Всички трудности, сложности и беди в Америка възникват не от несъвършенство на конституцията, не от недостатъчно благочестие и нравственост, а изключително от пълното невежество на народа по въпросите на парите, кредитите и тяхното обръщение. Джон Адамс (1735–1826), втория американски президент (1797–1801)

„Професионалният икономист“ Маркс като изпълнител на „социална поръчка“. Въпреки очевидните факти, класикът на марксизма целият патос на своето учение насочил не против лихварите, а срещу капиталистите предприемачи, подстрекавайки пролетариата към „класова борба“ против тях. Банкерите, истинските творци на кризите и реалните „стопани на живота“, у Маркс остават „зад кадър“. На Маркс не му било трудно да разпали такава „класова ненавист“ — с „капиталистите предприемачи“ работниците имат всекидневен, макар и не винаги пряк контакт (преди всичко, получават заплата, от която винаги са недоволни), а за банкерите работниците имат смътна представа. Нали банкерите лихвари ограбват народа не толкова много и не така направо (тоест чрез кредитите предоставени на физически лица), а на първо място опосредствано — чрез промишлените и търговските капиталисти.

В крайна сметка, промишлените и търговските „капиталисти“ се оказват само „посредници“ в процеса на „изстискване на сковете“ (тоест присвояване на стойността) от лихварите. Самите „сокове“ (новата стойност) създават предимно редовите работници на физическия и умствен труд. Лихварите „изстискват соковете“ от обикновените люде по два основни способа, които са тясно свързани.

Първо, чрез периодична „експроприация“ на печалбите, създавани от наемните работници в сферата на производството, за което току що говорихме.

Второ, чрез сферата на обръщението — кредит, търговия, а също и данъци. За втория способ може да кажем следното: днес в условията на така наречената „пазарна икономика“ почти всеки човек се оказва въвлечен в сложни и гнусни парично кредитни мрежи. Понякога — в качеството си на кредитор, когато слага свои пари на спестовни или други сметки в банките. По-често — в качеството си на длъжник, когато взима от банките различни кредити — ипотечни, потребителски, за образование, „картови“ (когато ползува кредитни карти) и т.н. За това, че жителите на Запада днес живеят основно на кредит, е добре известно. Добре известно е също, че ръстът на дълговете им изпреварва ръста на доходите, и днес те се оказват в „дългов капан“. Най-често, жителят може да постъпва по двата начина — и като кредитор, и като длъжник; за това какъв е крайният „финансов резултат“ на такова участие ще кажем по-долу.

За съжаление, далеч не на всички жители е известно, че те могат да бъдат въвлечени в кредитно дълговите мрежи даже тогава, когато нямат никакви преки отношения с банките. Та нали могат да ни вкарат в такива мрежи, без даже да ни питат. Преди всичко става дума за механизма на данъчно ограбване. Например, ние плащаме като данъкоплатци дълговете на държавата към МВФ (кредитите на който частично или напълно бяха ограбени от руски и задгранични лихвари), до ден днешен продължаваме да плащаме по такъв начин дълговете на други държави. От американските данъкоплатци днес измъкват повече от 450 млрд. дол. за година за погасяване на дългове на правителството към ФРС.

Има още и механизъм за ограбване чрез пазара и търговията. Например, ние внасяме пари за комунални услуги, но даже не подозираме, че в стойността на тези услуги може да влиза и стойността на платените лихви по кредити, които комуналните предприятия са взели от банките (може би, тези кредити на комуналните стопанства не са нужни, но са нужни на отделни ръководители на тези стопанства, с които „оказват услуга“ не на нас и вас, а на банкерите — срещу честна комисионна).

Всички ние помним от студентските години, че основните елементи на разходите за производството се явяват разходите за заплати, суровини, амортизационни отчисления за възстановяване на основните фондове и т.н. Но нали в разходите за производството влизат и плащанията за кредит! Ние понякога не подозираме, каква висока „кредитоемкост“ може да има в конкретни стоки и услуги, особено в условията на „разцвета“ на така наречените „финансови посредници“. Ако отчетем всички форми на участие на хората в кредитни отношения (както преки, така и косвени), то в резултат по всички страни се наблюдава една и съща картинка:

а) преобладаващата част от населението има отрицателно салдо при участие в кредитни отношения (салдото представлява разлика между сумата пряко или косвено платена по лихвите на кредити и сумата получена от лихвите по депозити);

б) неголяма „прослойка“ от обществото имат нулево салдо на участие;

в) „каймакът“ на обществото (няколко процента) имат чисти доходи от участие в кредитни отношения; вие дори сами се досещате, че „каймакът“ се представлява от „финансовите слуги на народа“, тоест банкерите.

Вече споменатия от нас американец Шелдън Амри констатирал ситуация, която възникнала в САЩ през втората половина на миналото десетилетие:

„Милиони работещи семейства в Америка сега дължат на няколко хиляди семейства на банкери сума, която два пъти превишава оценъчната стойност на целите Съединени Щати“.

По някаква причина за ролята на кредита в процеса на имуществената и социална поляризация на обществото класикът на марксизма в дебеличките томове на своя „Капиталът“ почти нищо не казва. А нали неговия знаменит „всеобщ закон за капиталистическото натрупване“ при „превода“ от езика на „посветените“ на езика понятен на „профаните“ означава процес на непрекъснато съсредоточаване на всички богатства в ръцете не на някакви абстрактни „капиталисти“, а в ръцете на банкерите (лихварите), които само могат да се наричат истински капиталисти.

Трябва да кажем, че Маркс е внесъл своята лепта в руската история: на него му се удаде с идеите на своя „Капиталът“ да разпали класова война в страната. При това от една страна на барикадата се оказали наемните работници; от другата страна — така наречените „капиталисти“ в лицето на индустриалци, фабриканти, търговци — представители на промишления и търговския „капитал“. Лихварите, тоест истинските капиталисти, се оказали настрана от тези стълкновения и даже богатеели от тях (фабриките и заводите в резултат на стачките понасяли загуби, обявявали фалит, а след това на безценица се купували от банкерите). Имало в Русия и трезвомислещи хора, които посочвали лукавството и провокационния характер на „икономическата наука“ на Маркс. Сред тях са руските мислители и обществени дейци С. Ф. Шарапов, А. Д. Нечволодов, Г. В. Бутми, които разобличавали лъжливото учение на Маркс.

Последният от тях, всъщност, писал в началото на 20-ти век (по времето на така наречената „руска“ революция — 1905-1907 г.): „Карл Маркс, а още повече неговите последователи, наричат «капитал» всяко имущество — имение, фабрика, завод — макар и това имущество да е заложено за сума по-голяма от неговата стойност, а «капиталист» те наричат всеки предприемач, който няма нищо друго освен дългове. За всеки е видно, че такъв стопанин, земевладелец, фабрикант или магазинер, има не повече от всеки ратай, заробен с дългове от паричния капиталист. Но Маркс и неговите последователи този ратай — предприемач са кръстили «капиталист» и подбуждат срещу него работника, а и в междуособна война забъркаха държавата.

Въстанал работника против фабриканта, селянина срещу помешчика и всичко заедно срещу държавата; започнала разпра; работата спряла; пари са нужни на всички; всички отиват при лихваря да залагат (имущество) и заемат пари за каквито и да са лихви.

А юдеите — лихвари потриват ръце и се смеят, защото всяка разпра касае само видимия капитал — имения, фабрики, магазини. А паричния капитал, който нищо не произвежда и всички разорява и е невидим, — кой ще го отчете? Още повече при тая суматоха?“.

Бутми обобщава: „Да, Карл Маркс е велик юдей. Той скарал всички, а юдея — капиталист оставил встрани. Но руските хора би следвало да помислят, преди да разпалват вътрешна разпра използувайки учението на Маркс, от която могат да спечелят само юдеите, а и разни отцепници, които ще се възползуват от общата суматоха да се отделят от Русия. На тях, на тези лъжеучители, би трябвало да припомним словото на Светото писание: “проклят, иже слепого сбивает с пути“.

М. Бакунин за Маркс и Ротшилдите. Тъкмо в това се състои лукавството на Маркс и неговата провокационна роля, осъзнатата защита на банкерите като истински „стопани на живота“. В тази връзка са интересни безбройните бележки на основоположника на анархизма М. Л. Бакунин относно духовно идейното родство, на такива на пръв поглед противоположни фигури, като Карл Маркс и Ротшилдите. Последните, както е известно, са били банковите „крале“ на онова време. Например, Бакунин, който лично познавал К.Маркс, написал: „Аз съм сигурен, че Ротшилдите, от една страна ценят заслугите на Маркс и, че Маркс, от друга страна, чувствува инстинктивна привързаност и голямо уважение към Ротшилдите“.

Обаче, съдейки по всичко, „любовта“ между Маркс и Ротшилдите не е била само „платоническа“. Както разкрил известният американски учен Антъни Сатон в своите книги, „основоположникът“ е получавал от финансистите пари за „социални поръчки“ на последните. Ето ви и „научното“ обяснение на цикличното развитие на икономиката! Сатон обобщил смисъла на „творчеството“ на Маркс със следните думи: „Маркс разбирал, че ако неголяма група хора завладее предлагането на пари и института на кредитно банковите учреждения на държавата (централната банка), то тя еднолично ще може да управлява цикъла «бум — спад» на икономиката на тази държава… С какви цели елитът (банкери лихвари) е финансирал Маркс? Целта е една … да постигне господство на елита. Марксизмът — това е средство за заздравяване на властта на елита. Той не си поставя за цел да облекчи страданията на бедните или да способствува прогреса на човечеството. Това е само план на елита…“.

Ще добавим: като провокатор „икономист“ К. Маркс няма равен сред другите именити личности от всички времена и народи, влизащи в гилдията на „професионалните икономисти“.

И днес духовните и идейни последователи на К. Маркс (преди всичко „професионалните икономисти“) продължават да търсят причините на съвременните кризи навсякъде, освен в сферата на парите и лихварския кредит. Вероятно, защото подобно на Маркс се намират на служба при днешните Ротшилди и към техните пари се отнасят с голяма любов. Днешните Ротшилди се явяват потомци на онези същите лихвари, които в късните векове на Средновековието са извършили „паричната“ революция. И които в продължение на няколко столетия водят невидима и постоянна работа по придвижването към Заветната стратегическа цел — световно господство над човечеството.

Да поясним: в случай на достигане от лихварите на Заветната цел, пари на тях особено няма да са им нужни. В най-добрият случай ще има някакви прости средства за отчитане на труда и потреблението, позволяващи по-ефективно организиране на труда на робите. „Посветените“ лихвари за разлика от „простите“ лихвари и „професионалните икономисти“ прекрасно разбират, че съвременните пари — не са богатство, а само средство за придобиване на наличните богатства и средство за организация на процеса за създаване на нови богатства.

Днешните периодични кризи са важно тактическо средство за достигане на стратегическата цел на световните лихвари. Една от тях е днешната пандемична криза.