„Благоразумието е по-силно от съдбата.“

Невидимите сили.

Не е възможно репутацията на магьосниците от античността и ужаса от вещиците през Средновековието да възникнат без да се основават на някакъв автентичен опит. Изпаренията от казана на мъдрата старица щяха да бъдат забелязани не повече от дрънканиците на местния идиот, ако не предхождаха болезнени последствия. Мотивът на тези гонения е бил страхът, и то страх, основан върху горчив опит, защото не официалните власти са подбудили кладите за вещици, а цели провинции са се надигали и искали линч. Трябва да има някаква причина за всеобщия ужас от вещиците.
Криволичещите завои на Пътя на Лявата ръка са колкото пространни, толкова и измамни; но докато ги отдаваме на нещо, най-малкото на ужасът от тях, трябва да знаем все пак, че Пътят на Дясната ръка за посвещаване и окултно познание е начинът за постигане на най-възвишени мистични преживявания и средство за отнемане на бремето на човешкото страдание. Не непременно всеки изучаващ тази наука злоупотребява с нея, има много практикуващи, дори по-голямата част от тях я прилагат самоотвержено за благото на човечеството, като я използват за изцеление, благославяне и възвръщане на вече загубеното.
Тук може също да се зададе въпроса, ако с това познание може да се злоупотреби толкова пагубно, защо трябва да повдигаме неговото було? Как ще се отговори на този въпрос, зависи от темперамента. Някои ще поддържат тезата, че всеки вид познание има стойност. Други могат да кажат, че е по-добре злото да спи под камък. Проблемът обаче е, че спящото зло има, за нещастие, навика да се събужда внезапно. По света има толкова много окултни знания; толкова много са нещата, подобни на описаните на тези страници, свързани с непознатото и неподозираното в нашата среда, че е необходимо хора с добри намерения да изследват силите, които злонамерени люде са изопачили за своите собствени цели. Тези неща са патологията на мистичния живот и ако са по-добре разбирани, могат да се избегнат много трагедии.
Ако се вгледаме в света около нас, не може да не осъзнаем, че има някаква свръх господстваща координация на неговата безкрайна сложност. Ако се заемем и изследваме с най-малки подробности което и да е живо същество, със същата увереност осъзнаваме, че подреденото разнообразие на отделните му части е изградено върху установена структура. Науката напразно е търсила принципа на организация, тя никога не би могла да го открие, тъй като той не съществува физически. Атомите на живите същества не се подреждат в безкрайно сложни конфигурации в резултат на наследствената си природа. Движещите сили на природата, скелетът, върху който са построени всичките й части, принадлежат към друга фаза на проявление, а не на физическото ниво, имат други измерения, а не трите, които познаваме, и се възприемат от други форми на съзнанието, а не от тези, с които сме привикнали.
Ние живеем сред невидими сили и възприемаме само следствията и ефекта на тяхното влияние. Движим се между невидими форми, чиито действия много често изобщо не възприемаме осъзнато, макар че можем дълбоко да бъдем засегнати от тях.
В тази, свързана с разума, страна на природата, неуловима за нашите сетива, недостижима за нашите прецизни инструменти, могат да се случат много неща, които не остават без отзвук на физическо ниво. Има същества, които живеят в този невидим свят както рибата в морето. Има мъже и жени с тренирани мозъци или специални способности, които могат да навлязат в този невидим свят, както плувецът се гмурка в дълбините на океана. Има също и периоди, когато невидимите сили ни заливат и поглъщат живота ни, както става със сушата при разрушаване на дигите към морето.
Обикновено това не се случва. Ние сме защитени от самата си неспособност да възприемаме тези невидими сили. Има четири условия, обаче, при които булото може да се разкъса и ние да се срещнем с Невидимото. Можем да се озовем на място, където тези сили са концентрирани. Можем да се срещнем с хора, които ги владеят. Ние самите можем да постигнем срещата с Невидимото, водени от интереса си към него и да се измъкнем от дълбините преди да разберем къде сме; или можем да станем жертва на определени патологични условия, които раздират воала.
Прагът към Невидимото е измамен бряг. Там има дълбоки дупки и течения, и движещи се пясъци. Силният плувец, който познава брега, може да рискува и е в относителна безопасност. Този, който не умее да плува и се вслушва само в собствените си импулси, може да заплати своето безразсъдство с живота си. Но ние не трябва да правим грешката да мислим, че тези невидими сили са непременно зли и враждебни към човешкия род. Сами по себе си те не са по-враждебни от огъня или водата, например, но са могъщи като тях. Ако им се противопоставим, резултатът е унищожителен за нас, тъй като сме нарушили основен природен закон; но те не се стремят да ни атакуват с всички сили в по-голяма степен, отколкото ние – тях. Трябва да се изправим пред факта, обаче, че запознатите с тези неща и в миналото, и сега са използвали това знание безсъвестно, следователно можем да се окажем въвлечени в интригата на техните действия. Със сигурност можем само да кажем, че Невидимото е враждебно и злонамерено към човешкия род само тогава, когато е покварено и изопачено от действията на тези безпринципни мъже и жени, наречени от посветените Адепти на Пътя на Лявата ръка.