// Вие четете...

Ниво на океана

Морски граници и метод за техния разчет.

„Незнанието на правото вреди.“

Видове морски граници.

В Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. са установени следните видове морски граници:

– външна граница на териториалното море;

– външна граница на прилежащата зона;

– външна граница на изключителната икономическа зона;

– външна граница на континенталния шелф.

В преговорните процеси са държавите имащи съседни или противоположно лежащи брегови линии, в които важна роля играе разчета на положението на средната линия, разграничаваща морските пространства. Така в параграф 15 от Конвенцията се указва: „Ако бреговете на две държави са разположени един срещу друг или преминават един към друг, нито едната, нито другата държава има права, освен ако между тях не е сключено споразумение за друго, тогава те разпространяват своето териториално море по средната линия”.

Разчитане разположението на указаната по-горе линия и на морските граници, и тяхното показване на официалните морски карти се явява една от важните задачи на навигационното хидрографско осигуряване на морските дейности на държавата, както и на нейните интереси в международното право, във военно и икономическо отношение.

Изходни геодезически данни.

Изходните геодезически данни са необходими за построяването на морските граници, и се явяват така наречените „изходни линии за измерване на ширината на териториалното море”.

Съгласно параграф 5 от Конвенцията „нормална изходна линия” се явява линията на най-големия отлив по протежение на брега, указана на официалните крупно мащабни навигационни морски карти на крайбрежната държава. В местата, където бреговата линия е дълбоко изрязана и извита, или където има в близо бряг от верига острови, могат да се установяват „прави изходни линии”, съединяващи точки от брега, официално установени от крайбрежната държава.

По такъв начин, изходната линия съгласно Конвенцията се състои от последователни прави изходни линии и нормални изходни линии, събиращи се в общи точки от брега. Координатите на крайните точки на правите изходни линии се посочват в официален списък.

Координатите на точките от морските граници трябва да се разчитат с машинни програми, не ползващи се в качеството на изходни данни в цифрово точково координатно представяне на изходящите линии – „цифрова линия”.

Географско определяне на морските линии.

С Параграф 3 от Конвенцията е установено, че ширината на териториалното море се установява от държавата до предела, не превишаващ 12 морски мили. В държавата е установена ширина на териториалното море равна на 12 морски мили. В параграф 4 от Конвенцията външната граница на териториалното море се определя като „линия, всяка точка от която се намира от най-близката точка от изходната линия на разстояние, равно на ширината на териториалното море”. Аналогично положение се приема и за морските граници, преминаващи на други разстояния от изходната линия: границите на прилежащата зона (24 мили), границите на изключително икономическата зона (200 мили), ограничителните линии, използвани за установяване на външната граница на континенталния шелф (ВГКШ), от 350 мили. По такъв начин, общото определяне на морските граници, преминаващи на зададено разстояние D от крайбрежната страна, може да се формулира като „линия, всяка точка от която се намира от най-близката точка от изходната линия на разстояние, равно на D”. Такива линии ограничават определените морски зони, простиращи се от брега, и по нататък, за разлика от средната линия, ще ги наричаме „зонални граници”.

Средната линия между крайбрежията на две съседни или срещулежащи крайбрежия на държавите се определя от параграф 15 на Конвенцията като линия, проведена по такъв начин, че всяка нейна точка се явява равноотстояща от най-близката точка на изходните линии на тези две държави.

Методи за разчитане на морските граници.

Бреговата линия показана на морските карти, или представена в цифров вид се явява, като правило, доста извита линия със случайна форма. Поради това разчета на координатите на точките от зоналните граници и средните линии представлява достатъчно сложна процедура. На практика за разчет на зоналните граници се използва така наречения „метод на затворените дъги” и „метода на паралелните трасета”. В ръководство на комисията на ООН по границите на континенталния шелф тези методи се считат в качеството на приемлива методика за определяне на зоналните граници (метод на паралелните трасета – за разчет на точките от границите относно правите изходни линии). Методите се характеризират като итеративни с използване на „изчерпващ алгоритъм за комбинативно търсене” за анализ на „всички възможни комбинации на двойка точки”. Методът на „затворените дъги” и на „паралелните трасета” се използват, например, в програмния комплекс CARIS LOTS, предназначен за реализация на положенията в параграф 76 от Конвенцията. В ръководството по неговото използване се предвижда разделна процедура по разчета на границите относно нормалните и правите изходни линии (ИЛ).

В издание на The “Hydrographic Journal” през 2009 г. е публикувана статия на А. Кристенсен, където е разгледан метода за определяне на морските граници, основан на последователност на построяването на линии, конформни линии на брега (така наречения метод „waterlining” или „шаттен”). Методът се определя като „напълно автоматизирана процедура, при която се изпълнява построяването на морските граници с отчитане на всички точки и извивки на бреговата линия”, а при разработката на дадената методика се е изхождало от разбирането на това, че основния проблем при установяване на границите на море се явява разпознаването на очертанията и работата с тях. Ще отбележим в тази връзка това, че Конвенцията на ООН по морско право не съдържа положения за необходимостта на каквото и да е отразяване на извити брегове в очертаването на морските граници. Единствен критерии за точки от зоналните граници се явяват съблюдаването на зададеното разстояние до най-близката точка от изходната линия, за средната линия – равенството на разстоянията до най-близките точки от изходните линии за двете страни. Освен това, Ръководството на комисията на ООН по границите на континенталния шелф напомня за известно свойство на зоналните граници: тя е „по-проста от нормалната изходна линия”.

За разчета на координатите на точките от средната линия по известния метод на основата на посочения по-горе алгоритъм „комбинирано търсене” е предложен от Г. Карера.

Очевидно е, че математическата основа на споменатите вече методи, както и всякакви други смислени методи за разчет на морските граници, трябва да съдържа решение на известните в геодезията права и обратна геодезическа задача (ПГЗ и ОГЗ).

Разчет на морските граници с използване на способа на линия на положението.

Съгласно приведените по-горе определения за зонални граници и средна линия, се явяват един вид изолинии. Всеки достатъчно малък участък от зонална граница се явява изостадия относно една от точките от изходната линия. Всеки достатъчно малък участък от средната линия може да се разглежда като хиперболична изолиния, а именно, нулева хипербола относно два фокуса, явяващи се най-близки точки от изходните линии на два срещулежащи или прилежащи едно до друго крайбрежия.

Поради това, напълно коректно за изчисляване на координатите на точките от такива граници е да се използва прийома, прилагането на известния в навигацията „способ на линията на положението”. Същността на способа на линия на положението се изразява в формула 1.

Δn=ΔU/g, (1)

Където U – измерван параметър (разстояние, разлика в разстоянията и други), определящ линията на положението; g – модул на градиента на параметъра U; ΔU – изменение на параметъра U; Δn – сместване на линията на положението по направление на градиента g, съответстващо на величината ΔU.

Ще разгледаме основните действия и формули, реализиращи предлагания метод. Изменението на величините ще обозначаваме с имена от един и повече символи (букви, букви и цифри), знака за умножение се указва с точка. За последователността на еднородни данни се използват индекси. Зададен брой K точки от границата ще получим в процеса на цикличните изчисления (K цикли), където индекса k приема значения от 1 до K.

Разчет на координатите на точките от зонална граница.

Изходни данни за решаваната задача се явяват:

– цифрова изходна линия, съдържаща N точки, представена с географски (геодезични) координати φti, λti в точка ti където индексът i приема значения от 1 до N;

– линейна величина D, определяща разстоянието на точките от границата до най-близките точки от изходната линия;

– избраното направление на последователност на изчисляваните точки от границата на местността (обхождане на сушата или по часовата стрелка, или против часовата стрелка);

– задаване за изчисление на K броя точки от границата.

Процедурата на циклични изчисления на координатите на точки от зоналната граница се илюстрира на рис. 1.

Рис. 1. Схема за определяне на точките от зоналната граница (обяснението в текста).

На тази рисунка:

– GG – действителното положение на линията на зоналната граница, на която трябва да бъдат определени координатите на точките със зададена честота (през промеждутък, примерно равен на ν);

– Ck– предварително определени в близост до търсените от границата точки, които ще наричаме, съгласно навигационната терминология, „изчислени”;

– Gk – намерени точки на зоналната граница;

– LL – изходна линия;

– Tk – опорни точки от изходната линия, с координати φotk, λotk.

На рисунката е показана общата схема на метода: по изчислени точки, последователно определени в цикли, и изчислени смествания Δn се намират точките G от границата. Координатите φc1, λc1 на началната изчислена точка Ck=1, намираща се извън зоната, близо до зоналната граница, достатъчно просто се определят по графични методи на навигационна морска карта за зададения район.

С цел опростяване на изчисленията, изпълнявани при многократното решаване на права и обратна задача, в алгоритъма за решаване на задачата е целесъобразно да се използва прийома изобразяване на елипсоида на кълбо. За това до цикличните изчисления, трябва да бъдат еднократно изпълнени следните разчети:

А) Изчисляване на параметрите α, κ, R за равноъгълно изображение на елипсоида на кълбо по Гаус (с изкривяване на дължините не по-малко от 3-ти порядък), където R е радиус на кълбото, на което се изобразява повърхността на елипсоида.

Б) Преизчисляване на географските координати (геодезичните) координати на точките от изходната линия (φti, λti) и на началната изчисляема точка φc1, λc1 в сферически ширина и дължина uti, wti, uci, wc1. Изчисляват се по известни зависимости u=u(φ), w=w(λ).

Разчетите в циклите се извършват с използване на сферичните координати в сравнение с простите формули на сферичната тригонометрия. Получените в резултат сферични координати на точките от зоналната граница ugk, wgk се преизчисляват в геодезични (географски) координати φgk, λgk по формули от вида φ=φ(u), λ= λ(w),

Във всеки k цикъл се изчисляват следните операции (рис. 1).

1. По координатите на изчислените точки Ck и координати на всички N точки ti от цифровата изходна линия, от решенията на обратните геодезически задачи (ОГЗ) получаваме значенията на разстоянията si. Намираме минималното от тях min(s)k и фиксираме координатите на съответните изходни точки Tk – опорни точки от изходната линия. Изчисляваме разликата

Δs=min(s)k (2)

Отчитайки, че за разстоянията g=1, по формула (1) имаме: Δn=ΔU= Δs.

2. Използвайки координатите на точките C, T, линейните величини Δn, v, от решаването на ПГЗ и ОГЗ получаваме:

– азимут Act от точка Ck към точка Tk явяващ се направление на градиента g от формула (1);

– координатите на точките Gk на границата;

– направлението Av, сместване от точките Gk+1 по формулата Av=Act±90º, където знакът зависи от избраното направление за обхождане на сушата;

– координатите на изчислените точки Gk+1 следваща цикъла.

Разчетите се прекратяват, ако в поредния цикъл получаваме k+1>K.

В резултат получаваме зададения брой точки Gk(ugk, wgk) от границата и опорните изходни точки Tk(uotk, wotk). Сферичните координати след това се преизчисляват в географски φgk, λgk; φotk, λotk.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар