// Вие четете...

Приложни науки

Морска магнитна снимка. Част 1

„По-добре да знаеш един занаят добре, отколкото десет – лошо.“

Въведение. Основни методи за изучаване на (гео магмгнитното поле) ГМП в океана се явява морската магнитна снимка. Морската магнитна снимка се явява съставна част от хидрографските изследвания на океаните и моретата. Дотолкова, доколкото ГМП е квазистационарно поле, то извършването на морската магнитна снимка може да се осъществи съвместно с извършването на промера и гравиметричната снимка. В методично отношение морската магнитна снимка има много общо с промера. Морската магнитна снимка, извършвана от ХС на ВМФ, се осъществява в съответствие с инструкция ИМ-86.

Не по-малко важен се явява въпросът за методите на изпълнение на морската магнитна снимка и способите за отчет на вариациите на ГМП, които за сега нямат окончателно решение, тъй като използването на морските МВС (магнитно вариационни станции) не винаги е възможно, а данните от бреговите магнитни обсерватории често не удовлетворяват по точност, заради разликите в структурите на полето на материка и в океана. Вариациите на геомагнитното поле (ГМП) влияят на точността на морската магнитна снимка. Поради това понастоящем голямо внимание се отделя на разработката на нови способи за отчет на вариациите на геомагнитното поле в океана.

Организация за извършване на ММС, изпълнявана в интерес на ВМФ. Магнитната снимка от кораб се явява основен вид на магнитометрични работи извършавани от Хидрографска служба на ВМФ в моретата и океаните.

По способите на провеждане, морската магнитна снимка се подразделят на площтна и маршрутна:

1) Площната снимка се изпълнява по пътя на плановото покритие на площта на обследвания район със системни галси със зададена подробност;

2) Маршрутната снимка се изпълнява с единични галси по пътя на следване на носителя на апаратурата.

Площната магнитната снимка включва в себе си покриване на района със система запланирани галси и сгъстяване на снимката по пътя на прокарване на допълнителни галси там, където с основните (запланираните) галси е открита необходимост от по-детайлно обследване.

При извършване на площна магнитна снимка се прокарват редови (паралелни), допълнителни, специални и контролни галси.

Редовите галси се явяват основни при извършване на площна магнитна снимка. Системата от паралелни редови галси осигуряват откриването на разпределението на ГМП в района на работа. Те се разполагат под ъгъл 90о45о към основното направление на изодинамите на ГМП в района на снимката.

Допълнителните галси служат за подробно обследване на откритите аномални участъци (детайлизация на снимката). Относително един към друг допълнителните галси се разполагат паралелно, взаимно перпендикулярно или радиално в зависимост от конкретно пространственото разпределение на ГМП в обследвания участък на района.

Специалните галси са предназначени за:

– избор на местата за установяване на морските МВС (магнитно вариационни станции );

– получаване на предварителни данни за характера на ГМП в района на работа;

– отчет на вариациите на ГМП по косвени способи и контрола на точността на отчитане на вариациите;

– изпълнение на други специални работи.

Контролните галси служат за оценка точността на снимката. Контролните галси се прокарват праволинейно, пресичайки редовите галси под ъгли, близки до перпендикуляра и преминаващи през целия район на работа.

За привързване на елементите на ГМП към мястото на тяхното измерване се използва плановата основа на промера.

Маршрутната магнитна снимка се заключава в измерване на индукцията на ГМП при преход на кораба от базата в района на основните работи и обратно, и се явяват попътни работи.

В зависимост от целите на морската магнитна снимка, тя се подразделя на три вида:

1) Обща (генерална) снимка – за разкриване на общия характер на разпределение на ГМП и неговите най-крупни аномалии. Способът за нейното провеждане е маршрутна и площна магнитна снимка с точност (СКП) на определяне на модула на пълния вектор на магнитната индукция Т от 60 до 90 нТл. Изпълнява се в мащаби 1:200000 – 1:500000 и по-малки с между галсово разстояние от единици до десетки километри;

2) Подробна (регионална) снимка – за разкриване и подробно изучаване на аномалиите на ГМП в пределите на отделни райони от Световния океан с цел създаване на магнитни карти. Способът за нейното изпълнение – площна магнитна снимка с СКП на определяне на Т от 30 до 60 нТл. Изпълнява се в мащаби от 1:50000 – 1:100000 с между галсово разстояние от стотици метра до единици километра.

3) Детайлна (локална) снимка – за обследване характера на аномалиите на ГМП с повишена подробност в интерес на решаване на конкретни приложни задачи, например създаването на нормално геомагнитно поле (НГП). Способ на провеждане – площна магнитна снимка със СКП на определяне на вектора Т от 10 до 15 нТл. Изпълнява се в мащаби 1:25000 и по-крупни с между галсово разстояние от десетки до стотици метра.

Мащаба на планшета се избира да е равен на мащаба на снимката или по-крупен. Мащаба на магнитната снимка се определя на основата на планираната точност за получаване на данни и очаквания в района на работа на средния хоризонтален градиент на ГМП. За тези цели се използват специални номограми, намиращи се в ИМ-86.

Морската магнитна снимка се изпълнява, като правило, в комплекс с други хидрографски работи, поради това между галсовото разстояние се установява в съответствие с изискванията, определяни от главната задача сведени в единен комплекс работи.

Работата по подготовката, провеждането и обработката на резултатите от магнитната снимка се подразделят на следните етапи:

– разработка на техническата документация (научно технически проект и техническо предписание);

– подготвителни работи в базата и на кораба;

– изпълнение на магнитната снимка;

– обработка на материалите;

– представяне на отчетните материали.

За измерване на магнитното поле с движещ се носител се използват протони, феросондни и квантови магнитометри, а при магнитометрични работи от леда, освен причислените се използват оптично – механични магнитометри. Наблюденията при извършване на снимка и необходимите обяснения се записват на лента от само писци и в журнали по установена форма.

Преди разработката на научно-техническия проект се изучава района на работа по картографски и описателни материали. В хода на планиране на работите се установява необходимата точност за извършване на измерванията на елементите на ГМП, подробността на снимката, нарезката на планшета, системата от галси, планират разместването на вариационните станции и наземните станции на РНС, геодезичната подготовка на района на работа и т.н.

При проектиране на снимката се поставя въпроса за рационалното разположение на галсите, а именно, за тяхното ориентиране относно изолиниите на изучаваното поле и относно един от друг. Разполагането на галсите зависи от характера на снимката. Една от задачите се явява откриването на крупните аномалии, която се постига чрез галсите на общата снимка, които трябва да се разполагат нормално към очакваното направление на тяхното разположение. При това галсите трябва да бъдат паралелни при постоянни величини на между галсовото разстояние. При подробна и детайлна снимка, направлението на галсите трябва да осигуряват най-голяма точност на снимката, което може да бъде достигнато по пътя на намаляване на погрешността на интерполация. Поради това направлението на галсите трябва да съвпада с направлението на максималното значение на хоризонталната съставляваща на градиента на полето.

При отсъствие на данни за характера на полето или в случай на усложняване (азинотропност) се препоръчва прокарването на галси по квадратна или правоъгълна мрежа.

Относително един към друг галсите могат да бъдат разположени:

– паралелно, когато се провежда равномерно покритие на цялата площ с еднаква подробност;

– взаимно перпендикулярно при обследване на аномалии;

– под някакъв ъгъл (във вид на зигзаг), когато е необходимо да се установи прегъване или пречупване на изолиниите на полето, разтеглено в някакво направление;

– във веер (радиални галси);

Научно – техническия проект представлява сам по себе си развърнато организационно – техническо решение на задачите и трябва да съдържа следните раздели: обяснителна записка, техническа обосновка на способа за работа, организацията на работа, приложения.

Техническо обоснование на способа на работата се явява основен раздел на научно – техническия проект, в което се обосновава:

– подбор на апаратурата (магнитометри, вариационни станции);

– разместване на апаратурата на носителя (кораб, самолет и т.н.);

– способите на определяне на мястото с указана честота и очакваната точност на определяне на мястото;

– точност на измерване и подробност на снимката, разположението на галсите;

– способи за определяне и отчет на поправките за вариациите на магнитното поле и девиацията;

– способи за съгласуваност на маршрутите, контрола, методиката на полевата и окончателната обработка на материалите и т.н.

На основата на научно – техническия проект се съставя техническото предписание за извършване на работите. Наред с инструкциите по морската магнитна снимка то служи за изпълнителите като основен ръководен документ.

След уточняването на изискванията се анализира изучеността на конкретните райони и се определя обема на работа, необходими за удовлетворяване на поставените изисквания. Установяват се изискванията за точността на измерванията и подробността на снимката, оценява се стойността на работите и се решават въпросите по икономическата целесъобразност за тяхното изпълнение.

В подготвителните работи в базата влизат:

– изучаване на научно – техническия проект и техническото предписание;

– проверка и настройка на апаратурата;

– изчислителни работи;

– подготовка на работните планшети, морските карти и пособията;

– подготовка на формулярите, журналите и бланковите материали;

– инструктаж на инженерния и техническия състав.

Подготвителните работи на кораба преди влизането в района на работа включва установка, регулировка и проверка на работоспособността на приборите.

Изпълнението на магнитната снимка включва:

– провеждане на рекогносцировъчно обследване на района;

– постановка на морските МВС (магнитно вариационни станции) и извършване на наблюдение за вариации;

– измерване на елементите на ГМП на редовите, контролните и специалните галси;

– привързване на измерените елементи към местата на измерване;

– определяне на поправките за девиация на магнитометъра;

– въвеждане и оформяне на полевата документация;

– предварителна обработка на материалите от магнитната снимка;

– контрол на резултатите от снимката.

При изпълнение на маршрутна магнитна снимка се извършва измерване на елементите на ГМП по маршрута на движение, определяне на поправките за девиация, водене и оформяне на полевата документация и обработка на материалите от снимката.

Първия етап от детайлната и подробната магнитна снимка се явява рекогносцировъчното обследване, което се провежда за уточняване на направлението на редовите галси и разстоянията между тях. В рекогносцировъчното обследване влизат:

– извършване на снимка на релефа на дъното и на магнитна снимка с цел уточняване на местата на постановка на морските МВС;

– прокарване в района на работа на три специални галса, преминаващи през целия район и пресичащи се близо до една точка под ъгъл 70 – 150°. В последствие един от галсите се използва в качеството на редови, а другите – в качеството на контролни.

Контролът на магнитната снимка се осъществява по пътя на прокарването на контролни галси, съставянето на сводка по изодинамите по рамките за стиковка със съседните планшети и с данните от предишни наблюдения.

Определянето на местата се извършва със същите методи, както и при снимка на релефа на дъното.

Обработката на резултатите от измерванията, съставянето на отчетните планшети и отчета за работата се извършва в съответствие с изискванията на ИМ-86 и РОИ-80.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар