„Не е беден този, който има малко, а този, който иска много.“

Манипулатори – длъжници.

Защо човек взима пари на заем? Причините могат да бъдат най-различни.
1. Няма пари, а те са му много необходими за закупуване на нещо важно. Има намерение да ги върне и то колкото се може по-скоро.
2. Няма пари, а те са му много необходими за закупуване на нещо важно. Има намерение да ги върне, но постепенно, без да бърза.
3. Няма пари и те не са му необходими, но ги взема за всеки случай – „нека има“. Иска да върне заема но постепенно, без да бърза.
4. Има пари, но са му необходими още. Има намерение да ги върне, но не бърза.
5. Има пари, но са му необходими още. Няма намерение да връща заема.
6. Няма пари. И няма намерение да връща заема.
Както е казал хумористът: „Вземаме на заем чужди пари и за малко, а трябва да връщаме свои и то завинаги.“
Навярно всеки човек има длъжник, заел от него пари за няколко дена (за седмица, за месец), който не си е върнал дълга вече повече от година (три, десет години). Едни кредитори все още се надяват, а други отдаван са вдигнали ръце и са престанали да чакат.
Как човекът, който иска да взема пари на заем избира своята жертва?
1. Той едва ли ще иска заем от човек, на когото вече дължи пари, като при това не е спазил срока за връщане.
2. Няма да иска пари от човек, който вече ясно и категорично му е отказал и който е доказал своята принципност.
3. Няма да поиска пари от човек, ако знае, че той има финансови проблеми в този момент.
4. Няма да отиде при човек, който ще използва положението си, за да го унижи.
5. Няма да отиде при своя враг (какъв е смисълът?).
6. Ще поиска от човек: 1) който има пари; 2) чийто мотиви за даване на заем, той може да отгатне; 3) на когото може да повлияе, когото може да манипулира.
Когато човек взема пари на заем, той манипулира кредитора си. Показва, колко е беден и нещастен, сравнява кредитора със себе си („ти винаги си имал по-голям успех от мен“); ласкае го или му прави комплименти („ти си най-щедрият и най-отзивчивият, винаги ми помагаш“); говори за бъдещето („щом получа заплатата, веднага идвам при теб“); напомня как е било преди (никога не съм те подвеждал/лъгал“); уточнява, че това може да се случи на всекиго („ако ти беше на моето място, бих ти помогнал на всяка цена“).
Да манипулаторът е убедителен. Когато обрисува подобна картина на потенциалния си кредитор, много е трудно да му се противостои. Зазвучават струните на желанието за собствена значимост, на порядъчността, на страха, на справедливостта и на убеждението, че „всички хора сме братя“. В този случай всеки би се хванал. Така манипулираният се превръща от потенциален в реален кредитор. Кулминационния момент на този процес е връчването на парите (на материалите, на полиците, на ценните книжа и др.). Сега остава да се чака другият кулминационен момент, а именно на връщането им. Понякога този момент се забавя много дълго време. А има случаи, когато изобщо не идва.
Връщането на парите е много по-трудно. Този извод може да се направи дори и заради факта, че много дългове не са върнати и никога няма да бъдат върнати, тъй като самия кредитор е „махнал с ръка“, тоест ги е прежалил.
И все пак не всичко е толкова безнадеждно. Съществуват манипулативни похвати с помощта на които можем да се опитаме да си върнем парите.
Похват „Имидж“.
Всеки има някакъв имидж. Не само човекът, но и страната, фирмата, автомобилната марка, географската точка, сакото, пиронът. За човека имиджът е един от най-важните ресурси, с чиято помощ той може да постигне много, ако го използва правилно. Знаем, колко високо се цени имиджа от хората. Добрият имидж може лесно да бъде загубен. Понякога за това е нужно съвсем малко. Положителния имидж се гради постепенно с много труд. Дълго и упорито.
За много хора е извънредно важно да изглеждат някак по-особено в очите на другите. Точно за това този похват може да бъде използван за връщане на дългове: „А вашите партньори (приятели, познати, колеги) знаят ли, че не си връщате дълговете си?“, „А вашите деца (родители) знаят ли, че живеете за чужда сметка?“
За добре изпълнен похват се счита този, който е бил ефективен. И е важно да се назове именно онзи значим за длъжника човек, който все още не знае нищо за заема.
Манипулацията се основава върху звученето на струните на страха и на желанието за собствена значимост.
Похват „Чиста съвест“.
Съвест има и този, който привидно я няма. Дори и у най-жестоките престъпници понякога започва да говори гласът на съвестта. И тъй като тя съществува у всеки, похватът „Чиста съвест“ може да бъде прилаган срещу който и да е длъжник.
Именно този похват се използва в рекламни клипове на данъчните служби „Плати си данъците и спи спокойно“. Може да се ползва похват-метафора: „Най-удобната възглавница е чистата съвест.“
Манипулаторът-кредитор дърпа струната на съвестта: „Винаги съм мислил, че си истински човек. Какво стана със съвестта ти?“, „Не петни чистата си съвест с такива дреболии!“