„Героят се ражда за себе си, но умира за хората.“

Федор Федорович Ушаков е роден през 1744 г. На шестнадесет години е приет за кадет във Военноморския корпус в Санкт Петербург. В края на корпуса Ушаков, завършва като мичман, участва в пътуването от Кронщад до Архангелск и край бреговете на Швеция. Ушаков получава първия си боен опит по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. През тези години той плава първо по Азовско море, а след това, като командир на малък кораб, в Черно море, където за първи път участва във военни действия. Тези плавания били за Ушаков важен етап от подобряването на опита му във военноморското дело. Неудовлетворен от това, младият Ушаков изучава с голям интерес богатия опит от бойните действия на руската ескадра в Средиземно море, особено в битките на Наварино и Чесме, както и действията на руския флот в Седем годишната война.

Адмирал Ф.Ф. Ушаков

През 1776 г. Ушаков участва в пътуването от Балтийско до Средиземно море. От края на май 1781 г., командвайки линкора Виктор, той плава в Средиземно море в продължение на една година като част от ескадрата на адмирал Сухотин, която е изпратена там поради добре известната декларация на Екатерина II за въоръжен неутралитет. Скоро след завръщането си от това плаване Ушаков участва пряко в създаването на новия Черноморски флот и е първият възпитател на черноморските моряци.

През този период линейната тактика доминира във ветроходните флотилии на Западна Европа. Основните му принципи са формулирани в края на 17-ти век от французина Павел Гост и изложени в неговата книга, която се появява през 1697 г. Тези принципи в редица флоти, и особено във френския и английския, са издигнати до догма и в Англия дори са включени в официални инструкции и разпоредби. Флотите били инструктирани да атакуват цялата линия на противника наведнъж, като стриктно спазват подреждането в редици и да стрелят само по определения кораб, без да обръщат внимание на действията на останалите вражески кораби и техните собствени кораби, които се бият наблизо. В същото време било строго забранено корабите да излизат от бой в битки, а също и да участват в битка с враг, който има числено превъзходство в корабите. Всичко това сковава инициативата на командирите на кораби и командири на ескадри, води до стагнация на тактическата мисъл, до стереотипни действия по време на морски битки. В допълнение, това предопределя и защитната тактика, тъй като всеки от противниците се страхува да бъде в неблагоприятни условия. Не става дума за решителни битки. В резултат на това в средата на 18 век флотите на западно европейските държави преживяват изразена криза във военноморската тактика.
Различна ситуация се развива в руския флот, където от самото начало на развитието на тактическата мисъл шаблонът и рутината са му чужди. Петър I и следващите руски военноморски командири въвели много нови, оригинални неща в тактиката на флота. Така, например, Гангутската победа на Петър I (1714 г.) е пример за комбинация от военна хитрост и маневра, използвани, когато руската галерна ескадра се среща с шведския военноморски флот. Своеобразна е и атаката и унищожаването на шведските ветроходни кораби край Гренгам от руски галери под командването на Голицин (1720 г.). Тактиката на изключителния руски адмирал Григорий Спиридов е напълно различна от тактиката на флотите на западно европейските страни. В битката при Чесме (1770 г.), наред с използването на бойната линия при формирането на ескадрата (по време на битката в Хиосския проток на 24 юни), той умело организира маневрата на специално отделен отряд кораби, който осигурява (в битката в Чесменския залив на 26 юни) артилерийска подкрепа за огневата атака, в резултат на която почти целият турски флот е унищожен.
Но ако при Гангут и Гренгам основата на тактиката била качването на борда (галери срещу ветроходни кораби), а при Чесма – атака срещу врага на котва, тогава Ушаков обогатил тактиката с широко използване на маневра в морската битка. В иновациите, в решителното отхвърляне на остарелите възгледи за битката, в смелостта на търсенето била творческата сила на изкуството на Ушаков.

Новостите в тактиката на Ушаков срещнала както открита, така и скрита съпротива от страна на реакционните представители на флота, които раболепствали пред чужди страни. Но резултатите от битките, водени от Ушаков, били най-добрата защита на неговите напреднали тактически възгледи. В борбата срещу старите консервативни възгледи за формите и методите на водене на война, с опитите на чуждестранни военноморски офицери, които са били на служба на руския флот, да наложат тактиката на западните флоти, тактиката на Ушаков се въвеждала все по-задълбочено в практиката на бойните действия на руския флот.
Ушаков твърдо си помнел предупреждението на Петър I, че при използване на устава „не се придържайте към правилата, като сляпа стена, защото там са написани правилата, но няма времена и случаи“. Маневриращата тактика на Ушаков не изключвала линията като един от елементите на бойния ред, но за него линията не била единствената форма на построение, тя била изцяло подчинена на маневрата. Ушаков комбинирал линейния ред с маневриране и преустройство в други бойни формирования и показал примери за настъпателна тактика на ветроходния флот – обгръщане на фланга, разчленяване на вражеската формация и др.