„Делото го движи желанието, а не силата.“

Ако се обобщят пожеланията на потенциалните потребители на цифровата навигационно хидрографска и картографска информация, то резултатът може да се формулира по следния начин: „Необходима е морска ГИС”.

Техническото определение за ГИС е като набор от програмни инструменти за въвеждане, съхранение, обработка, анализ и изобразяване на географската информация отразявайки историята на развитието на ГИС като синтез на методите и средствата, първоначално развиващите се системи за автоматизиране на проектирането, автоматизиране на картографирането, цифровата обработка на данните от дистанционното сондиране и управлението на базите от данни.

От друга страна, ГИС – това е начин на мислене, способ за вземане на решения по проблемите, цялата информация, която се отнася за пространството и се съхранява централизирано. От тук възниква въпроса за разработка на концепция за създаване и използване на навигационно хидрографските и картографски бази и банки данни.

Базите и банките от данни позволяват създаването на цифрови карти в произволни проекции и с различно съдържание на основата на цифровите модели на картографираната повърхност. Приетата от някои страни членки на Международната хидрографска организация технология за създаването на цифрови карти като електронни еквиваленти на съществуващите хартиени карти не е ориентирана на пряко попълнение на базите и банките данни в общоприетия смисъл, поради което такава технология не бива да се смята за перспективна, защото даже и да бъдат оцифровани всички карти, възниква задачата по създаването на специализирани хидрографски и картографски бази и банки от данни. А доколкото така или иначе все пак ще се наложи да се конвертира създаването на нови набори от цифрови данни, по-добре ще е това да се прави наведнъж.

Развитието на морските ГИС се задържа, на първо място от неподготвеността на ползвателите, а също и от ограничеността на информацията, отсъствието на стандарти за нейния сбор, организацията и обмена, както и от ведомственото разделение на разработчиците.

Интегрирана ГИС за управление на ВМС.

Задачите които се решават с използването на ГИС, могат да се обединят в няколко групи, основни от които за органите на управление на ВМС се явяват оценъчни, динамични и прогнозни:

• пространствена визуализация на описателните характеристики на силите и обектите на флота, особено на етапа оценка на обстановката;

• избор на обектите по пространствени характеристики или по отношение (обекти за РЕБ за района, РТСНО с различна далечина на действие, опасни станции по отношение на сигнал/ смущения и т.п.);

• пространствена визуализация на резултатите за подбор на обектите по описателните характеристики (станции от РНС свои и на противника, зрителни средства за навигационно оборудване, маячни (фарови) здания и съоръжения от различен тип и т.п.).

Подобни характеристики иначе, както от картографски, така и от хидрографски бази от данни не може да се получат.

В хода на решаване на динамичните задачи се изследват пространствено времевата зависимост на процесите и явленията. В този блок от задачи главна роля играе изборът на единна картографска основа, а също така създаването на отворени програмни средства за работа с цифрови морски карти, които позволяват построяването на нови пространствени обекти с използването на пространствена и атрибутивна информация за изходни (работни зони на радио навигационните системи, зоните на потушаване на РНС, зоните на видимост/ невидимост, зоните на опасните в минно отношение дълбочини, зоните на заливане от водата и т.п.).

За органите на управление на ВМС на различните нива извънредно актуално е решаването на прогнозните задачи, целта на които е откриването на тенденциите и темповете на развитието на процесите. Поради това на преден план излизат методите на моделиране, и на първо място математическите картографски методи. За ефективността на последните е необходимо да се създадат бази и банки от данни за подводната, надводната, наземната, картографската и аерокосмическа информация с автоматизирани методи за нейната интерпретация и изобразяване. На основата на анализа на зависимостите, изпълняван със средствата на ГИС, може да се разработят математически модели за развитието на изследваните явления. В това направление най-актуалното е получаването на произволни количествени характеристики на пространствените обекти, процеси и явления (атмосферните условия по райони и точки, вертикалното разпределение на скоростта на звука с дълбочината, височината на целите над морското ниво и т.п.). Тези задачи засега са слабо разработени в научен план.

Наред с ползата от внедряването на ГИС, редица специалисти отбелязват отрицателни последствия от модата по тях. Не достатъчната подготвеност на специалистите, а понякога и простото невежество в картографията и геодезията водят до неграмотно картосъставяне и примитивно оформяне на резултатите от геоинформационното картографиране. Във връзка с това твърдо стоят въпросите по лицензирането на дадения вид дейности и разработка на единни формати за обмен на цифровата картографска и навигационно хидрографска информация.

При наличие на подготвени ползватели и голям брой на разработки в областта на геоинформационните технологии и автоматизация на процесите на управление силите на флота могат да достигнат качествено ново ниво на информационно осигуряване на военно морските дейности в рамките на интегрираната геоинформационна система за навигационно хидрографско осигуряване (ИГИС НХО).

Интегрираната ГИС съвместява в единна среда функционалните възможности на ГИС, системите за цифрова обработка на информацията и елементите от автоматизираните информационно управляващи системи.

В хода на създаване на интегрирана ГИС за органите на управление на ВМС е необходимо да се решат следните научни задачи:

• разработка на методология по създаването и използването на цифровите бази и банки от данни за навигационно хидрографската информация;

• разработка на методология за пространствен анализ и моделиране на навигационно хидрографската обстановка при управление на силите на флота;

• разработка на методология за моделиране на системите за навигационно хидрографско осигуряване на действията на силите на флота.

Едновременно с това е необходимо да се активизира подготовката на ръководния състав на националната хидрографска служба по следните въпроси:

• източници и съдържание на изходната цифрова картографска информация;

• основи на компютърната графика;

• теоретичните основи по създаването на цифровите модели на картографираните обекти и технологията за цифровите морски карти;

• основи на автоматизираните картографски системи;

• методи за формализиране и преобразуване на изходната картографска информация;

• системи за изобразяване на електронните карти и информация;

• основите за създаването на бази и банки от данни за цифрова картографска информация;

• общи положения за създаване и използване на морските ГИС;

• методите за изследване на обектите и явленията на цифровите карти.

Само обединените усилия на образованите практици по ГИС от флота и разработчиците на ГИС технологията ще помогнат за широкото използване на навигационно хидрографската информация, натрупана в националните хидрографски служби от многовековното изучаване на Световния океан.