„Когато роднините са дружни, трудностите не са страшни.“

Връзката със свекърва, която непрекъснато кове интриги, изисква крайна предпазливост. Това е най-лошото, което може да се случи на снахата, защото този тип свекърва води битките тайно и действа прикрито, винаги от задна позиция. Тя използва всеки удобен случай, за да развали отношенията между любимия син и омразната снаха. Винаги когато е възможно, очерня партньорката пред сина си. Няма снаха, която да може да й угоди. Свекървата почти никога не дава повод на снаха си да се отбранява пряко. Ако свекървата е достатъчно умна участниците не могат да разгадаят стратегията й на интригантка. Последствието може да бъде: синът става несигурен в мнението за жена си. Нерядко се случва свекървата да успее да привлече сина си на своя страна. Зад коварните намеци и трикове почти винаги се крие силен и често несъзнателен страх от загуба на сина. Това я кара да прибягва към всевъзможни средства, които биха могли да разрушат хармонията между партньорите.

Една слаба утеха: по правило свекървата интригантка не осъзнава напълно деструктивното си поведение. Тя рядко действа с осъзната злоба, например защото смята снаха си за неподходяща партньорка или защото просто не може да я понася. Най-важното не е справедливата критика, не е и фактът, че тази жена не е „истинска“. Не всяка свекърва интригантка настоява за раздяла – нали ще дойде друга партньорка, с която отново ще трябва да се пребори. Тя просто не може да понесе мисълта, че синът й може да бъде щастлив с друга жена, че там му е по-приятно, отколкото с нея. Затова свекървата плете мрежи от интриги, сее недоверие и поставя бодли на местата, където може да бъде сигурна, че синът и ще се засегне болезнено.

• Ако партньорката на сина работи, свекървата я укорява в липса на грижи за домакинството, мъжа и децата („Тази жена не проумява ли, че обръща повече внимание на кариерата си, отколкото на вашия брак? Само преди няколко дни ми разказа с блеснали от вълнение очи колко добре се разбирала с някакъв колега.“ „Ти не забелязваш ли колко объркани, нахални и болнави са децата ти?“ „И защо е родила тези деца, след като ги занемарява така?“)

• Ако снахата е „само“ домакиня, свекървата обича да подмята, че дамата „лежи по цяла сутрин във ваната, всеки ден си лакира ноктите на ръцете и краката, че е хвърлила в боклука любимата ти риза и чорапите, защото не й е приятно да зашие няколко копчета и да закърпи дупчицата“; или пък „тя изразходва всичките ти пари, ако беше малко по-пестелива, отдавна щяхте да си имате къща, но ти изобщо не можеш да се справиш с разточителството й“; или че „децата имат лоши бележки, защото тя не ги възпитава и никога не поставя ясни граници“.

• Когато тактиката го изисква, свекървата умело сменя правилата на играта и шепне в ухото на снаха си интимни сведения за сина („Не му казвай, но аз много се тревожа, че в последно време здраво стиска зъби. Трябва да внимаваш, устата му е изтъняла. Познавам това, виждала съм го и друг път, когато е бил в емоционална дупка.“)

Свекървата интригантка разчита на това, че синовете се развеждат с партньорките си, но никога с родната си майка. Даже ако тактиката й претърпи неуспех, опитните психолози съветват: няма никакъв смисъл да се впускате в психо игрички! Към това се прибавя и фактът, че мъжът постепенно привиква със злобните намеци на майка си. Той не обръща особено внимание на машинациите й и в повечето случаи ги отминава с пренебрежение. Предпочита да нарече партньорката си свръхчувствителна и по този начин несъзнателно позволява на майка си да изиграе злата си, ревнива игра.

Какво да се прави? Понякога откритият разговор между снахата и свекървата помага. Много по-важно е обаче мъжът да не обърне внимание на интригите на майка си. Затова е по-добре изясняващият разговор да бъде проведен между нея и него. Едно от ефективните средства срещу плетящата интриги свекърва е снахата да не й дава материал за спекулации, да я лиши от необходимата информация. Това означава да й разказва само най-необходимото, да я поставя пред свършен факт. Естествено партньорът трябва да бъде на нейна страна и да прави същото. Това вероятно няма да спре майката да разпространява слухове, но те няма да причиняват толкова зло.

Откъснатата от сина си свекърва е мечтата на всички снахи – и кошмар за повечето мамини синчета, които се нуждаят от целодневни грижи. Тя се е сбогувала вътрешно с всички амбиции и не се намесва в живота на сина си и партньорката му. А може би никога не е имала подобни амбиции. Това съвсем не означава, че бъдещето на детето й е безразлично за нея. Но тя има друго становище: моите деца са възрастни и сами отговарят за себе си. Ако я помолят за съвет, дава най-доброто от себе си. Но това не значи, че е постоянно нащрек и тича на помощ при всеки слаб сигнал на синчето си. Тя знае отдавна или го е разбрала в течение на живота си, че неканената намеса носи повече вреда, отколкото полза. Че децата трябва да направят собствените си грешки. Към това се прибавя и фактът, че тя си е изградила свой живот, който я удовлетворява, и не е зависима от децата си по отношение на социалните контакти.

Твърде малко майки се осмеляват да пуснат децата си на свобода. Да присъстват в живота им, без да се намесват. Зад поведението на отделилата сина си майка винаги стои значителна порция самоувереност, кураж, самостоятелност и здрав човешки егоизъм. Тези свекърви са на мнение, че собствените им интереси са не по-малко важни от тези на децата. Много често те имат професия, която поглъща вниманието им, а ако са пенсионерки, имат достатъчно други занимания, ангажират се в социални или политически инициативи и институции и много държат на приятелския си кръг. Накратко: те са доволни от себе си и отказват да се дефинират само чрез децата си, които малко или повече са преуспели в живота. Откъснатата майка никога не би отказала уговорената среща с приятелите си само защото точно днес синът й има повечко време за нея. Тя се държи учудващо добре и проявява разбиране, когато синът й живее с партньорката си не така, както тя смята за правилно. Тя се държи настрана даже когато вярва, че младата двойка е на погрешен път или прави глупости.

Интересно е, че отношенията между откъснатата майка и сина, който все така се нуждае от нежните й грижи, често са напрегнати. Тук се разкрива един факт, който обикновено остава в сянка: архаичният интерес на сина и партньора образът на свекървата да запази отрицателната си окраска и копнежът му да има свръх грижовна майка. Защото в тези иначе сравнително редки взаимоотношения синът е този, който трябва да се бори за внимание, грижи и подкрепа. И той го прави. Сега той се вкопчва в майка си, нерядко се оплаква, че тя обръща твърде малко внимание на живота му, не споделя грижите му.

За снахата няма непосредствени зони на конфликт с откъснатата от сина си свекърва. Дори напротив: американски социолози са установили, че снахите със самостоятелни свекърви търсят съвета и приятелството им много по-често от другите. Без конкуренция в грижите за сина, без ревност, интриги и открита борба за привързаността му, между двете жени възниква истински интерес, макар че в началото ги свързва единствено мъжът, когото обичат. Когато се научат да живеят спокойно една до друга (без да се отричат от себе си), новите роднини свекърва и снаха имат шанса да станат истински приятелки. Никоя не се обременява с проблемите на другата, двете се разбират все по-добре. Дори когато става въпрос за сина, съответно партньора. Не са малко снахите, които по този начин узнават за партньора си повече неща, отколкото му е приятно.

От друга страна, тясната връзка между откъснатата свекърва и снахата може да създаде проблеми. Защото и мъжът има право да бъде на първо място в сърцето и мислите на партньорката си, да бъде приеман сериозно. Съюзът между двете жени, който се изразява в злобни и иронични намеци по негов адрес и в тайно клюкарство, може да отрови и най-добрата връзка.