„Благото на народа трябва да бъде върховен закон.“

Взаимодействие на човека с егрегорите. В началото нека отново да си припомним, какъв е смисъла на думата „егрегор“? В речника на чуждите думи намираме думата „агрегат“ (фр. agregat):

1. Механично съединение на няколко части в едно цяло.

2. Съединение на няколко машини за работа в комплекс.

А фр.д. „agregat“ произлиза от фр.д. „agreger“ (съответстваща на лат.д. „aggregare“), която означава „съединение“ (единение).

Егрегорите и хората обменят помежду си енергия и информация. Много хора могат да съответстват на различни егрегори, тъй като това съответствие се определя от характера носещ у човека разнородна информация от различни сфери на неговата жизнена дейност (професия, увлечения, образование и т.н.). Освен това, информационния багаж на всеки човек съдържа различни фрагменти от жизнената му дейността. „Фрагменти“ – това е доста по-малко от „сфери“ на жизнена дейност. „Фрагменти“ – това са прочетени книги, някакви сведения от науката, историята, политиката и т.н. Това се отнася и за енергетичното съответствие на различните егрегори (независимо по отношение на характера на информация). Такова съответствие се определя от особеностите на настройка на енергетиката на човека като излъчвател или като приемник (или като излъчвател и приемник едновременно). Вследствие на разказаното по-горе: – в различни периоди от времето и; – в различни моменти от времето в пределите на един период хората могат да взаимодействат с различни егрегори.

Егрегорите могат на свой ред да оказват и информационно, и енергетично въздействие на един и същи човек едновременно:

– допълвайки се един друг;

– редувайки се по между си;

– встъпвайки в конфликти между себе си за обладаване на човека.

В момента на смъртта организма на човека също излъчва съответстващо поле (енергия и информация, натоварена със своя определена мяра). Това поле отнася душата от тялото.

Такова поле на умрелия човек вероятностно – предопределено попада в егрегор, който е енерго-информационно (на първо място по мяра, т.е. по алгоритъм на обработка на информацията) близък на това поле, в което е заключена душата. Т.е. характеристиките на душата (съвкупността на колебания на полето) и характеристиките на егрегора (съвкупността на всички негови колебания) са сходни и встъпват в резонанс. И в съответствие с общо природните закони за съхранение и преобразуване на енергията (материята) и информацията душата може да продължава да съществува в някакъв егрегор. При което ще съществува толкова дълго, колкото дълго ще съществува егрегора. Тоест душата се е „преселила“ от един материален носител (тялото на човека) на друг материален носител – егрегора. Такова разбиране позволява да се обясни безсмъртието на душата и да се постави въпроса за смисъла на живота. Така натрупания жизнен опит от човека продължава да съществува в егрегора, което позволява този опит да се предава на други хора.

Наистина остава въпроса: съответства ли напълно (в пълен обем) душата на живия човек на тази душа, която напуска умрелия човек? Или душата на умрелия в нещо се отличава от душата на живия? Засега е невъзможно да се отговори на този въпрос.

Време на живот на егрегорите. На рис. 13–23 е изобразено „преместване на егрегора във времето“.

Рис. 13–23

Човешките егрегори ги пораждат хората. Хората се раждат и умират. Затова количеството хора, входящи във всеки егрегор, е непостоянно както по численост, така и по персонален състав.

Оттук следва, че времето на живот на егрегора може да бъде твърде продължително исторически и да обхваща много поколения. Но при едно условие. Необходимо е, при обновление на поколенията живеещи хора някаква част от хората непрестанно да поддържа егрегора енергетично и информационно. Сега трябва да ни стане ясна ролята на църковните ритуали в работата по поддържане на съответстващия егрегор през вековете.

Ако съпоставим времето на живот на егрегорите със скалата време на достъпната ни историческа дълбочина и съотношението на честотите на биологичното и социално време (Закона на Времето), то могат да се разберат случващите се в наше време грандиозни процеси в човешкото общество. Ние вече разгледахме, че Закона на Времето руши устоите на тълпо –“елитаризма“ и обективно изисква прехода към нов модел отношения между хората. Това неизбежно се отразява и на съответстващите егрегори. Например, от рисунка 13–24 е видно, че някога е господствал юдейския егрегор.

Рис. 13–24

Съкрушителният удар нанесъл по него Исус Христос, който започнал да формира християнския егрегор. Глобализаторите на тези далечни времена съумели да изредактират неговото учение (а значи и егрегор) под своите интереси с усилията на своя „агент за влияние“ апостол Павел-Савел сформирали юдо-християнски егрегор в църквата с името на Исус Христос. Мохамед нанесъл своя удар по двата тези егрегора и сформирал мюсюлманския егрегор. Глобализаторите и до сега се опитват да внесат в този егрегор изкривявания. (ISIS…)

С появата на концепцията за обществена безопасност (КОБ) започва да се формира егрегора „Към Богодържавие“. При което това съвпада по време с изменението на съотношенията на еталонните честоти на биологичното и социалното време (Закон на Времето). Поради този Закон на Времето юдейския егрегор и юдохристиянския егрегор се разрушават обективно, тъй като „всичко тайно става явно“. И макар йерархията на синагогите и църквите да се опитва да противостои на този обективен процес, те няма да го спрат. Мюсюлманския егрегор също се пречиства от всичко привнесено в него от глобализаторите, трансформирайки се в ново качество.

Егрегора „Към Богодържавие“ по Закона на Времето става все по-мощен и по-мощен, тъй като все по-голямо количество хора влизат в него. Това принципиално отличие от предишните обществено-значими егрегори се заключава в това, че той не съдържа в себе си двойственост, която е съществувала в предишните егрегори. По-рано знанията се давали за народа – едни (открити), а за елита се давали други – езотерични (тайни) с гриф „само за посветени“. КОБ дава открито своите знания на всички без изключения, без тайни и явни посвещения. Излиза, че преди, до формирането на егрегора „Към Богодържавие“, хората, входящи в юдо-християнските егрегори, са действали неосъзнато. Сега хората, входящи в егрегора „Към Богодържавие“, действат осъзнато.

Всичко гореказано предполага вероятностно – предопределено тържество на егрегора „Към Богодържавие“. Става дума само за скоростта на този процес. При активно влизане на хората в усвояването на КОБ процеса ще тръгне доста бързо.