 2002 г. била осъществена работата на двигателя на същия такъв автомобил в режим без гориво при движение със скорост 120 км/ч. Разход на гориво се наблюдавал само при пускането на двигателя, а също и на преходни режими и претоварване. При общ преход на повече от 7000 км разходът на гориво средно е бил 1,0-1,5 л на 100 км път. За съжаление, независимо от единичните успехи за индивидуална настройка на двигателя, резултатите все още са доста нестабилни. Но независимо от това все пак те съществуват. В най-добрите образци разходът на гориво е намален до 5-6 пъти, а в изходящите газове се наблюдавало повишено съдържание на водна пара, въглеродът във вид на графит и понижено съдържание на въглероден двуокис.

За намаляване разхода на гориво в двигателите с вътрешно горене (ДВГ) са предложени редица способи и устройства. В частност:

– устройство за обработка на въздуха, предназначено за озониране на въздуха преди смесването му с горивото;

– устройство и способ за предварителна подготовка на горивото, включващо първично въздействие на горивото с катализатори на основата на калая и последващата обработка на горивото с магнитно поле при въздействие на гранулиран катализатор;

– способ на магнитна обработка на горивно въздушната смес на основата на постоянни магнити;

– способ за повишаване на енергията на работната среда, която се заключава в пропускането през тази среда на електро възбуждащи импулси (магнитно поле, лазарен лъч, електрическа дъга);

– устройство за обработка на компонентите на горивото с помощта на катализатори;

– устройство за магнитна обработка на горивно въздушната смес;

– способ, заключаващ се в използването на енергията от разширяването на газообразно и предварително загрято течно тяло;

– способ за обработка на горивото по пътя на въвеждане на вода в него;

– способ за получаване на топлинна енергия на основата на изменението на кавитационните мехурчета на водата, възникващи за сметка на периодично изменящо се налягане.

Едно от основните устройства в патентите на Тесла е трансформатор. Анализът показва, че в системата за запалване на автомобилните двигатели се използва нещо подобно (индукционна бобина, прекъсвач и свещи за запалване), осигуряваща 20 кратно увеличение на енергията на искрата.

През последните години към изследванията на устройствата с аномален енергиен баланс се включват все повече специалисти в САЩ, Швейцария, Австралия, Англия, Япония и други страни.

През 1978 г. от швейцареца Бауман бил разработен електростатичен конвертор, представляващ комбинация от електростатичен двигател с електростатична машина. Този конвертор бил наречен „Тестатика” тежал 20 кг и се запускал ръчно, по пътя на завъртане на два диска в противоположна посока. Натрупването на енергия е ставало в Лейденски банки. След няколко секунди след пускането конвертора изработвал около 3 кВт мощност при активно натоварване (напрежение 300 в, ток 10 А).

През 1991 г. в САЩ от У. Хайдом е получен патент за електростатичен конвертор, опитния образец на който е изработвал мощност от 20 кВт при напрежение от 300 кВ. При това използваната на входа мощност е представлявала едва 10% от мощността на изхода на генератора.

Аномален преобразовател на енергия се явява и трансформатора на Хаборд (1919 г.), състоящ се от централна бобина (възбудителна бобина) и 8 последователно съединени четвърт вълнови бобини.

В Русия бил създаден екологично безвреден източник на ток с не голяма мощност, работещ на солена вода. Бил патентован катод (лампа), който свободно пропуска въздуха. Вместо електролит – слабо солена вода и анод от магнезий или алуминий. Токът се изработва при реагиране на анода с кислорода от въздуха. Всяка клетка дава 1 волт напрежение. Организирано е било производството на такива акумулатори. Съобщава се също, че в Русия е разработена водно – горивна емулсия, наречена „Аквазин”, осигуряваща работа на двигателя с 10% вода. Отбелязва се, че сериен двигател може да работи и с 58% съдържание на вода.

В установка на К. Шауолдерс в запоена стъклена тръба с анод и катод под действието на положително напрежение на анода започва електронно сгъстяване. При движение към катода това сгъстяване преминава участъка от тръбата, на който има намотки. В проводника на намотката възниква импулс на ток. Енергията на този импулс в експеримента е в 30 пъти по-голяма и превишава тази, която е била използвана за формирането на електронното сгъстяване.

През 1990 г. в САЩ от С. Мейер е било патентовано устройство, в което енергията от изгарянето на кислорода и водорода превишава енергията, която е била използвана за тяхното получаване. Проведени били изпитания на такъв конвертор на автомобил с двигател 1500 см³. При това разхода на вода за 100 км пробег е бил 2,6-2,8 л.

Първо горивно водородните елементи били разработени за космическите ракети. По-късно те били монтирани и на експериментални автобуси на фирмата „Крайслер”. С горивно водородни елементи работят и автомобилите на „Ока”, създадени в Сведрловск. Японската фирма „Хонда” пуска партия електромоторолери, работещи на водород. Газа се изработва от метанол. Водорода може да се получи само по два способа: чрез електролиза на водата и преработка на органични видове горива (нефт, въглища, газ). Основния проблем на водородната енергетика е безопасното съхраняване на водорода.

Съществуват много патенти за двигатели, използващи енергия от постоянни магнити. Едно такова устройства е патентовал през 1978 г. Джонсон. Работата на двигателя се обезпечава от взаимодействието на не еднородно външно магнитно поле с материала на постоянен магнит. В съответствие със съществуващото мнение построяването на двигателя на постоянни магнити е невъзможно, доколкото съгласно уравнението на Максвел магнитното поле не произвежда работа, в частност без използването на свръх проводници. Но, както е показал проф. К.М. Поливанов, това твърдение действително е справедливо, но само за случая при отсъствието на материална среда, тоест за вакум. При наличие на среда, притежаваща остатъчна намагнитеност, ситуацията съществено се изменя, и в такива случаи е възможно съществуването на системи с динамично равновесие.

Получаването на енергия от кремък без въглерод и кислород е възможно. Оказва се, че ако се нагрее кремък (силиций) до температура по-висока от 500ºС той може да гори в азотна среда. Катализатор при това служи медта. По такъв начин, „пясъкът е нефта на бъдещето”. За това е необходимо да е добре почистен. Въглерода и кремъка в таблицата на Менделеев се намират в съседство.

Най-много отработени източници на алтернативна енергия в настоящо време следва да се считат вихровите генератори. В тях в качеството на високо калорично гориво се използва водата. Патенти за такива източници са се появили през 1993 г. В тези патенти се предлагат устройства, в които интензивното завихряне на вода води до отделянето от нея на допълнително тяло, правещо отношението на получената топлинна енергия към използваната по-голямо от единица. Вече към 1995 г. такива генератори от първо поколение (генератора на Потапов), са били произведени в Кишенев и в Русия с мощност от 5 кВт до 65 кВт, в количества до няколко хиляди бройки за година. Такива са били експортирани в Източна Европа. Тяхната стойност е в зависимост от произвежданата мощност. С тяхна помощ са били отоплявани помещения в тези местности, където е висок разхода на газ. Използването на такива генератори е позволило да се снижат на 30-40% разходите за отопление.

От 2000 г. модифицирани топло генератори от дадения тип се произвеждат от руския завод „СЕВМАШ” в г. Севродвинск. Тези генератори използват 22 кВт електрическа мощност и произвеждат до 40 кВт топлинна енергия във вид на гореща вода.

През 2001 г. били разработени и изпитани топлинни генератори от следващото поколение. Те се оказали конструктивно по-прости, компактни, а най-главното, по-евтини от предишните. Тяхното производство е организирано в ковровския завод „Дегтерев” и в опитния завод УГЛЕМАШ в гр. Истра. Тези топло генератори позволяват да се намалят загубите два пъти.

Особен интерес представляват двигателите на Серл. Те са съставени от два основни детайла: кръгов магнит – пръстен и цилиндри – магнитни ролки, разположени от външната страна на пръстена съосно с тях по неговата цилиндрообразуваща по кръга. Пръстенът и ролките се намагнитват в осево направление едновременно от магнитно поле, при 180 Ампер–витки, с добавена неголяма компонента от променлив ток около 100 мА и честота 10 Хц. Ролките се притеглят към кръговия магнит и могат да се търкалят по него. Ако се тласне една от ролките, тогава ще се задвижат и останалите ролки. При някакво голямо число на оборотите ролките преминават в самостоятелно въртене, увеличавайки скоростта, докато преминат в динамично равновесие. Добавяйки С-образен електромагнит, Серл е получил генератор за електрическа енергия. През 1952 г. бил построен първия генератор с диаметър от 3 фута, мощност примерно от 100 Вт. При някакво число на оборотите генераторът, не преставайки да се върти, започнал да се издига нагоре, откъснал се от двигателя и полетял, скривайки се от поглед. По нататък са били изготвени и изпитани повече от 10 подобни генератора. Най-големия от тях е достигнал 10 м в диаметър.

Примерно след 50 години се е появило съобщение за изготвен и изпитан двигател на Серл и в Русия. Бил използван 110 кг магнит за статор и 115 кг за ролки. Общото тегло на платформата е било 350 кг. С развъртането на ротора теглото на платформата се е изменяло. При мощност от 7 кВт изменението на теглото е достигнало 35%. При въртене по часовата стрелка теглото се намалявало, а при въртене против – се увеличавало.

Близък по принципа на работа се явява електрогенератор с неподвижни постоянни магнити. Такъв двигател бил патентован и реално е работен с излишна мощност от 30%.

Генератора на Маринов-Богомолов, работещ на алтернативна енергия, чийто модел реално е работил с коефициент на излишна мощност на повече от 100%.

Г.И. Шипов е построил на два жироскопа всъдеход, енергията за неговото задвижване се е вземала, по негово мнение, от вакума.

Инженер Ф. Осипович е изработил роторен двигател, който разходва 2-3 пъти по-малко гориво, отколкото карбураторния или дизеловия.

В Япония Исуро Накамацу е разработил източник на енергия, черпещ я, по негово мнение, от космоса, както и двигател, който работи на вода. Редица енергоизточници, работещи с КПД по-голям от единица са описани в сборника „Нови идеи в естествознанието”.

В Швейцария е бил разработен двигателя на Паул Бауман, който дава 1000 единици енергия при използвана една единица.

В САЩ с кавитационни топло генератори на промишлени образци бил достигнат коефициент на преобразуване от 2,8-3,5.

Патентован бил също така усъвършенстван вихров генератор с коефициент на излишна мощност 1,2-1,7.

Своеобразна енергетична установка за енергията от окръжаващата среда е предложил П.В. Щербак. Неговата установка от три диска се е повдигнала на 1,5 м, а след това и по-високо, като е изчезнала от поглед.

За обяснение на явлението, лежащо в основата на работата на разгледаните алтернативни източници на енергия са предложени много теории, Болшинството от тях така или иначе са свързани с физическия вакум, Физическия вакум се представя от сложни квантови динамични обекти, които се проявяват чрез флуктуацията. Тези динамични системи, които притежават интензивна флуктуация, те могат да бъдат източници на енергия. Полага се, че само 4% от Вселената принадлежат на разбраното от нас вещество, състоящо се от атоми. Останалите 96% – това са някакви субстанции: тъмна материя (23%) и тъмна енергия (73%). От тук следва, че енергията на вакума не се явява като нулева. Потвърждение на това, в частност, се явява това, че Вселената не просто се разширява, а се разширява с ускорение.

А. Березин предполага, че появяването на аномален енергобаланс в системата е за сметка на преобразуване на „белия шум” на окръжаващата среда. О. Ф. Авраменко е предложил концепция за електронен Бозе-кондензат (агрегатно състояние на материята). По негово мнение, Вселената е запълнена от реликтови без масови футонни излъчвания, но и от поле от конденз на реликтови електрони от типа на куперовски двойки с различна от нулата масова плътност. Именно наличието на електронен Бозе-кондензат води към аномален енергобаланс в системите, съдържащи разрядници, електролити, полупроводници, а също така и в електростатичните генератори.

Е.А. Андреев се базира на физически предпоставки, Д. Х. Базнев, развива друга теория за възникването на алтернативната енергия. Въз основа на неговата теория лежи следната идея: Горивото при изгаряне превръща в плазма (пламък) свободните електрони. Но свободни електрони могат да се получат и от въздуха (кислород, азот и други), ако това се отдаде да бъде направено, тогава необходимостта от гориво въобще ще отпадне.

При горене на горивото, например въглерод (¹²С), въглеродната верига на горивото се разрушава, а неговите електронни връзки стават свободни. От друга страна и молекулите на кислорода (О₂) от въздуха също се разрушават на положителни и отрицателни йони. Освободили се от въглерода, електроните взаимодействат с положителните електрони на кислорода. В резултат на което се отделя количество енергия. А продуктите от разпада се обединяват в устойчиви съединения СО₂. По такъв начин, топлинната енергия в този случай се отделя за сметка на енергията на връзките на молекулите на кислорода. Следствие на горенето се явява реакция на окисляването на въглерода. Ако се разруши молекулата на кислорода без използването на топлина, тогава необходимостта от гориво отпада. Известно е, че в чистият кислород реакцията по отделяне на енергия преминава през взрив, а за нейното начало е необходимо съвсем незначително количество въглеводороди (бензин и т.п.), богати на електрони. Ако иницииращото въздействие е достатъчно за разрушаване на азота (чийто молекула е два пъти по-проста от тази на кислорода, тъй като има не една, а две електронни връзки), тогава молекулата на азота при това се разрушава на атоми в това число и на други химически елементи.

По този начин, в крайна сметка от азота се получава и остават най-устойчивите вещества: въглерод и вода (С + Н₂О). Обемната част на азота и кислорода във въздуха е в съотношение 0,79 и 0,21. В продуктите на азотната реакция на всеки атом на кислорода се пада по 1,12 електрона, което осигурява реакцията на горене (до СО₂) по-интензивно примерно в 4,27 пъти.

Полагайки, че в реални условия плазмата, обезпечаваща азотната реакция, може да се създаде в локална област. За увеличаване на енергийната емкост за азотната реакция, в зоната на реакцията следва да се въведат вещества, богати на електрони: въглеводороди, алуминий и други. За разпадането на молекулата на азота на атоми е необходимо да се използва определено количество енергия. Да се осъществи разпад може да се постигне чрез нагряване, удар, взрив, излъчване, електрически разпад, химическа реакция и т.п. Така например, при 5000ºС на атоми се разпада повече от 95% от азота, а при налягане от 70 Па азотът се разпада на атоми вече при тлеещ електрически разряд.

Следователно, появява се широка възможност за осъществяване на азотна реакция: в двигателите с вътрешно горене, в газовите турбинни установки, топло генераторите и други.

Интересни сведения за използването на въздуха в качеството му на гориво е привел Н.А. Жук на научно-техническата конференция „Енергетика 2005”, проведена на 15-16 юни 2005 г. в гр. Харков. По негови данни в конструкторското бюро на завода на името на В,А. Дегтерев (гр. Ижевск) за първи път в света е бил създаден молекулярен двигател, работещ само на въздух без запалване на обикновено гориво. Принципът на работа на двигателя е на основата на вихровото движение на молекулите на въздуха със скорост по-голяма от 500 м/с. Въздухът се подава от въздушна духалка от стандартен тип в турбина, където извършвайки работа се изхвърля в окръжаващата среда. Пускането на двигателя става от външен източник на енергия, който след това се превключва в автономен режим на работа и произвежда електроенергия, 15-30% от тази енергия се използва от двигателя за собствени нужди, а останалите 70-85% – за нуждите на потребителя. В завода се планира приемането на поръчки за автономни електростанции с такъв двигател с мощност 200 и 1000 кВт. Мощността на създадения образец е 50 кВт. Алтернативната енергия, освен от въздуха, може да се получава и от водата. Принципа на действие на установките, работещи на вода, са основани на използване на кавитацията. При кавитация водата се разрушава на молекули водна пара. Възникналите мехурчета пара постепенно нарастват докато, изплувайки, не попаднат в много по-студена част, където се извършва мигновена кондензация на парата и мехурчетата се съединяват. Така преминават в режим на подкипене, а в режим кипене мехурчетата се разрушават от голямото количество пара в тях. И при двата случая в местата на схождане възниква голямо налягане (хиляди атмосфери) и високи температури (хиляди градуси). Използваната енергия за разрушаване на връзките между атомите на молекулата на водата е на много порядъка по-малка от енергията свързваща техните елементарни частици.

Необходимо е да отбележим, че водата вече отдавна се използва като гориво. Известно е, че ако въглищата са пропити с вода преди поставяне в печката, те горят по-добре. Способността за произвеждане на топлина на въглищата при добавяне към тях 20-40% от масата на вода тя нараства с 10-20%. Водно горивната емулсия в качеството на гориво се използва и в двигателите с вътрешно горене, което води до намаляване на разхода на гориво. Едно от обясненията на този феномен се свежда до следващото: под въздействие на високата температура част от молекулите на водата се разпадат на отрицателни йони ОН^– и положителни Н⁺, тези йони веднага се съединяват с кислорода от въздуха, тоест изгарят с образуването на йони на водата: 4Н⁺+О₂=2Н₂О⁺.

Тези йони на водата на металните стени на двигателя се неутрализират от неутроните на метала. Топлината енергия, отделяща се при тази химическа реакция е на много повече от използваната топлина за диссоциация на молекулите на изходната вода на йони Н⁺ и ОН^–. От тук и допълнителната енергия.

На вода, по принцип, могат да бъдат построени, струйни и дроселни кавитационни установки, вихрови топло генератори, виброрезонансни установки, дискови ултразвукови топло генератори, електро хидравлични установки и други. Така например, в Крематорск работят камерни топло генератори с коефициент на излишна енергия 1,3-1,4, в които водата се дроселира от една камера в друга, трета. Към този тип установки се отнася и струйния генератор с излишна мощност, разработен от РКК „Енергия”. Предложен е бил и топлинен ултразвуков топло генератор. По този начин, се появяват широки възможност за развитие на установки за алтернативна енергия, използващи, в частност, въздуха и водата като създадени от природата акумулатори на енергия. Важно е това, че тези възможности за развитие в редица случаи са подкрепени не само от получени патенти, но и от създадени действащи образци, които намират практическо използване.

В настоящо време потребностите на човечеството от енергия са само на 2,6% удовлетворени за сметка на възобновяеми енергоизточници (главно хидроцентрали). Останалите 97,4% са от не възобновяемите източници на енергия: нефт – 44%, газ – 26%, въглища – 25% и други – 2,4%.