// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Материалната култура на славяните.

„Какво е било, са видели дедите, какво ще бъде, ще видят внуците.“

Докато промените в езика и формирането на славянските диалекти имат пряко отношение към въпроса за разпадането на славянската общност и формирането на отделните етнически групи, то данните на материалната и духовната култура далеч невинаги съдействат за разрешаването на този проблем. Нещо повече — в някои случаи те могат да ни заблудят. Ето защо, за да могат данните на славянската култура от този период да бъдат използвани за поставената от нас цел, необходимо е да се имат предвид някои основни принципни положения, неспазването на които е довело до неимоверното изобилие на прибързани, противоречиви и противоположни изводи в славянската археологическа наука по разглеждания кръг от въпроси.

Преди всичко в областта на материалната култура през разглеждания период (VI—VII в.) не би следвало да очакваме някакви съществени различия по напълно обясними причини:

1. Диференциацията в областта на материалната култура може да се прояви по-отчетливо след окончателното разпадане на етническата общност, тоест след посочения период.

2. Затова е необходимо значително териториално разселване и отслабване връзките между отделните етнически групи.

3. Значителни различия в степента на общественото и икономическо развитие, на производителните сили.

4. Влиянието на старите местни култури (субстрата) и странични въздействия.

През VI—VII век тези фактори, освен увеличаването на славянската територия, отсъстват. По-забележимо влиянието на старите местни култури се проявява през следващия период.

По силата на всичко това ние установяваме едно напълно закономерно явление — единството на материалната култура през VI и VII век по цялата славянска територия, от Одер до Ока и от Балтийско до Егейско море.

Наред с това, имайки предвид казаното по-горе, трябва веднага да се запитаме, как стои въпросът с така наречените локални варианти, локални археологически групи. Този въпрос има за нас голямо значение, доколкото мнозина археолози говорят за наличието на такива археологически групи и варианти, и което е особено важно, на някои археологически паметници се дава етническо тълкувание. Следователно въпросът се свежда до това: локалните археологически групи през този период може ли да бъдат свързани с набелязаните етнически групи.

Без да се спираме обстойно на този въпрос, по признанието на самите археолози археологическата култура далеч не винаги съвпада с етническата група. Археологическата култура:

1. Може да съвпада с етническата група;

2. Може да я разделя на няколко сродни култури (варианти);

3. Може да обединява няколко различни народностни групи, намиращи се на еднакво стъпало на обществено-икономическо развитие и живеещи в непосредствена близост.

При това тук засягаме само основните, принципни положения, без да се спираме на „второстепенните” на пръв поглед особености, когато дадени белези на материалната култура обединяват едни области на археологическата група с други, или излизат далеч извън нейните предели.

Археолозите понякога привеждат поразителни примери, които не са в състояние да обяснят.

От всичко това става ясно:

1. Че само по археологически данни не може да се даде една убедителна картина на ранната етническа история на човечеството, а в най-добрия случай само приблизителна (50%);

2. Също така става ясно, защо изводите на някои изследователи, изхождащи само от археологически материали за етническата картина на долно дунавските земи през VI и VII век (и особено северно от Дунав), са в рязко противоречие с историческите извори и историческата действителност;

3. Следователно резултатите от археологическите проучвания, свързани с етноса, трябва да бъдат винаги съпоставяни и съгласувани с данните на писмените извори, лингвистиката и топонимията.

Състоянието на славяноведението в областта на материалната култура, дълбоките противоречия, които съществуват между самите археолози по най-ранната славянска археология, показват необходимостта от спазване на посочените принципи, формулирани, както видяхме в по-голямата си част от самите археолози.

Как стои въпросът с най-ранната славянска археология? Като установени могат да бъдат посочени следните положения:

1. Най-ранните безспорни славянски археологически паметници се отнасят едва към VI век от н.е., тоест когато славянството вече е било изминало дълъг път на своето развитие. Определението като славянски на по-ранни археологически култури (лужицка, пшеворска, милоградска, зарубинецка) е твърде несигурно и среща редица затруднения и възражения.

2. Почти всички археолози са единодушни, че през VI и VII век е съществувало значително единство в областта на материалната култура във всички райони на нейното разпространение. Това единство се установява преди всичко в областта на керамиката (т. нар. пражки тип — груба изработка, на ръка, без орнамент), еднообразен погребален обред (трупоизгаряне, с варианти: в урна, направо в земята, под натрупани камъни, на дъсчена платформа), беден инвентар, жилищата — полуземлянки с каменно огнище в единия ъгъл.

Въпреки това за този период мнозина археолози често пъти разграничават източно славянски и западно славянски археологически комплекси (предимно в погребенията). Така Кръстю Миятев от гледна точка на керамиката веднъж противопоставя русите на останалите славяни, а на друго място поставя чехите и южните славяни в една група, а полските и руските — в друга.

Опит да разграничи славяните през VI—VIII век въз основа на керамичния материал прави и Петър Третяков. Той се противопоставя на схващането за пражкия тип керамика като общославянски. Според него керамиката в Западна Украйна (Поднестровието и Волиния) „е близка до пражкия тип (но не е идентична на нея)”.

В действителност от рисунка в неговата книга се вижда, че между керамиката в Чехословакия и Полша и тази в Западна Украйна и Сърата-Монтеору (югоизточна Румъния) приликата е толкова голяма, че за някакви различия е трудно да се говори. Керамиката от Средното Поднепровие (по реките Рос и Тясмин) действително показва известно различие — съдовете са по-ниски и имат биконическа форма; но тези съдове едва ли са принадлежали на славяните.

Следователно най-старата известна източно славянска керамика за периода от VI—VII век, е също така пражка или известна под названието корчакски (или житомирски) тип на пражката керамика. Тя е разпространена във Волиния, като на изток почти достига до Днепър, а на север — до Полесието (Южна Белорусия). За тази керамика съветският археолог Ю. Кухаренко пише: „В съветската литература тези съдове обикновено се наричат корчакски или житомирски тип, но по-правилно е да се наричат с общоприетия термин, тоест пражки. При това, разбира се, не трябва да се схваща, че между тези съдове и съдовете от собствено пражки тип няма никаква разлика. Те са твърде близки, но все пак не са тъждествени”. „Собствено пражки тип, така да се каже в чист вид, е представен само в долния слой на градището (Хотомел, Южна Белорусия, Брестка област, Давид-Городокски район, на река Горин), в слоя от VI—VII век. По-късно този тип постепенно се видоизменя и се появяват нови форми”.

Става ясно, че единството в областта на славянската керамика през този период и нейната недостатъчна проученост затрудняват археолозите при точното определяне на локалните групи и техните специфични белези. Но има един характерен белег, който се смята като положително установен. Това е сравнително ранното появяване на грънчарското колело у южните славяни. Докато у източните славяни грънчарското колело се появява едва през IX век, то в долно дунавските земи, населявани от склавините, примитивното грънчарско колело се появява заедно с най-ранната примитивна керамика, правена на ръка. При това е особено характерно, че тази усъвършенствана керамика се среща по цялата склавинска територия, на север чак до Горна Висла, а не само на юг от Дунав. И ако трябва да приемем предположението на М. Артамонов, че славянската керамика както и грънчарското колело „се оформила в своя типичен облик в областта между Горен Днестър и Горна Висла и от тук се разпространила по целия славянски свят”, то пак това явление трябва да свържем с южните славяни (склавините) и да го отнесем не по-късно от VI век.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар