// Вие четете...

Приложни науки

Международна хидрографска организация.

„Хубавият град се познава по покрайнините.“

Световния ден на хидрографията. Организацията на Обединените Нации в резолюция на Генералната Асамблея на ООН A∕Res∕60∕30 от 29 ноември 2005 година „.. приветства установяването от Международната хидрографска организация на „Световен ден на хидрографията”, който ще бъде отбелязван ежегодно на 21 юни с това, щото по подходящ начин да се осветява работата на тази организация на всички нива и да се разширява обхвата на хидрографската информация на глобална основа, както и настоятелно да призовава всички държави да работят с тази организация и да съдействат за безопасна навигация, особено в акваториите на международно корабоплаване, пристанищата и там, където има уязвими или охраняеми морски райони; по защита и съхранение на морската среда”. Ръководният комитет на Международното хидрографско бюро (МХБ) е предложил тема за „Световния ден на хидрографията” (СДХ) за 2007 година да е „Електрона навигационна карта (ЕНК) – важна съставляваща за безопасността на море и ефективност на морските операции”.

За празнуването на СДХ Международното хидрографско бюро е организирало:

– специална страница на сайта на Международната хидрографска организация (МХО), на която са публикувани документи и други материали за провеждане на празника;

– информационен бюлетин, посветен на даденото събитие, – за използване в Монако и в държавите – членки на МХО;

– пресконференция и интервю на местната телевизия, насочени към осветяване на важността на СДХ и разяснение на въпроса за това, по какъв начин хидрографията служи на безопасността на море и на защитата на морската среда;

– прием, на който са поканени Н.П. Князът на Монако Алберт II, членове на правителството и други официални лица на Монако (В Княжество Монако се намира Международното хидрографско бюро – щаб квартирата на Международната хидрографска организация), а също и представители на дипломатическите мисии, други организации, местната морска промишленост.

СДХ – това е удобна възможност да се обърне внимание на правителствата, морските администрации, морската промишленост и широката общественост на значението на Международната хидрографска организация и работата на хидрографските служби в държавите – членки за безопасността на корабоплаването, защитата на морската среда и устойчиво развитие.

Създаване на МХО. Основни мероприятия, способствали за създаването на МХО, се явяват провелия се в Санкт-Петербург XI Международния Корабоплавателен конгрес (1908 г.) и Международната Морска Конференция (1912 г.), организирани от Главното Хидрографско управление на Русия. По време на провеждането на Конгреса по предложение на руското Морско министерство са били включени въпроси, отнасящи се до осигуряване на безопасността на мореплаването, а тематиката на Конференцията била напълно посветена на този проблем. На Конференцията с единогласие било прието едно от предложенията на руската страна: „Желателно е, щото Конференцията по безопасност на мореплаването да стане постоянно международно учреждение и да се свиква за период от време за не повече от три години. Русия би могла да приеме инициативата за достигане на международно съглашение по този въпрос”.

Голяма заслуга в тази работа е имал генерал-майор А.И. Вилкитцки (1858-1913), началник на Главното Хидрографско Управление през 1907-1913 година, който „се добил с представителство на руската Хидрография в Постоянната Международна Асоциация на Върховния съвет на Конгресите, участие на всички Международни изложения, Конгреси и Конференции, и накрая е организирал през 1912 година, при Главното Хидрографско управление, Международна Морска Конференция по въпросите на безопасността на мореплаването. …Значението на тази Конференция за руската хидрография се заключава между другото в международното признание на блестящото състояние на последната …”.

Започналата първа световна война, а след това революция и гражданска война в Русия са изключили възможността за по нататъшното й участие в създаването на хидрографската организация в световен мащаб. Но идеите, внушени и изразени от руските хидрографи през 1912 година, не са били напразно. През 1919 г. в Лондон се е състояла Международна хидрографска конференция, по решението на която на 21 юни 1921 г. в Княжество Монако е започнала своята работа такава организация, наречена Международно хидрографско бюро и обединила усилията на хидрографските служби на 18 държави в делото по осигуряване на безопасността на мореплаването.

В Устава на МХБ е било пряко указано една от основните задачи на Бюрото: то трябва да способства за внедряването на най-добри методи за провеждане на хидрографски снимки и координация на хидрографските работи с цел осигуряване на мореплаването.

През 1956 г. Ръководния комитет на МХБ започнал работа по придаването на организацията на юридически статут на световна между правителствена организация, официално признат от правителствата на нейните държави – членки. Този процес бил завършен през 1967 г. с приемането на 9-та Конференция на МХБ Конвенция за Международната хидрографска организация, която е влязла в сила на 22 септември 1970 г. От това време терминът „МХБ” означава щаб-квартира на МХО в Монако.

