„Недоброжелателното око вижда повече.“

Миражите.

В случай на силна инверсия на температурата показателят на пречупване и плътността на въздуха могат да намаляват с височината толкова бързо, щото радиусът на кривината на лъча да стане равен на радиуса на Земята. Видимия хоризонт се е повдигнал на толкова, като чели повърхността на Земята се е „изправила“ и е станала плоска.
В случай на още по мощна приземна инверсия на температурата, изкривяването на лъча става по-малко от кривината на Земята. Видимия хоризонт се повдига над математическия. На наблюдателя му се струва, че той се намира на дъното на огромна котловина. Зад хоризонта се повдигат и стават видими предмети намиращи се далеко зад геодезичния хоризонт. При инверсионна стратификация се създават условия за възникване на горни миражи.
Когато градиента на температурата е равен на 3,42 К/100 м, рефракция на светлинния лъч отсъства.
Когато градиента на температурата е по-голям от 3,42 К/100 м, траекторията на светлинния лъч е обърната към земната повърхност с изпъкналата си страна, такава рефракция се нарича отрицателна рефракция. Предметите на земната повърхност, обикновено намиращи се в полето на зрение се оказват по-ниско от геодезичния хоризонт. Такова разпределение на температурата се наблюдава в степите и пустините през деня в летния период при прегряване на земната повърхност вследствие на слънчевата радиация. В умерените ширини през деня в летния период такива температурни градиенти се наблюдават в ниския слой с височина няколко метра над пясъчните плажове, оголена почва или асфалта на пътя. При такива условия възникват по-ниските миражи.
Мираж се нарича такова явление, когато предмета може да бъдат видим, както и неговото изображение. Понякога самия предмет е не видим, тъй като се намира зад хоризонта, а неговото изображение е увеличено, често е изкривено и високо повдигнато във въздуха и може да се види от много големи разстояния.
В зависимост от това, къде се разполага изображението по отношение на предмета се различават няколко вида миражи. Горни (високи) миражи, ако изображението се разполага над предмета. Ниски (долни) миражи – изображението се разполага под предмета. Странични миражи – изображението е в страни от предмета. Сложни миражи – едновременно се наблюдават няколко типа миражи. Такива миражи се наричат фата – моргана.
В случай на горен мираж (при инверсионна стратификация) наблюдателя може да види самия предмет (ако той не е зад хоризонта) и над него едно или две изображения – прави, преобърнати, често изкривени, увеличени. Изображенията се получават преобърнати, ако лъчите, идващи от крайните (от горните и долните) точки на предмета се пресичат. Такива миражи често се наблюдават над студено море, преохладени повърхности на сушата, в полярните области.
С горните миражи следва да се обяснява, така наречената призрачна земя, която са търсили десетилетия в Арктика, но така и не са я намерили. Най-дълго и упорито са търсили такава земя, наречена о. Санников „видяна“ за първи път 1811 г. Този остров е „видял“ Тол и даже нарисувал неговите планински контури. Всички последващи търсения за този остров не са дали резултат, тоест такъв не е бил открит. Възможно това да е мираж, който в определено време през годината да се появява на едно и също място. Това може да е изображение на един от островите Де Лонг, разположени в същото това направление, но на значително голямо разстояние в океана.
Появата на известната легенда за „Летящия Холандец“, призрачен кораб с необичайни размери и форми, също следва да се отнесе към наблюденията на горните миражи на съвсем обикновени кораби, които плават далеко зад хоризонта. Увеличеното и изкривено изображение на кораб, високо повдигнато в въздуха се е приемало за „Летящия Холандец“.
Ниските миражи възникват при много големи температурни градиенти в ниските слоеве на атмосферата, когато плътността на атмосферата се увеличава с височината. Като чели под предмета е разположена водна повърхност и всички предмети се отразяват в нея. В такава повърхност при ниските миражи се отразява и част от небето, създаващо пълната илюзия за блестящото Слънце върху гладката водна повърхност. Стратификацията при ниските миражи е крайно неустойчива, ниския слой въздух непрекъснато се пронизва от горещи струи въздух и миража пред очите ни се изменя.
Страничните миражи възникват, когато повърхността на въздуха с еднаква плътност се разполага в не хоризонтална положение в атмосферата, както обикновено, а в наклонено или даже във вертикално. Това може да се случи през лятото, сутрин, скоро след изгрева на Слънцето, при скалист бряг, нагрят от слънчевите лъчи, когато повърхността на езерото или морето е още хладна. Такива странични миражи често се наблюдават на Женевското езеро.
В заключение ще кажем, че под влияние на атмосферните условия се изменя траекторията и далечината на разпространение не само на светлините, но и на звуковите вълни, както и на радиовълните ( в частност в милиметровия и сантиметровия диапазон).