„Делата свидетелстват за ума на човека, думите – за знанията му.“

Въведение. В предишна лекция ние разгледахме въпросите за предварителното планиране, което се осъществява на ниво началник на Хидрографска служба на ВМФ – началници на хидрографски служби на флотове.

Планиране на конкретно изследване (непосредствено планиране) се изпълнява от началниците на океанографски (хидрографски) експедиции, експедиционните отряди и на районите на хидрографски служби.

В голямата си част действията на началниците при планирането на океанографските изследвания са аналогични на тяхната дейност при планирането на мероприятията по НХО и ХМО на действията на флота. Но в същото време непосредственото планиране има и своите особености, които е необходимо да бъдат отчитани.

Планирането на океанографски изследвания се явява важна част от действията на началниците на хидрографските части (организации), занимаващи се с изпълнението на океанографски дейности. Поради тази причина методиката за планиране на изследванията и съдържанието на разработваните при планирането документи (научно – техническия, техническия проект и техническото предписание) са в отделна публикация.

Методика за планиране на океанографски изследвания. С непосредственото планиране на океанографските изследвания се занимава ръководния състав на организациите (частите), които ще изпълняват тези изследвания. Непосредственото планиране включва разработката на Плана за океанографските изследвания, научно – техническия проект за изпълнението на изследванията и техническото предписание към командирите на групи за изпълнение на отделните видове работи.

Цел на непосредственото планиране на океанографските изследвания се явява ефективното решаване на поставените задачи по изучаването на Световния океан с минимални времеви и материални разходи. За това е необходимо да се определят целите на предстоящите изследвания, задачите, които е необходимо да бъдат изпълнени, за да бъдат постигнати дадените цели, какви резултати трябва да бъдат получени в хода на изследванията, поредността на решаваните задачи, сроковете за тяхното изпълнение, разпределението на силите и средствата и т.н.

Непосредственото планиране на океанографските изследвания има много общо с планирането на навигационно – хидрографското и хидрометеорологично осигуряване. Ще разгледаме процеса на непосредственото планиране на океанографски изследвания с пример за работата на началника на океанографска експедиция.

Методиката за непосредствено планиране на океанографски изследвания е представена във вид на рисунка. Планирането предвижда няколко етапа в работата на началника на океанографската експедиция (района на ХС) и неговия заместник, командирите на отряди (началниците на подразделения) и командирите на партии (групи). Планирането започва с получаването от началника на извадка от годишния План за НХО и ХМО или оперативно задание за изпълнение на океанографски изследвания, след което той уточнява задачите по изследването. Уясняването на задачите на изследването включва определяне на:

– целите на предстоящите изследвания;

– района на изследванията;

– времето за работа;

– придадените сили.

След уясняване на задачите за изследване се правят разчетите за необходимото време за планиране, определяне на метода за планиране (паралелно или последователно) и порядъка за подготовка на силите за работа.

След това началника на експедицията провежда ориентиране на командирите на отряди (началниците на подразделения) по предстоящото изследване, на ориентирането се обявяват целите и задачите на изследването, района, време за работа, време за планиране, състава на придадените сили и се поставят предварителни задачи по планиране на предстоящите изследвания.

В края на ориентирането на подчинените се прави оценка на обстановката по своите направления и се избира предложение за замисъл на началника на експедицията за изпълнението на океанографските изследвания. В общия случай оценката на обстановката включва:

1. Оценка на своите сили:

– състава на силите на експедицията;

– състава на придадените и поддържащите сили;

– осигуряващи сили заедно с видовете доволствие;

– изводи от оценка на обстановката.

2. Оценка на района:

– кратко навигационно – хидрографско и хидрометеорологично описание на района на изследване;

– оценка влиянието на средата на силите и средствата в хода на изпълнението на изследванията;

– възможности на системата за осветяване на обстановката в района на предстоящите изследвания;

– изводи от оценката на района.

3. Оценка за изученост на района:

– осигуреност на района с картографски и описателни материали;

– оценка на точността и подробността на предишни изследвания, изпълнени в дадения район (хидрографски, геофизични, хидрометеорологични и т.п.);

– оценка на плътността на геодезичната мрежа в района;

– изводи от оценката на изученост.

4. Оценка на времето:

– оценка на времето за подготовка на плана за изследване;

– оценка на времето за подготовка на силите към предстоящите работи;

– изводи от оценката на времето.

Предложенията в замисъла на началника се избират на основата на изводите от оценката на обстановката. Те съдържат предложения по видовете работи, които е необходимо да бъдат изпълнени в хода на изследванията, по силите и средствата, привлечени за изпълнение на работите в зададените срокове и т.н.

На основание оценка на обстановката и изработените от командирите на отряди предложения началникът на експедицията изработва замисълът за изпълнение на океанографските изследвания, в който трябва да бъдат отразени:

– организацията на изследванията за решаване на главната задача;

– организацията на изследванията за решаване на другите задачи;

– последователност и срокове за изпълнение да работите;

– разпределение на силите по задачи;

– организация на осигуряващите сили по всички видове доволствие (гориво, вода, ГСМ, продоволствие и т.п.) за периода на изпълнението на изследванията.

Освен замисъла на началника на експедицията заедно с подчинените се подготвя предложението на началника на Хидрографската служба на флота по състава на силите, привличани за изпълнение на изследванията, по дооборудването на корабите с необходимите технически средства, по организацията на взаимодействие с другите части, подразделенията и организации и т.н.

Изработения замисъл позволява на началника на експедицията да вземе решение за изпълнение на океанографски изследвания. В решението много по детайлно се разработват въпросите, отразени в замисъла, а също така въпросите за управление на силите, свръзките и взаимодействието. След приемане на решението началника на експедицията поставя задачи на командирите на отряди по подготовката и изпълнението на предстоящите изследвания. На основание на поставените задачи командирите на отряди под ръководството на заместника на началника на експедицията разработват научно – техническия проект за изпълнение на океанографските изследвания и графичната част на плана за изследване. В техническия проект подробно се описват всички по-рано разглеждани въпроси, определя се количествения състав на експедиционните отряди, количеството на различните групи, местата за тяхното базиране, пристанищата за посещение, местата за укритие, въпросите по техника на безопасността и т.н.

След детайлното отразяване на всички въпроси по организацията за изпълнение на изследванията в научно – техническия проект, на негова основа се съставя техническото задание за командирите на групи за всеки вид работи.

Подобна методика на планиране за океанографски изследвания се използва освен в океанографските експедиции и в други части на ХС на ВМФ.