„Знанието е съкровище, което навсякъде следва онзи, който го притежава.“

Морета на Атлантическия океан.

Ирландско море. Периферно шелфово море, разположено между островите Ирландия и Великобритания. Посредством протоците Норд Чанъл и Сейнт Джордж се свързва с океана. Площта на морето е 105 000 км2, максималната дълбочина е 272 м, а средната – 67 м. Солеността е 34‰, а височината на приливите – 2,7–8,5 м.
Йонийско море. Част от Средиземно море, разположено между югозападната част на Балканския п-ов, югоизточните части на Апенинския п-ов и островите Сицилия и Крит. Чрез протока Отранто се свързва с Адриатическо море, а чрез Месинския проток – с Тиренско море. Площта на морето е 570 000 км2, максималната дълбочина е 5 121 м, а солеността – 38‰. Бреговата линия е силно разчленена. Най-големите заливи са Таранто и Коринтски. В морето са разположени Йонийските о-ви (Корфу, Лефкас, Кефалиния, Итака, Закинтос и др.).
Карибско море. Периферно море, разположено между Централна и Южна Америка и Големите и Малки Антилски о-ви. Посредством Юкатанския проток се свързва с Мексиканския залив. Площта на морето е 2 754 000 км2, обемът на водата – 6 860 000 км3, максималната дълбочина е 7 491 м (при дълбоководния жлеб Кайман), а средната – 2 491 м. Солеността на повърхностните води е 36‰. Бреговата линия е силно разчленена. Островите са многобройни: Куба, Хаити, Ямайка, Пуерто Рико, Тортуга, Гренада, Доминика, Мартиника, Монсерат, Гваделупа, Кайман, Албукерке и др.

Каспийско море. Безоточно солено езеро, разположено между Русия, Азербайджан, Иран, Туркменистан и Казахстан. Каспийско море има площ от 371 000 км2 и е най-голямото езеро в света. Обемът на водните маси е 76 000 км3, максималната дълбочина е 1 025 м, а средната – 180 м. Солеността е 13.2‰ като варира от 0.3‰ край устието на р. Волга до 300‰ в залива Карабогазгол. Каспийско море няма връзка със Световния океан, поради което неговото ниво, което е под морското равнище периодично се понижава и повишава. От 1883 г. нивото се понижава и достига своя минимум през 1977 г. – 29,02 м. След това настъпва трансгресия: през 1985 г. нивото е било – 27,85 м, а през 1996 г. е било –26,30 м. Каспийско море е било свързано многократно с Черно посредством Маничкия пролив, съществувал на мястото на сегашната Маничка низина. За последен път връзката е била прекъсната преди около 12 000 години.

Критско море. Част от Средиземно море, разположено на юг от Егейско море и Цикладските о-ви и на север от о. Крит. На запад граничи с Йонийско море, а на изток с Додеканезките о-ви.

Лигурско море.  Част от Средиземно море, разположена между островите Корсика и Елба и бреговете на Италия и Франция. Най-големият залив е Генуезкият. Площта на морето е 38 000 км2, максималната дълбочина – 2 836 м, а солеността – 34.4 – 34,9‰.

Мраморно море. Междуконтинентално море, разположено между Европа и Азия на територията на Турция. Чрез протока Босфор, който е дълъг 31,7 км и широк 0.75–3.7 км се свързва с Черно море. Площта му е 11 472 км2, обемът на водата – 4 000 км3, а максималната дълбочина – 1 335 м. Солеността на повърхностните води е 26‰. Най-големи са о. Мармара и Принцовите о-ви.

Море Лазарев. Периферно море, разположено северно от бреговете на Антарктида между 00 и 140 източна дължина. Площта му е 929 000 км2, а максималната дълбочина – 4 544 м. Морето е покрито с ледени полета и многобройни айсберги. Морето е наречено на името на руския мореплавател М. Лазарев, участвал в антарктическата експедиция на Фадей Белингсхаузен (1819–1821 г.).

Мъртво море.  „От Витания тръгна неутешим, с предчувствия пълен, към Ерусалим. По склона лещакът бодлив овъглен е, над близката хижа застинал е дим, камъш неподвижен и знойно трептене, и Мъртво море сред покой нетърпим”. Борис Пастернак (1890–1960)
Безоточно солено езеро в Югозападна Азия. Площта му е 1 050 км2, а максималната дълбочина – 356 м. Мъртво море е най-дълбоката депресия на Земята с ниво на 392 м под морското равнище. В Мъртво море се влива р. Йордан. Поради горещия и сух климат (валежи 50-75 100 мм/год.), изпарението е интензивно и солеността е най-високата в света (260–270 ‰). Водата съдържа соли в състав: мgCl (52%), NaCl (30%), KCl, мgBr. По тази причина доскоро се считаше, че в Мъртво море липсва организмов свят. През 2011 г. учени са открили, че в някои части на морето има подводни кратери с диаметър около 15 м и дълбочина 20 м, от които извира прясна вода. Въпреки, че в тях няма риби са открити хиляди други организми, които покриват дъното на морето. През последните години в резултат на отклоняване на водите на р. Йордан за напояване, нивото на Мъртво море се понижава със скорост 1 м/год.

Саргасово море. Единственото море без брегове. Разположено е в Атлантическия океан между Канарското и Северно екваториалното течение и Гълфстрийм с координати 23–350 северна ширина и 30–680 западна дължина. Поради промени в теченията площта му варира между 6 и 7 млн. км2, максималната му дълбочина е 7 110 м, а солеността е 36,5–37,0‰. Характерна особеност на морето са плаващите кафяви водорасли от сем. Саргасови дали неговото наименование. Те са 250 вида и достигат дължина да няколко метра. Общата маса на кафявите водорасли в Саргасово море се оценява между 4 и 11 млн. т. Саргасово море има максимална прозрачност на водата. В него стандартният бял диск се вижда на дълбочина до 66 м.
Северно море. Периферно море между Европа, Великобритания, Оркнейските и Шетландски о-ви. Площта му е 549 000 км2, обемът на водата – 53 000 км3, максималната дълбочина е 433 м, а средната – 96 м. Солеността е 29,1–35,2‰, а височината на приливите: 0,6–7,6 м.
На дъното на Северно море съществуват перспективни структури за нефт и газ и досега са открити 160 находища със запаси на нефт 4 млрд. t и на газ 2 500 млрд. м3. През 1971 г. акваторията на морето е разделена между Великобритания (46%), Норвегия (27%), Холандия (11%), Дания (10%), Германия (5%), Франция 0,5%) и Белгия (0,5%).
20. Море Скотия. Периферно море, разположено на изток от протока Дрейк, между антарктическите о-ви Южна Джорджия, Фолклендски, Южни Сандвичеви, Южни Оркнейски и Южни Шетландски. Площта му е 1.1 млн. км2, а максималната дълбочина – 6 468 м.

Средиземно море. Междуконтинентално море, разположено между Европа, Азия и Африка. Площта му е 2 501 500 км2 (2,7% от площта на Атлантическия океан), обемът на водата – 3,8 млн. км3, максималната дълбочина – 5 121 м, а средната – 1 536 м. Бреговата линия е силно разчленена от заливи (Валенсия, Лионски, Генуезки, Таранто, Габес, Сидра и др.) и големи полуострови (Пиренейски, Апенински, Балкански, Киренайка и др.). Многобройни са островите (Сицилия, Сардиния, Корсика, Крит, Кипър, Балеарски, Йонийски, Цикладски, Додеканезки, Малта и др.). От Сицилийския праг (между Африка и о. Сицилия) и от Месинския проток Средиземно море се дели на две части – западна и източна.
Климатът е субтропичен (средиземноморски) и се характеризира с топла дъждовна зима и горещо сухо лято. Водният баланс е отрицателен: изпарението е по-голямо с около 1 700 км3/год. от валежите и речния отток. Дефицитът се компенсира от по-слабосолени води, които се вливат от Черно море и Атлантическия океан.
Солеността на повърхностните води е висока: 36,3–39,5 ‰. Височината на приливите е до 1 м.
Още от дълбока древност Средиземно море има изключително голямо стопанско значение за народите, населявали неговите брегове.

Тиренско море. Част от Средиземно море, разположена между Апенинския п-ов и островите Корсика, Сардиния и Сицилия. Площта му е 24000 км2, обемът на водата – 314 000 км3, максималната дълбочина – 3 719 м, а средната – 1 310 м. Солеността е 37–38 ‰.
По бреговете на Тиренско море са разположени вулканите Етна, Везувий, Стромболи, Волкано, а на дъното са открити няколко подводни вулкана.
23. Море Уедъл. Периферно море, дълбоко врязано в континента Антарктида между Антарктическия п-ов на запад и Южните Шетландски о-ви и н. Норвегия на изток. Площта му е 2,8 млн. км2, максималната дълбочина – 6 820 м. Най-голямата височина на приливите е 3,25 м. През по-голямата част от годината морето е покрито с ледени полета и айсберги. Наречено е на името на английския мореплавател Джеймс Уедъл, който го открива през 1823 г.