С Постановление на Съвета на министрите на СССР от 30 април 1976 г. № 287 е било прието решение за присъединяване на СССР към Конвенцията на Международната хидрографска организация. След осъществяването на процедурата по присъединяването, през февруари 1977 г., се е състояло официалното встъпване на СССР в МХО. Осъществяването на членството в МХО е било възложено на Главно управление по навигация и океанография на Министерството на отбраната. Към това време в организацията членуват 48 държави – членки.

Дейност на МХО. От момента на създаването на МХБ неговата основна работа се заключава в разрешаване на въпроси, възникнали на Международните хидрографски конференции (МХК); а по нататък са започнали да се изготвят специални публикации, отразяващи достиженията на научно – техническия прогрес в областта на хидрографията. За връзка с Бюрото всяка държава – членка назначава своя официален представител, за предпочитане – началника на хидрографска служба.

Първи резултати. На 5-та МХК през 1947 г. са били подведени резултатите от работата на МХБ за изминалите 26 години. Сред многобройните разработки може да бъдат отбелязани:

– унифициране на условните знаци и съкращения поставяни на картите;

– сборен лист за навигационните опасности с отметки за „положение съмнително”, „съществуване съмнително” и други;

– Генерална батиметрична карта на Световния океан (ГЕБКО);

– сбор на сведения по измерване на дълбочини в океана с ехолот;

– терминология за формите на подводния релеф;

– границите на морета и океани;

– унифициране на „Огньове и знаци”;

– системата за предаване на Известия до мореплавателите;

– каталог на хармоническите постоянни на приливите;

– измерване и използване на данни за скоростта на звука във водата;

– инструменти и методи за измерване на дълбочини;

– използване на аерофотоснимки за съставяне на морски карти;

– инструменти и методи за измерване на теченията, параметрите на магнитното и гравитационното поле в океана;

– сведения за хидрографския флот на държавите – членки;

– унификация на системата за ограждане на навигационните опасности.

Създаване и по нататъшна разработка на ГЕБКО. През април 2003 г. е била отбелязана сто годишнината от проекта за създаването на Генералната батиметрична карта на океаните (ГЕБКО). Идеята за „подготовка на батиметрични карти на океаните” се родила на 7-та Международна географска конференция в Берлин през 1899 г., но чак през 1903 г., когато князът на Монако Е.В. Алберт I е предложил да организира и финансира производството на серия карти, е получила названието ГЕБКО, когато и започва реалното изпълнение на проекта.

През 50-60-те години на ХХ в. на основата на активната работа на МХБ по внедряването на нови методи и инструменти в практиката на хидрографската снимка и във връзка с активното развитие на океанския промер е постигнато значително разширяване на базата данни за картите на ГЕБКО. В тази работа са участвали хидрографските служби от 17 държави – членки на МХО. Подготовката на 4-то издание на тази карта била проведена през 1965-1975 година, 5-то – през 1977 г., а по нататък цялото съдържание на картата било преобразувано в цифрова форма и през 1977 г. е бил издаден Цифров атлас на ГЕБКО.

В дадения контекст се обръща внимание на значителните усилия на МХО по унифицирането географските названия на формите на подводния релеф и по създаването на съответния Справочник на ГЕБКО. От 9 до 12 юли 2007 г. в Монако е проведено 20-то заседание на Подкомитета на ГЕБКО по наименованието на формите на подводния релеф (SCUFN), на което са били разгледани въпросите за картографски интерфейс на Справочник за географските названия на формите на подводния релеф на базата „Световната Паяжина” и за нова версия на Програмното осигуряване на Справочника за географските названия в ГЕБКО. Тази работа на МХО се е провеждала в тясно сътрудничество с Между правителствената океанографска комисия при ЮНЕСКО (МОК). Представители на МОК и SCUFN се явяват, в това число и други членове, доктор Д. Травин (ЮНЕСКО) и доктор Г. Агапова (Геологическия институт на РАН). Членове на подкомитета от страна на МХО също се явява и к1р (в оставка) В. Соболев от (Управление на навигация и океанография на МО РФ).

Руската хидрографска наука взема активно участие в дейността на SCUFN. В числото на генераторите на предложения за присвояване на названия на формите на подводния релефа са Хидрографска служба на Русия, Геологическия институт на РАН, Министерството на природните ресурси на РФ. Значително усилие се прилага за решаване на въпросите за транслитерацията на руските географски названия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар