// Вие четете...

Управлението

Надпревара в създаването на нови оръжия.

„Най-лоша е скритата опасност.“

Бившият Съветски съюз има дълга история в програмите за психоманипулации, в които се прилагат техники като енергетика, психоенергетика или психотроника – използване на излъчваната енергия. Първата научна работа в тази област принадлежи на Запада, но впоследствие е „открадната” от СССР. От десетилетия насам научните кръгове в САЩ пренебрегват трудовете на хора като Мори Абрамс, Йеронимус, Тесла, Де ла Уер, Даун и Райх, и по този начин дадоха на Съветите преднина от поне 30 години, за да изградят и укрепят позициите си в психотропните оръжейни технологии.

През 1978 година на мирните преговори САЛТ руският президент Леонид Брежнев предложи забраната на оръжия, „по-страховити, отколкото човекът някога си е представял“. Но президентът Картър, в неведение за постигнатия от Съветите напредък, нямал представа за какво става дума.

Но някои отдели на американското правителство вече бяха осъзнали реалността на психотрониката. Както вече споменахме, от 1960 до 1965 година към американското посолство в Москва беше насочена смесица от електромагнитни и микровълни, които причиняваха широка гама от физически и умствени заболявания сред американския персонал там. Накрая всичко завърши със смъртта на американския посланик. Д-р Стивън Посони, някога научен консултант на МО, вече пенсиониран, разказва: „След като нашият посланик в Москва почина от левкемия заедно с още двама служители, изведнъж ни просветна, че трябва много хубавичко да огледаме какво става.“

В резултат от случилото се е стартиран проектът ПАНДОРА, който включва няколко паралелни проекта с имена ТУМС, МУТС и БАЗАР. В тях участват ЦРУ, Агенцията за изследване на модерни проекти (АИМП), Външното министерство, ВМС и СВ. Проектите имаха за задача да изследват ефектите от излъчваните от Съветите микровълни върху хора и животни.

За загрижеността на американската страна може да се съди по поверителната телеграма, изпратена от посланика на САЩ в Москва, подписана от Бремънт, до външния министър във Вашингтон, окръг Колумбия, през април 1976 година:

… Друг неблагоприятен фактор, е излагането на служители и техните семейства на значителни нива електромагнитно излъчване, насочено към сградите на посолството от съветски източници. Ситуацията силно повиши стреса и тревожността сред служителите и останалите. Проблемът е особено тежък за 35-те служители, които живеят и работят в сградата на посолството, и техните семейства, като в някои от случаите става дума за бременни жени и деца. Каквито и да са последствията от излагане на електромагнитно излъчване, повечето хора в посолството сега имат допълнителен повод за тревоги, като се има предвид, че и без това живеят под силен стрес. Допълнителна поверителна информация по тази тема има в A/SY и M/MED.

… През последните няколко седмици съветските власти предприеха енергична, интензивна кампания на тормоз върху служителите на посолството и техните семейства. Наскоро за една нощ различни наши служители бяха получили над 70 телефонни обаждания. Освен че затрудняват съня, тези обаждания често плашат служителите и семействата им. В няколко случая бяха отправяни конкретни заплахи срещу деца. Неколцина офицери получиха смъртни заплахи, други са били задържани и блъскани от банди съветски граждани. Други примери за заплахи са: пускане на погребална музика по телефона на детето на един служител, повреждане на частни автомобили и неколкократни заплахи за поставяне на бомби, които наложиха евакуирането на всички жилищни помещения в посолството и архива.

Електромагнитните вълни, насочени към посолството, по-късно наречени „Московските сигнали“, са били от късия и дългия спектър, и са имали сложни модулации, някои от които произволни. Един меморандум с гриф „свръхсекретно/само за четене“ от 20 декември 1966 година на АИМП показва колко опасно е било това:

„Белият дом, чрез РССАЩ [Разузнавателния съвет на САЩ], нареди в рамките на МВНР, ЦРУ и МО да се проведат интензивни изследвания с цел да се установи каква е заплахата. Националната програма се координира от МВнР под кодово име «ТУМС». АИМП също участва, като проучва малка част от общата програма, една от потенциалните заплахи – какъв е ефектът от ниските нива електромагнитно излъчване върху човека. Този меморандум обобщава първоначалните резултати, получени от програмата с име ПАНДОРА.“

През април 1976 година външният министър Хенри Кисинджър изпраща телеграма до посолството на САЩ в Москва. В нея се обобщават резултатите от проучванията за Московския сигнал.

Съветската работа в тази насока очевидно е тревожела САЩ, макар че това нито веднъж не е признато официално. Но действително са имали основателни причини за загриженост – например през 1974 година В. П. Казначеев вярва, че е демонстрирал как може да се предизвика смърт от разстояние чрез насочване на ултравиолетови лъчи към обекта. През същата година Роберт Павлита, чешки инженер, показва как с психотронно приспособление се убиват насекоми от разстояние.

От американското разузнаване е докладвано, че Павлита е разработил две психотронни оръжия – едното с обсег до 320 км, а другото на всякакви разстояния и способно да предизвика неконтролируеми емоции, припадък, парализа или смърт. По онова време Павлита е имал 30-годишен опит в разработването на психотронни генератори.

На запад продължават да се чуват непотвърдени разкази за подобна научна работа. Един американски биофизик, участвал през 1979 година в програма за обмен на опит в Прага, разказва: „Точно преди моето пристигане един източно германски студент загинал при работа върху един проект, при който се използвал свръх проводим вълновод [криогенно устройство, което насочва радиовълните с огромна точност]. Но случилото се след това е още по-странно. Руснаците съборили напълно едната стена на лабораторията по физика и цялото криооборудване, вълноводи и други машинарии били откарани в един замък близо до чешко-съветската граница.“

След това биофизикът продължава: „От други професори, които ми помагаха в проекта, научих че няколко месеца по-късно съветските учени вече можели да убиват кози на разстояние над един километър и да постигат дезориентиране или други странни ефекти, в зависимост от ъгъла на главата спрямо лъча, на доста повече от два километра.“

След „Московските сигнали“ друга дейност на СССР разтревожила Щатите, са така наречените „Кълвачови сигнали“, които били усетени за пръв път в края на 1975 година и продължили доста време след това. Тези високочестотни сигнали можели да бъдат уловени от домашните радиоапарати на 21 Mhz и се чували като повтарящо се почукване, откъдето идва и името им.

Накрая сигналите биват проследени до три станции в Рига, Латвия. Всеки излъчван сигнал бил 25–30 пъти по-силен от естественото земно електромагнитно поле, чиято честота е 7–7,5 Hz. Анализиралите сигнала учени стигнали до теорията, че мозъците на бозайниците са естествено настроени на 7–7,5 Hz честота, но 25% биха били засегнати от 10 Hz кълвачови сигнали. След това било решено, че тези модулации могат да се адаптират така, че да пренасят всякакви послания, които да бъдат напомпвани директно в мозъка.

Честите промени в характеристиките на предавания импулс, а също и в честотата, предполагали че сигналът се използва за дистанционен контрол или телеметрия. Все пак въз основа на разузнавателни сведения, събрани от РУМО, е решено че кълвачовите сигнали всъщност са първият опит на Съветския съюз да разработи отвъд хоризонтен радар (ОХР).

Първата радарна станция е построена през 1975 година и тестовете продължават няколко години. Оказва се, че електромагнитният сигнал отслабва, след като премине през полярната йоносфера. От десет изстреляни ракети радарът можел да гарантира засичането само на няколко. „Кълвачът“ е рожба на Ф. Кузминский, главен проектант, който по-късно става директор на НИИ (Научен институт за изследвания). Вътрешните боричкания за власт между Кузминский и Владимир Иванович Марков, консултант по техническите науки, стопирали проекта. Макар очевидно да решавал проблемите на политическата система, Кузминский очевидно не бил в състояние да получи подкрепа от съветския режим и работата му така и си останала недовършена.

В доклада на РУМО за системата „Кълвач“ неведнъж се споменава за разработката на Кузминский като за „система оръжие“, но сега вече се знае, че първоначалният му замисъл не е бил такъв. И все пак при откриването му в Щатите са смятали, че предназначението му може би е „да контролира метереологичната обстановка в света и въздейства физиологично или психологически върху хората извън СССР“.

Сега същите цели се преследват от програмата ХААРП на МО, за която в момента се строи база в Аляска, САЩ. Състезавайки се помежду си, СВ и ВМС се впуснаха в интензивни изследователски програми, обхващащи аспекти от електромагнетизма, микровълните, радиопредаванията и т.н. Повечето от тези програми бяха и си остават строго поверителни.

Някои проекти, които в началото не са били секретни, са засекретени в края на 70-те години на XX в. Където и когато от тези програми излиза нещо интересно, ЦРУ се намесват, финансират програмата, разширяват я и докопват резултатите. Гласувани са закони, които да предотвратят всякакви обществени разследвания, а на университетските власти е забранено да разпитват ангажираните в тези програми учени от техните академични общности.

Образователната стойност и етиката са оставени на заден план. Подобно е положението и в някои британски университети. Резултатите от някои експериментални програми са потресаващи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар