„Ако искаш мир, готви се за война.“

Нарушаване на пакта за не нападение.

На 22 юни 1941 г. в 5 ч. сутринта, Германия обяви състояние на война със СССР и армията й навлезе по цялото протежение на границата в съветска територия. Във войната срещу Съветския съюз се включиха армиите на Унгария, Словакия, Румъния, Финландия. Свои войскови части изпратиха последователно Италия и Испания.
Така, както цар Борис предварително беше решил, България не влезе във война със Съветския съюз и запази с него пълни дипломатически отношения. Нещо повече. Независимо от системните нарушения на тези нормални дипломатически отношения от страна на СССР, цар Борис, имайки свои съображения (които отбелязахме вече), не позволяваше ни най-малък повод за усложнения от формален или конкретен характер на тези отношения. Използването на някои български военноморски съоръжения от германците (сухия док, строен с български средства във Варна), влизаше в клаузите на Тристранния пакт и немците бяха в тях още след влизане в сила на пакта. Дори в разгара на антисъветското настъпление (по сведения на немския пълномощен министър в София Бекерле), цар Борис не прие и не позволи издаване на входна виза на генералния секретар на руските емигранти в Сърбия – Лев Сердаковски, който имаше намерение да иска подкрепа от царя за „съдействие на националното руско правителство, чиято цел е постигане на окончателна победа над болшевизма“. Царят отклонява и други подобни предложения, изхождайки от принципа, че това не е от негова и на българското правителство компетентност.
Неочакваното в началото на тази гигантска битка беше не внезапното нахлуване на немските войски в Съветския съюз (дори в България се говореше почти открито, че преминаващите от Гърция немски войски се отправят към съветската граница). Неочакваното в това начало беше невероятната неподготвеност на съветското разузнаване и съветската армия за началото и хода на войната. Денят 22 юни бе неделя, значителна част от офицерския състав бе пуснат в отпуск (в момент, когато на западната граница са концентрирани за настъпление цели германски армии и Москва твърди, че разполага с отлично разузнаване). Когато обаче в неделната сутрин германските „щуки“ бомбардираха съветски градове и военни обекти, „прославените“ червени генерали се събуждаха по пижами в служебните си дачи из Подмосковието. Обкръжението на „върхушката“ не посмя да събуди дори Сталин преди определения му час, докато германските танкове бяха вече на километри и километри в съветска територия. За пореден път стана съвсем ясно, че поне до Втората световна война основната сила на болшевишката държава е пропагандата и дезинформацията. Сега Москва скъпо плащаше за това. Месеци преди започване на войната, СССР се хвалеше, че минути след започване на евентуална война над 2000 съветски самолета ще се вдигнат в небето. Действителната картина обаче се оказа съвсем друга. Немските бомбардировачи почти не срещнаха съпротива от съветските изтребители, а голяма част от бомбардировачите на съветската армия бяха унищожени на земята, по летищата, преди да успеят да излетят.
Нещата не се оправиха и след месеци, когато бе извършена основната мобилизация на Червената армия. Германците осъществяваха невиждано дотогава по дълбочина и устрем настъпление. Това, което ставаше със съветската армия не беше „тактическо отстъпление“, това беше „разгром“ в истинския смисъл на думата и никоя пропаганда вече не можеше да го отрече. Една сковавана в продължение на десетилетия от страх и насилие страна и армия не можеха да се съпротивляват с подобаваща упоритост за една голяма страна. Партийните секретари вдигнаха секретните архиви на своето деспотично управление и заедно с органите на НКВД бягаха през прахоляка на отстъпващата армия на Изток. Още до края на есента германците проникнаха до Москва, завладяха богатите каменовъглени райони на Украйна и Южна Русия, обсадиха Ленинград, взеха огромно количество пленници и военна техника. Заедно с това обаче, особено през суровата зима 1941/1942 г., главното командване на Вермахта се убеди, че зимите ще бъдат кошмарни за техните войски. Зимното контранастъпление на съветските войски при Москва показваше, че войната нямаше да свърши така скоро. Два фактора играеха вече роля за това. Още на 24 юни 1941 г., два дни след германското нахлуване в СССР Англия и Съединените щати обявиха тържествено, че ще подкрепят Русия. На 7 декември 1941 г. с една мащабна операция на японската авиация бе почти унищожена тихоокеанската американска флота във военноморската база Пърл Харбър на Хавайските острови. Америка влезе активно във войната. Огромната икономика на Щатите мина изцяло на военни релси. Първите конвои от кораби с подкрепления за Съветския съюз се движеха през Северния океан към пристанището Мурманск. След обявяване на война на САЩ от Германия и Италия (11. XII. 1941 г.) страните членки на Тристранния пакт бяха задължени да обявят война незабавно на двете велики западни демокрации. Макар че България обяви „символична война“, това е разстроило изключително дълбоко Борис III (неговата теория беше, че както в Първата, така и Втората световна война, победителка ще бъде тази коалиция, на чиято страна застанат Съединените Американски Щати). По всички сведения, с които разполагаме, той е имал доста остри пререкания с правителството по този повод, но не е успял да отхвърли общите за всички съюзници в Тристранния пакт изисквания за влизане във война със САЩ, както това беше постигнал вече с участието ни във войната срещу Съветския съюз.
За първи път България влизаше във война със САЩ, чиито представители бяха оказали значителна помощ при защита на кауза на България след Първата световна война. Тъкмо заради това обявяването на „символична война“ на САЩ и Англия е един от тежките удари върху духа и самочувствието на царя.
Днес, когато знаем добре решенията на конференциите в Техеран и в Ялта, засегнали дори традиционните съюзници на френската и англо-американската политика – като Чехословакия, Югославия, Полша и Румъния, можем да бъдем сигурни, че един акт на не присъединяване във войната срещу САЩ нямаше да има почти никакво практическо значение за следвоенната ни съдба. Единствено, което бихме добавили към моралните преимущества на България, щеше да бъде фактът, че страната ни никога не е воювала срещу САЩ.
Втората съществена причина, която доведе до обрат на войната в Съветския съюз, трябва да се търси много по-дълбоко. Началното триумфално напредване на германските войски беше не само израз на военната мощ на Райха в този момент и на хаоса във военната администрация на Червената армия. Имаше нещо много по-съществено, което улесняваше немското напредване – това беше мълчаливото съдействие на онази голяма част от съветското население, което чувстваше разгромяването на болшевишката система като освобождение след повече от две десетилетия кървава диктатура, превърнала се от периода около 1935-1938 г. в поголовна и унищожителна разправа не само с безпартийните, но и с огромна част от партийните кадри. Социалистическата революция се самоизяждаше и чрез ужаса и страха от НКВД настройваше срещу себе си съветските граждани както с партийни книжки, така и безпартийни. Нито армията от „чекисти“, нито партийните функционери можеха да спасят срутващата се машина на диктатурата. Германските войски обаче след първите смайващи победи забравиха този психологичен момент. Немското чувство за господство и желанието при всяка война да поставят победените на колене, извърши своето. Никой не би помогнал на Сталин така, както немската арогантност стори това. СС-групен-фюрерите и пренебрежителното, брутално и много често жестоко държане на фелдфебели и низши офицери, накара руския народ да разбере, че в страната му влизаха не освободители, а окупатори. Изстрадалата от диктатурата руска душа почувства ножа на завоевателя още по-болезнено в плътта си. Тъкмо в този момент, когато държавата на диктатурата се сгромолясваше поне в европейските й очертания (правителството и Сталин си бяха осигурили убежище извън Москва, търсеха се възможности за сепаративни преговори и мир с германците посредством цар Борис и не воюваща България), тъкмо тогава, в защита на земята си се изправи самата Русия, унищоженият и повален на колене руски народ. Всичко се впрегна, за да се противопостави на нашественика. Докато в началните фази на войната бяха евакуирани едва 0,5 до 2% от важните заводи в заеманите от германците територии, в пролетта и лятото на 1942 г. те достигаха вече 50 до 60% от произвеждащата въоръжение техника.