„Когато парите стоят на едно място, те престават да бъдат пари.“

Още от най-древни времена, когато проститутки обслужвали богомолците в храмовете на Близкия изток срещу дарове в златни монети за божествата, парите са тясно свързани със секса. С развитието на капитализма тази връзка става все по-трудна. Както отбелязва самият Бенджамин Франклин още в зората на капиталистическата епоха „Парите раждат пари, тяхното потомство ражда още пари и така нататък.“

Подобно на всяко живо същество парите до такава степен притежават способност да се възпроизвеждат, че някои викториански мислители — като Карл Маркс и Фридрих Енгелс — били скандализирани от това тяхно поведение, което по странен начин наподобява секса при хората и животните.

Сякаш в отговор на викторианското тесногръдие двайсти век е една подчертано бунтарска епоха, през която и сексът, и парите са много по-освободени. Онова, което малко по-рано противозачатъчните таблетки са сторили за секса, през втората половина на века компютрите правят за парите. В резултат обществото навлиза в ерата на безпрецедентен монетарен про мискуитет.

Още с изобретяването на телеграфа хората се впускат да търсят методи за превеждане на суми пари по електронен път. С помощта на новото изобретение банките наистина получават възможност да ускорят определени услуги, но всички видове парични операции все още се извършват лично. Едва със създаването на чековите книжки и особено с настъпването на ерата на кредитните карти след Втората световна война банките най-после успяват да влязат в крак с новите технологии. След като все повече хора предпочитат да плащат с чек или с карта, банките нямат друг избор, освен да изнамират все по-сигурни и ефективни методи за превеждане на значителни суми на големи разстояния.

В известен смисъл ерата на електронните пари започва през 1960 г., когато компанията „Америкън Експрес“ за пръв път поставя специален код от магнитно мастило върху пътническите си чекове, с който да се ускори автоматизираната им обработка. Тъй като пътническите чекове се издават само със строго определена номинална стойност, в кръгли суми и без центове, те много по-лесно се поддават на електронна обработка в сравнение с написаните на ръка чекове от лични банкови сметки.

Още по-важна крачка към усъвършенстването на електронните пари е направена през 1972 г., когато банката на Федералният резерв в Сан Франциско експериментира с извършване на без хартиен, изцяло електронен паричен превод до своя клон в Лос Анджелис. До 1978 г. мрежата на електронни преводи вече обхваща всички поделения на Федералния резерв на цялата територия на Съединените щати, макар да се използва на първо време само за вътрешни преводи в рамките на системата. Тази мрежа се разширява още повече с приемането от Конгреса през 1980 г. на Закона за монетарния контрол, по силата на който системата на електронните пари обхваща всички финансови институции, свързани с дейността на Федералния резерв.

За пръв път тази електронна мрежа се отразява по осезателен начин на живота на обикновените американци през 1975 г., когато осигурителната администрация и федералната пенсионна система на САЩ предлагат на всички обхванати лица опцията да получават сумите по електронен път направо в банковите си сметки. Скоро примерът им е последван и от други пенсионно осигурителни мрежи и системи за изплащане на заплатите на държавните служители. Използването на електронни преводи при изплащането на заплати постепенно обхваща цялото заето население на страната, като тази практика се разширява още повече с времето, обхващайки автоматичните удръжки за спестовни облигации, ипотеки, застрахователни и пенсионни вноски, както и плащането на данък общ доход.

Първоначално системата работи доста тромаво. Финансовите институции записват всички суми на депозитите и плащанията на магнитни ленти, които се разпращат по куриер между отделните клонове на Федералния резерв. Те просто заменят големите количества хартиени формуляри, които биха били необходими за регистриране на всички операции. Постепенно, със създаването на по-усъвършенствана технология, Федералният резерв е в състояние да избегне човешката намеса при запис на информацията на лента, тяхното механично пренасяне и зареждане в четящите устройства на отсрещната банка; самите компютри започват да си предават нужната информация по телефонна линия, с което към началото на 90-те години е създадена познатата ни днес електронна банкова система.

Към 1992 г., двадесет години след създаването на компютъризираната система на Федералния резерв, по електронен път вече се извършват по 67 милиона трансфера годишно на обща стойност 200 трилиона виртуални долара. До средата на 90-те години само през мрежата на Федералния резерв преминават вече по 20 милиарда долара дневно; за сравнение, с чекове през същия период се изплащат по около 47 милиарда долара на ден. До ден-днешен електронното банково дело остава една до голяма степен дискретна професионална дейност, от която средният гражданин извлича полза най-вече чрез възможността за директен превод на редовните му доходи или за бързо прехвърляне на суми на големи разстояния.

Преди още да се научат да теглят пари от сметките си по електронен път, много работещи постепенно свикват да получават заплатите си, директно преведени в банковите им сметки от работодателя. В Германия и някои други западноевропейски страни тази практика е въведена още от 70-те години, а през 80-те тя се разпространява и в Северна Америка. С времето, след като хората се успокояват, че парите наистина постъпват в банковите им сметки, те започват да използват метода на електронния трансфер за прехвърляне на пари от една сметка в друга, за безкасово заплащане на режийните си разходи, за автоматично удържане на сумите по спестовните им и пенсионните влогове. Ако не се смятат отделни хакери и технофили обаче, твърде малко са хората, които използват удобството на електронното банково дело за управление на личните си финанси. Самата идея частни лица да извършват всички видове операции по сметките си с помощта на домашния компютър се оказва доста по-малко привлекателна за средния гражданин, отколкото са си представяли разните футуристи и технофили. Финансовите институции така и не съумяват да създадат технология, на която хората да се доверят дотам, че да я предпочетат пред живия контакт с банковия служител.

Електронните парични системи достигат различна степен на развитие в отделните икономически и технологично напреднали държави. Така например германците предпочитат да плащат текущите си разходи с обикновени дебитни карти, а кредитни карти използват значително по-малко от американците. В Европа като цяло се използват много по-малко чекове, отколкото в Америка; някои европейски страни изобщо прескачат тази фаза от развитието на парите, преминавайки от книжни направо към електронни пари. За разлика от тях японците предпочитат да заплащат дори големи суми в брой. Въпреки тези различия във всички напреднали държави и сред световния финансов елит се наблюдава тенденция към все по-пълно заменяне на книжните пари с електронни, към извършване на всякакви видове плащания, обработка и регистрация на монетарни операции изцяло по електронен път.

Оказва се, че много общества в различни части на света приемат електронните банкови операции значително по-бързо и с по-голяма готовност, отколкото в Северна Америка. До началото на 90-те години почти 100% от работниците и служителите в Япония вече получават заплатите си чрез директен електронен превод в банковите си сметки. В Европа през същия период този процент е около 90, а в Съединените щати — едва около една трета.

През 90-те години в някои райони на САЩ електронните карти постепенно изместват както правителствените чекове за социална помощ, така и талоните за храна. Превеждането на социалните помощи по електронен път се оказва за предпочитане, защото с него се предотвратява възможността за кражба на лесно разпознаваемия правителствен чек от пощенската кутия на получателя. При новия метод на разплащане с магнитна карта обаче много неграмотни хора стават жертва на безскрупулни търговци, които с касовите апарати източват неправомерно големи суми от картите им, или на най-обикновени улични крадци.

С разширяване на националните мрежи за банкови преводи в рамките на отделните държави възниква необходимостта и от международен електронен трансфер на пари. През 1977 г. в Брюксел е създадена Система за световни между банкови финансови телекомуникации, известна по цял свят с английските си инициали SWIFT, която си поставя за задача координирането на транс граничното движение на електронни пари. SWIFT се разраства в най-голямата международна финансова електронна мрежа, свързваща банковите системи на над сто отделни държави.