„Добродетелта стои по средата, далече от крайностите.“

Защо многото свободно време води до изобретяването на всякакво зло? Любов и състрадание, такава е същността на Буда и Бодхисатва. Тези “страсти” се принуждават да останат заедно с всички същества, докато дори и едно от тях е в състояние на не просветление. Японска поговорка гласи: “В този свят идват и си отиват осем хиляди пъти”. Има се в предвид, че безкрайни на брой ще бъдат будите и бодхисатвите, които ще идват на този свят. Този свят, който е пълен с нетърпимо страдание, именно за това тяхната любов няма граници. Едно от великите китайски приложения в будизма е идеята за труда. Първият опит да се направи работата съществен аспект на будизма бил предприет около хиляда години преди времето на Хиакуйо, основателя на манастирската школа дзен, отличаваща се от всички други будистки учреждения. До тогава будистките монаси били заети главно с учене и медитация. Хиакуйо не бил удовлетворен от това, искал да следва примера на Йено.

Йено, шестият патриарх, бил селянин от южен Китай и се препитавал, като дърводелец. Когато му било позволено да влезе в общината, той прекарвал времето си в задния двор, където отглеждал ориз, занимавал се с дърводелство и всякакъв тип черна работа. Когато Хиакуйо организирал нов манастир за монасите дзен, един от неговите ръководители бил трудът. Всеки монах, включително самият наставник, трябвало да се занимават с физически труд. Даже, когато Хиакуйо остарял, отказал да захвърли работата в градината. Неговите ученици били обезпокоени, защото той бил вече възрастен и за да не може да работи толкова много те криели градинския инвентар. Но Хиакуйо казал: “Ако няма да работя, то няма да съществувам”.

По тази причина чистотата и порядъка са свойствени за манастирите дзен в Япония и Китай. Монасите са готови да се заемат със каквато и да е физическа работа, колкото мръсна и неприятна да е тя. Вероятно този стремеж към труда здраво се е вкоренил в китайското съзнание още от древни времена. Това се вижда и в историята на Чьуанцзъ за селянина, който не искал да използва геранило и бил готов да работи много, само от любов към труда. Западната цивилизация е далече от това огромно желание за труд, а и не само от него, далече е въобще от съвременната идея за всякакъв вид оръдия на труда.

Избавяйки се от труда и получавайки остатък свободно време за удоволствия, съвременниците ни се оплакват от неудовлетворителен живот или изобретяват оръжия с помощта на които могат да избиват хиляди хора само с едно натискане на спусъка. И чуйте какво казват: “Това е път към световния мир”. Какво странно има в това, че злото, таящо се в основата на човешката природа, не е унищожено, че преданият на самия себе си интелект цялостно върви към откриването на най-простия и най-краткия път, който води до изчезването на човека от лицето на Земята? Когато селянина на Чжуанцзъ отказал да даде съвет на машинообразието, то не е ли предвидил цялото това зло, което ще се появи след 21-22 столетия? Конфуций казва: “Когато малките хора имат на разположение много време, то най-вероятно ще изобретят всякакво зло”.

Какви са кардиналните добродетели на човек дзен?

И така, нека да назовем това, което се нарича кардинални добродетели на бодхисатва или човека дзен.

Дана (милосърдие), Шила (заповеди), Кшанти (скромност), Виря (енергия), Дхяна (медитация), Праджня (мъдрост).

Дана е милосърдие и означава да дадеш за благото на всички същества, да дадеш всичко, което можеш, не само материални блага, но и познания, било то и световни, религиозни или духовни (знания за дхармата, последната истина). Всички бодхисатви са били готови да дадат за спасението на другите, дори и живота си (фантастичните истории за бодхисатва са събрани в “Разкази за Джатака”).

Историята на японския будизъм дава един нагледен пример за саможертва на наставника дзен. В политическия период на японската история, наричан “ера на войните” (XVI в.), страната била разделена на множество независими княжества, оглавявани от войнствени владетели. Ода Нобунага се оказал най-силен от тях. Когато нанесъл поражение на съседното семейство Такеда, един от членовете на семейството се скрил в манастир дзен. Армията на Ода трябвало да го предаде в ръцете на владетеля си, но настоятеля отказвал, казвайки: “Сега той е под мое покровителство и като последовател на Буда не мога да ви го предам”.

Военачалника под чиято обсада бил манастира се заканил да подпали целия манастир заедно с обитателите му. Настоятеля обаче не се отказвал от думите си и всички постройки били подпалени. Той заедно с още няколко монаха се оказал заключен на вторият етаж на порталната сграда, където всички седнали със скръстени крака. Настоятелят поискал всеки от монасите да каже мислите си, възникнали у тях в тази ситуация, за да могат да се подготвят за последния момент. Всеки изказал позицията си. Когато дошъл ред на настоятеля, той тихо казал: „За спокойна практика на дхяна (медитация) няма нужда да ходим в горното убежище, където я провеждаме по принцип. Трябва да изчистим ума си от всички страсти и тогава дори огъня е хладен и свеж”. И изгорял заедно с тях.

Шила е съблюдаване на дадените от Буда заповеди за морален живот. В случай на изоставящи дома си монаси, тези заповеди имат за цел да се поддържа порядъка и братството. Това е модел на общество, чийто идеал е мирният и хармоничен живот.

Кшанти по принцип се разбира като “търпение”, но всъщност означава търпеливо и даже равнодушно понасяне на всички унижения. Както казва Конфуций: “Благородният човек не таи зли чувства у себе си, дори когато заслугите и труда му не са били признати от другите”. Нито един последовател на будизма няма да се почувства унижен, ако не са го оценили или ако несправедливо са го оставили без внимание. Той ще издържи на най-неблагоприятните условия.

Виря етимологично означава “мъжество”. Човека дзен трябва предано и енергично да извършва всичко в съответствие и съгласно с дхармата.

Дхяна е задържане на ума в състояние на покой при всякакви ситуации, независимо дали са благоприятни или не, без пречки и без печал, даже там където една след друга възникват враждебни ситуации. За постигането на това са нужни много упражнения.

Праджня, за нея няма подходяща английска или въобще европейска дума, доколкото у европейските народи няма равностоен на праджнята опит. Това е усещането на човека, когато той чувства в най-фундаменталния смисъл на думата, безкрайна тоталност на нещата. Психологично това се случва, когато крайното разчупва черупката си и става безкрайно, което обхваща всичко ограничено и преходно. Такова усещане е подобно на цялостната интуиция, особен вид чувство.

Какво всъщност ни предлага учението Дзен?

Най-после стигнахме до последната стъпка, “кен чу то”. Разликата между тази и четвъртата е в преминаването на “ши” в “то”. И двата йероглифа означават едно и също действие – “пребивавам”, “достигам”. Но съгласно традиционното тълкуване “ши” не завършва акта на достигането, пътешественика от четвъртата стъпка е все още на път към целта, докато не завърши действието. Последователя дзен тук достига своето предназначение. Той се труди усърдно, както преди и се намира в света заедно с всички други същества. Не се е променила неговата всекидневна работа, променила се е субективността му.

Хакуин, основателя на съвременната школа на Риндзай в Япония, казал: “Наемайки този глупак – мъдреца, нека да се потрудим заедно, за да запълним кладенеца със сняг”. За това, какъв е живота на тази стъпка не можем да кажем много, доколкото външното поведение означава прекалено малко, всичко е преминало във вътрешен живот. Външно човекът е облечен парцаливо и работи, като незаменим труженик. Във феодална Япония неизвестните адепти дзен често се срещали сред сиромасите. Известен е един такъв случай.

Когато един бедняк починал, хората случайно видели купичката за ориз с която той ходел да проси. На нея имало надпис на класически китайски, който показвал погледа му върху живота и разбирането му за дзен.

Великият наставник дзен, Банкей, живял сред бедняци докато не го намерили да обучава един от феодалните управници по това време.

А сега нека да приведем някои характерни примери за дзен мондо – “мон” (въпроси), “до” (отговори). Да се надяваме, че те ще хвърлят светлина върху предишния разказ за живота на човека дзен. Един от най-важните фактори в неговия живот е понятието за любовта. В будизма разбирането й е лишено от демонстративно еротичните й черти, които се появяват в описанието на живота на много християнски светци. Тази любов по особен начин е насочена към Христос, докато будистите почти не полагат усилия за общуване с Буда, те обръщат внимание на обкръжаващите ги хора, може ли да се усети тази любов или не. Тя се проявява, като щедър и всеотдаен труд в името на другите.

Една жена била собственичка на заведение за чай в подножието на планината Тайшан, където се намирал известният в цял Китай манастир дзен. Който и монах да я попитал, как да отиде до Тайшан, тя му казвала: “Върви право напред!” Когато той тръгвал в показаната му посока, тя отбелязвала: “Ето още един вървящ по същия път”.

Монасите не знаели, какво означава това. Слуха за това стигнал до Джошу. Той си казал: “Ще отида да видя, каква е тази жена”. Отишъл при нея и попитал жената, кой път води до Тайшан. Разбира се, тя му казала да върви напред. Джошу тръгнал напред, както правили всички монаси. Тогава жената отбелязала: “Прекрасен монах върви по същия път по който и останалите”. Когато Джошу се върнал в общината казал: “Сега всичко с нея е ясно!” Можем да попитаме, а какво е открил старият наставник у жената след, като нейното поведение не било по-различно от поведението й с другите монасите?

И така, дзен ни предлага следното – да търсим просветление за себе си и да помагаме на другите в достигането му. В дзен има “молитви”, които много се отличават от християнските. По принцип се произнасят четири такива “молитви”, в които последните две разширяват значението на първите:

1. Колкото и безбройни да са всички същества, моля се всички те да бъдат спасени.

2. Колкото и неизчерпаеми да са страстите, моля се всички те да бъдат изкоренени.

3. Колкото и неизмеримо разнообразна да е дхармата, моля се тя да бъде постигната.

4. Колкото и високо да е Пътят на Буда, моля се да бъде достигнат.

Дзен понякога изглежда загадъчен, тайнствен и пълен с противоречия, но в крайна сметка това е само дисциплина и учение да правиш добро, да избегнеш злото, да изчистиш сърцето си – такъв е Пътят на Буда.

Нима това не е приложимо за всички човешки ситуации, било то съвременни или древни, на Запад или на Изток?