„Както не бива всичко да се яде, така не бива и всичко да се говори.“

Магиите.

Църквата категорично забранява магиите, защото това е смъртен грях. Още в Стария завет Бог заповядал „Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа”.
Най-тежкото наказание според тогавашния закон е отредено за занимаващите се с магии. „Ако мъж или жена извикват мъртви или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити”. Светите отци строго забраняват магьосничеството, като предвиждат същите наказания, каквито се налагат и на убийците. В 61-во правило на Шестия вселенски събор се казва „Ония, които се обърнат към магьосници…, за да узнаят от тях не ще ли им се открие нещо, каквото желаят, по силата на предишните за тях постановления на отците, нека подлежат на правилото, определящо шест годишно покаяние. На същото наказание трябва да се подлагат и ония, които предсказват щастие, съдба, родословие и много други подобни неща, също така и тъй наричаните омайници, поставчици на предпазни талисмани и гадатели. Ония пък, които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни и езически измислици, постановяваме да се изгонват съвършено от Църквата, както и св. Правила заповядват, защото: „Какво общо има между светлина и тъмнина”, казва апостола. Или: „Каква прилика между Божия храм и идолите?” Или: „Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?”
В тълкованието на това правило известния канонист еп. Никодим Милаш пише следното за клириците, занимаващи се с магии „Понеже това е измяна на вярата, такъв свещеник трябва да се изключи и от Църквата, защото, като се занимава с подобни дела, той от служител на вечния Бог се е превърнал в служител на дявола”.
Онези, които вършат или търсят магии се отделят и се отричат от Христос и така се свързват с дявола. Магьосниците приемат сатаната в сърцата си, лишават се от небесното Царство и биват осъдени на вечни мъки в преизподния ад, където ще бъдат измъчвани по-лошо от неверниците. Бог обаче по великата Си милост може да дари прошка на такива люде, стига те по скоро искрено да се покаят, да изповядат греха си и да се откажат от него.
Магьосниците не трябва да се наричат християни, понеже делата им са действия сатанински и противни на християнството. Истинските християни още от своето си Кръщение се отричат от дявола, от всичкото му служение и от делата му и помнят това свое обещание цял живот. „Какво общо има верният с неверният?” Магьосниците използват икони, за да мамят хората, че уж действат с Божия сила.
Казват, че някои получавали полза и изцерение, но ние трябва да знаем, че това е чисто дяволско изкушение. Как е възможно този, когото Свещеното Писание нарича човекоубиец, да бъде лекар. Как е възможно този, който погубва душите, да лекува телата? Сатаната е безсилен да прави добро, той единствено може под маската на привидното добро да върши зло и да вреди на хората. Затова и е прелъстител. Не се мами, християнино, нито вълкът някога ще стане агне, нито дяволът – лекар! Демоните са толкова лукави, че дори и по Божие допущение да лекуват тялото, те правят това с цел да погубят душата. Каква полза ще получиш, брате, ако тялото ти, което днес е живо, а утре – мъртво, се излекува, а душата ти за вечни времена бъде умъртвена. Нима не се боиш да се отречеш от Бога, да станеш предател на Христос, да погубиш душата си. Знай, че Бог като мъченици увенчава тези, които търпеливо понасят страданието си, без да прибягват към магьосниците.
Понякога става така, че чрез демоните гадателите предсказват някои неща и те се сбъдват, но това е защото оня, който прибягва до „знанието” на бесовете, няма непоколебима вяра в Господа, а вярва на демоните. Поради това, по причина на собственото му неверие, Бог допуска да стане това, което му предсказват бесовете. Св. Йоан Златоуст казва „Защото вярваш, затова и наистина става”. Демоните не могат да предсказват, те не знаят Божиите тайни и какво ще се случи с човека, но получават възможността да предричат поради неверието в Бога и вярата към бесовете от страна на християните и поради греховния им живот.
И все пак хората се страхуват от дявола, могат ли да се предпазят от действието на злите сили? Християните не трябва да се страхуват от дявола, защото той няма никаква власт над тях без собственото им съгласие за това и по допущение и позволение от Бога. Демоните правят само това, което им е заповядал Господ. Те не могат никому да причинят зло, ако не получат допущение и позволение от Бога, било заради греховете ни, било за да ни направи Бог по-калени в изкушенията. По-скоро дяволът трябва да се страхува от християните, защото те са облечени с всички доспехи и всеоръжие Божие.
Ако заради маловерието на християни демоните показват въображения в гробовете или в къщите на някои хора, или на друго място, там трябва да се повика свещеник да направи водосвет и да потърси място, и чрез божествената благодат действието на демоните ще се разруши. За да се предпазят от магиите и от действието на демоните и магьосниците, християните винаги трябва да носят на гърдите си честния Кръст, често да се изповядват и причестяват със светите Тайни, да се стараят да спазват църковните пости, често да се молят на Бога, ежедневно да четат светото Евангелие, в дома си да прекадяват с църковен тамян и да поръсват със светена вида и, най-важното, да се приучават към придобиване на християнските добродетели, към живот според волята Божия.