„В голямото има нещо малко, в малкото – нещо голямо.“

Морета на Тихи океан.

Молукско море. Междуостровно море, разположено между островите Минданао, Сулавеси, Молукските и Талауд. Площта му е 291 000 км2, максималната дълбочина е 4 180 м, а максималната височина на приливите–1,4 м. Солеността е 34–34,8‰.
Новогвинейско море. Междуостровно море между Бисмарковия архипелаг и о. Нова Гвинея. Площта му е 40 000 км2, а обемът на водата – 60 000 км3. Максималната му дълбочина е 2 233 м. Приливите са ниски 0,3–0,5 м, а средната соленост е 34.5‰. Подводен хребет разделя морето на две котловини: западна – Новоирландска и източна – Новогвинейска. Проявен е подводен вулканизъм и има чести моретресения.
Охотско море. Вътрешно море, разположено в североизточна Азия между п-ов Камчатка, Курилските о-ви, о. Сахалин и о. Хокайдо. Протоците Лаперуз, Ревелски и Татарски го свързват с Японско море, а Курилските протоци – с Тихи океан. Площта му е 1,6 млн. км2, а обемът на водата – 1 365 000 км3. Максималната дълбочина е 3 372 м, а средната – 859 м. Височината на приливите достига 13 м, а солеността е 31–32‰.
Море Рос. Периферно море край бреговете на Антарктида, разположено между Земя Виктория и Земя Мери Бърд. На запад от море Рос е разположен о. Рос и намиращият се на него вулкан Еребус. Южната част на морето е покрита с ледове, а най-южната му точка е на 360 км от Южния полюс. Морето е наречено на английския полярен изследовател Джеймс Кларк Рос, който го открил през 1841 г.
Море Саву. Междуостровно море, разположено между островите Флорес, Саву, Сумба, Тимор и Солор. Площта му е 106 000 км2, а обемът на водата – 180 000 км3. Максималната му дълбочина е 3 470 м, а средната – 1 701 м. Средната годишна температура на повърхностните води е 29,9°С, а солеността – 34,6‰. Приливите имат височина 1,5–2,0 м. Морето се свързва със съседните басейни чрез дълбоки протоци, а в южната му част са разположени много коралови рифове.
Море Серам. Междуостровно море в Малайския архипелаг. Площта му е 187 000 км2, а обемът на водата – 227 000 км3. Максималната му дълбочина е 5 318 м, а средната – 1 209 м. Средната температура на повърхностните води е 27,5°С, а солеността 34‰. Приливите имат височина до 1.7 м. Подводният релеф има много сложен строеж.
Соломоново море. Периферно море, разположено между Соломоновите о-ви, о. Нова Британия и о. Нова Гвинея. Площта му е 720 000 км2, а максималната дълбочина в дълбоководната падина Сан Кристобал е 8 332 м. Солеността е 34,5‰, температурата на повърхностните води е 25–28°С, а височината на приливите – 1,2–2,0 м.
Море Сулавеси. Междуостровно море, разположено между островите Сулавеси, Калимантан, Минданао и Сулу. Площта му е 435 000 км2, а максималната дълбочина – 6 620 м. Средната температура на повърхностните води е 27,5 °С, а солеността – 3,7 ‰. Височината на приливите е до 2,2 м. На дъното на морето има действащ вулкан.
Море Сулу. Междуостровно море, разположено между Филипинските о-ви и островите Палаван, Калимантан и Сулу. Площта му е 348 000 км2, а максималната дълбочина – 5 580 м. Температурата на повърхностните води е 26,9–28,9°С, солеността – 33,5–34,2‰, а височината на приливите 2–3 м. В южната част на морето има многобройни коралови рифове.
Тасманово море. Периферно море между Австралия и островите Тасмания, Нова Зеландия и Нова Каледония. Площта му е 6 250 000 км2, а максималната дълбочина – 5 493 м. През зимата температурата на повърхностните води спада до 9°С, а през лятото достига 26°С. Солеността е 35‰, а височината на приливите – 5,3 м. Северозападната част на морето обхваща част от Големия Бариерен риф.
Море Фиджи. Район в югозападната част на Тихи океан, разположен между островите Фиджи, Новохебридски, Нова Каледония, Нова Зеландия и Кермадек. От запад и изток се огражда от подводни хребети Норфък и Кермадек, между които се намират Севернофиджийската и Южнофиджийска котловини с максимална дълбочина 5 303 м.
Фиджи е обособено море, поради особеностите в дънния релеф, докато хидроложкият и хидробиологичният му режим е еднакъв с този на околните райони на Тихия океан.
Филипинско море. Периферно море, оградено от островите Филипински, Тайван, Рюкю, Японски, Мариански и Халмахера. Площта му е 5,54 млн. км2, а максималната дълбочина – 6 745 м. Солеността е 34,8–35,2‰. Морето е обособено, поради особености в дънния му релеф.
Море Флорес. Междуостровно море на Индонезия, разположено между островите Флорес и Сумбава. Площта му е 240 000 км2, а обемът на водите – 432 000 км3. Максималната му дълбочина в дълбоководната падина Флорес е 5 140 м, а средната – 1 800 м. Температурата на повърхностните води е 25,9–28,8°С, солеността – 32,1–34,6‰, а височината на приливите е 1,5–2,3 м. На шелфа му са открити многобройни нефтени и газови находища.
Море Халмахера. Междуостровно море между островите Халмахера (Молукски о-ви), Оби и Нова Гвинея. Площта му е 75 000 км2, най-голямата дълбочина 2 072 м, а средната – 747 м. Температурата на повърхностните води е 25,7–28,6°С, а солеността – 34–34,6‰.
24. Южнокитайско море. Периферно море между Азиатския континент и островите Тайван, Лусон, Палаван и Калимантан. Слаборазчленена брегова линия: най-големи заливи са Тонкински и Сиамски, а най-голям остров – Хайнан. Площта му е 3,45 млн. км2, а обемът на водата – 3,93 млн. км3. Максималната дълбочина е 5 245 м, а средната – 1 140 м. Солеността е 32,3‰, височината на приливите достига 5,9 м.
Яванско море. Междуостровно шелфово море в Индонезия, разположено между островите Суматра, Ява, Сулавеси и Калимантан. Свързано е с Южнокитайско море чрез протока Каримати. Площта му е 433 000 км2, а обемът на водите – 20 000 км3. Максималната му дълбочина е 89 м, а средната – 46 м. Температурата на повърхностните води е 28°C, солеността – 32,8‰, височината на приливите достига 1,4 м. Дъното е прорязано от долините на палеореки и са открити много находища на нефт и газ.
Японско море. Периферно море, разположено между Азиатския континент, о. Сахалин и Японските о-ви. Площта му е 1 млн. км2, а обемът на водите – 1,6 млн. км3. Максималната дълбочина е 4 224 м, а средната 1 535 м. Солеността варира от 27,5‰ в близост до устията на големите реки до 34.8‰. Височината на приливите е 0,2–2,3 м. През зимата част от Японско море замръзва.